Въведено на:
25 Май 2020 15:45:18 » Папагалско царство
Имало едно време едно малко момиченце – Поли. То живеело с мама и тати в голяма къща досами гората, но си нямало приятелчета за игра и много тъгувало. Един ден таткото на Поли се прибрал вкъщи с разкошно жълто папагалче. Жълто, ама със синичко и зелено по гърдите и с шарени перца по тялото. Толкова се зарадвала Поли – нарекла го Попи, но на галено му казвала Попеску.
Попи станал най-добрия приятел на момиченцето – сутрин, щом съмнело, Попи подхващал едно радостно чуруликане и каканижене, като смешно си клател главицата за потвърждение. Поли пък му е пеела песнички и го учела да прелита през обръч. И щом Поли влезела в стаята, Попи, който обичал да спи на корниза на прозореца, веднага долитал и й кацал на рамото. Двамата си говорели и се смеели, Попи много обичал да кълве от чинията на Поли, а тя много упорито се опитвала да го научи на добри обноски – да си яде просо от неговата чинийка и да не се къпе в чашата й с вода.
Всяка вечер пък майката на Поли й четяла приказаки за лека нощ, но когато приказките свършили, майка й започнала да ги измисля – разказвала й за едно папагалско царство, в което Попи бил царският син и си имал за жена една синя папагалка. Неговото царство водело война с едни черни гарги, но Поли се намесила и помогнала папагалското царство да победи.
- Така ли, и какво съм направила аз ? - питала щастливо Поли преди заспиване.
- А какво е казал Попи, че съм им помогнала? – пак питала усмихнато.
Но една нощ , както сънувала битката за папагалското царство, Поли дочула глас – огледала се и видяла Попи на таблата на леглото си:
- Поли, моля те, пусни ме на свобода, трябва да видя моята любима! – й казало папагалчето. Ако мога – ще се върна, но трябва да помогна на моето царство!
- Разбира се! – Поли веднага се изхлузила от леглото, Попи кацнал на рамото й, а после двамата излезли на терасата.
- Ще ми липсваш много! - му казала Поли, а Попи нежно допрял човка да нея и отлетял.
На сутринта майката на Поли попитала къде е Попеску , а Поли й обяснила, че го е пуснала на свобода, защото той трябва да защити папагалското царство.
- Ох, миличко, та това беше само приказка, а и свободата може да бъде убийствена! –казала майка й и май избърсала прашинка от окото си.
Последвали много тягостни дни – Попеску липсвал на всички. Но една сутрин, когато Поли излязла на терасата – и какво да види – на простора за пране били кацнали две папагалчета – Попи и една нежно-синя папагалка...
- Мамоооо, ела бързо, виж кой си е дошъл – приказките са наистина! – развикала се Поли, като едва си поемала дъх от щастие!
Майка й дошла на терасата и направо не вярвала на очите си.
А Поли бързо заговорила :
- Ех, браво, че се върна, Попеску – много ми липсваше! Добре дошла и на твоята любима! Разказвай как върви войната и аз как ви помогнах. Абе разказвай всички приключения!
В това време Попи започнал да чурулика и Поли можела да се закълне, че той е намигнал –значи ще разказва по-късно...
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
27 Май 2020 20:28:55 »
Много жизнерадостно и нежно!
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
28 Май 2020 12:51:12 »
Шарено и хубаво!
Kristiy ХуЛитер
Записан(а): Mar 07, 2017
Мнения: 38
Въведено на:
07 Юни 2020 00:39:25 »
Децата ни учат как да се забавляваме....
zika ХуЛитер
Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 229
Въведено на:
12 Юни 2020 21:55:02 »
Приказно! Успех!
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
21 Юни 2020 15:37:54 »
Хубаво усещане оставя този полет в приказния свят. Поздравления!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума