Луната не спи

Българинът не четял. Ама моля ви се, я колко групи на четящи се нароиха. Кой за пръв път срещнал Ремарк, кой търси „Бел Ами”, но преведена на български, кой очаква да забогатее след „Богат беден“. Като изключим онези, дето отдавна са наясно с пола на Джордж Елиът, искам да благодаря на демокрацията, че ако не друго, отвори шестата чакра у българина. Мъдрост, родолюбие и духовност запълват вакуума на изтънелите джобове. Та четат хората, пишат постове, аргументи, стихове, даже проза. Мисли и думи летят наоколо, а трибуната тясна – семейна една такава, приятелска. Идеята за книжка човърка твореца като артрит коляното. Известните издателства обаче не надават ухо за творчеството му. Кой ще влага средства в прохождащ автор? – успокоява се начинаещият писател, че причината не е в него и се оглежда наоколо. И тук се появявам аз, спасителката, но не от плажа – предлагам надежда на добра цена. И като казвам „аз“, имайте предвид, че не един и двама се изхранват с това. Конкуренцията е жестока. То и аз започнах с няколко преводни книги. Още имам бройки от тях. Hо сега съм изцяло отдадена на авторите си – организирам ги в групи каквито ти душа иска – за четене, творческо писане, как да се държат пред публика ги уча. Конкурс ще им спретна, антология ще им издам по мой патент, после изява с четене, ще се скарам с този-онзи – лоша реклама няма, придавам си важност и ги гълча, че ми е омръзнало да чета неграмотни текстове. Стимулирам ги всячески. Много се чудя на тези, дето надават вой за девалвация на литературата. Не знаят какво приказват, издавайте си спокойно стойностните творби, моите автори летят в своя орбита и не ви пречат.
Ето, тази сутрин още няма 9 часа, една госпоица ми пратила 32 разказа. Отварям първия – майко мила, то едни вълни се плискат, то нагорещени тела, пък „прохладен брис ги охлажда“. Отговарям сдържано, че по книгата има много работа – ще ангажирам най-добрите редактори и коректори. Предлагам ѝ да помисли за ново заглавие. „Луната спи“ нарушава авторските права на Дони. Прилагам разбивка на сумата, която трябва да заплати, и други привлекателни подробности – като почти безплатнa електронна книга, капацитет на залата за представяне, реклама и интервю в два сайта (и двата са мои). Веднага получавам отговор – впечатлена е от професионализма ми и гори от нетърпение да сключим договора. Препращам разказите на редакторката си, която съвместява функцията на коректор, а когато съм заета, поема и художествено оформление. „Виж там какво можеш да направиш“. Скоро тя ми отговаря: „ Най-добре да я пренапиша “.
И сега да не помислите, че се оплаквам, търсят ме и много добри. Аз не им го казвам, щото те и без това първи излитат от топлата ми прегръдка. Най-хубавото е, че идват нови таланти, роят се като звезди. Трябва им само луна да ги освети.

Дето Ганка Филиповска,споделяйки редакторският си опит, казва: Аз до този момент не съм срещала автор, който да не е най-малко гениален!" Laughing

Та и ние. Хубава тема си захванала. Ако я продължиш с четящите групи, ще стане страхотна поредица. Laughing

Така е, графомания му казвахме преди 30 години, когато се нароиха писатели, поети, хумористи. Не че няма явления на небосклона литературен, но се нароиха и Издателства, и примамливи оферти.
Тоест има "взаимност" и интереси. Нещо подобно на литературните конкурси за Поезия на името на еди кой си...еди коя си и т.н. човещина, да не кажа нещо друго.