На театър

- Хей, докторке, хайде да отидем на някоя постановка – тук, в наше село нищо не дават! – обади ми се един ден Цурка на мобилния.

Цурка беше бившата ми медицинска сестра – шемет страхотен, която се ожени за един ирландец Дийн и отидоха да живеят екологично в едно забутано село, близо до София. Виждахме се рядко и ми липсваше.

- Супер – и на мен ми се ходи! – зарадвах се аз. – Точно сега дават...

- Чакай, чакай, остави какво дават, ами виж да е театър, в който пускат и кучета – Цурка Втора я оперирахме скоро и не мога да я оставя сама, тъй като ще е много нещастна!

Цурка и Дийн имаха едно огромно, красиво, бяло куче – самоед, което също като стопанката си се казваше Цурка – явно за удобство на Дийн.

- Хм, Цурка, не съм убедена, че в някой театър ще ни повярват как Цурка Втора е върл фен на „Крал Лир” и просто си умира за „Никой не знае, че съм куче”. Не може ли Дийн да я гледа?

Дийн не идваше на нашите културни мероприятия, тъй като на български знаеше само две фрази - „Айде, айде!” и „Глупости!” И двете фрази ги произнасяше много сладко, като те гледаше с невинните си сини очи, сякаш ти съобщава откровение.

- Не може – Дийн е в командировка, затова виж, измисли нещо! – примоли се Цурка и аз обещах.

Ето защо няколко дни по-късно Цурка ме чакаше пред моя блок. Аз се бях свързала с мой познат актьор, за когото знаех, че прави спектакли в различни галерии и той с половин уста каза, че ще попита за кучета.

Е, точно на това половин обещание разчитах, когато тръгнахме – Цурка беше оставила раздрънканата си Корса и се кипреше със сребристия джип на Дийн.
- Цурка, ако ще се гримираш, лакираш и прочее тунингования, моля те, направи го сега, а не в движение! – примолих се аз.
- Стига бе, докторке – разхили се доволно Цурка – аз мога да правя много неша едновременно - като оня - как му беше името – искаш ли да ти демонстрирам? – и тя форсира сребристия звяр.
- Не! Не! Наполеон му е името и знам, че си като тъкачка – многомашинничка, но нека не сега! – плахо се опитах да я възпра аз. Точно в този момент Цурка засече някакво БМВ, изпревари го отдясно, а после се престрои в най-лявата лента и започна да му се кара:

- Глей къде караш, бе гражданин! – откакато Цурка живееше на село, думата „гражданин” бе добила много обидно звучене за нея.

Няма да ви описвам всички джигитски номера на Цурка, само ще кажа, че Цурка е единствения човек, който кара по Графа срещу трамвая и прави знак на ватмана да отбие, че й пречи. Когато паркирахме пред галерията, бях вир вода. Но вътре беше приятно и прохладно - гости се разхождаха с по чаша вино пред картините, в очакване на спектакъла. Двете Цурки веднага събраха погледите – вече казах, че кучето беше много красиво, но и моята Цурка с късите панталонки и изрязано потниче не падаше по-долу. Не, че това е облекло за театър, ама какво да се прави – жегаааааааааа!

Моят познат – актьорът – изгледа леко намусено Цурка Втора и каза:
- Трябва да ви предупредя, че по някое време в пиесата се гърми с истински пистолет – да не се подплаши кучето?
- Оооо, няма, у наше село всяка нощ гърмят, тя е свикнала! – успокои го Цурка и заехме местата си.

Пиесата започна и беше много въздействаща – знаете ги тези моноспектакли – кахърен текст, изречен с гробовен глас. И точно в един от сюблимните моменти – насред режисираната тишина – започна едно леко подраскване...Звукът беше пренеприятен – като стържене на тебешир по черна дъска – няколко души изшъткаха, а други възмутено потърсиха източника на звука. Да, точно така – на Цурка Втора й беше станало скучно и бе започнала да си пили ноктите в паркета. Моята Цурка стана и я взе в скута си, но все таки Цурка Втора бе нервна и тревожна – сигурно съпреживяваше терзанията на лирическия герой. Десет минути по-късно, когато в пиесата зазвуча много танцувална музика, видях, че половината зрители се извръщат на столовете и вместо към сцената, гледат назад. Погледнах и аз – двете Цурки бяха отишли отзад – зад редиците столове – и си танцуваха прехласнато. Бяха много атрактивни – моята Цурка с късите панталонки, прегърнала огромното бяло и красиво куче – танцуваха и нехаеха за света...

Публиката започна да ръкопляска – не зная – дали беше дошъл такъв момент в пиесата или просто оценяваха танца им...

Е, какво да ви разказвам за сцената с гърмежа – може и да е била свикнала с изстрели, но когато героят, насред монолога, извади пистолет и стреля, Цурка Втора се изскубна от ръцете на приятелката ми, събори няколко столове и гости и с неистов лай се хвърли към актьора. Той опита с „Добро куче!”, но това само настърви кучето. В последвалото меле една дама с ветрило припадна, а няколко човека почнаха да звънят на полиция и пожарна. Не ми се прекарваше нощта в трето РПУ – пишейки с нечетлив почерк „ Именувам се” , затова успях някак си да изляза, заедно с Цурка и куче, и трите на прибежки се добрахме до джипа.

- Е, видя ли, културата не е за всеки! – караше се по-късно Цурка на кучето, а аз се замислих дълбоко, че моят познат – актьорът – едва ли ще ме покани на друг спектактъл, но какво пък – приятелството изисква жертви, нали така? Wink

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Както знаеш съм ерген... та тази Цурка с потничето, ако се заразвежда... такова, телефона де... Хвърлих и око от предния разказ още! Браво ти за разказа!

ми допадна ахах виж, такова и аз като Мамонта...ще ходим по театри...тримата...ирландеца ще бъде зарязан, знам, те дори и от обелки на картофи правят уиски, скоро ще му потъмнеят очите...и ние с Мамонта сме като един ирландец... ох исках да кажа ...сме едно, де )))

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Две Цурки в една галерия - то си е вече цирк Smile

Ами, Миа, изкуството изисква жертви. Smile

Добре се посмях с Цурка!
Успех!

Цурка си има второ четирикрако "аз"! Направо съм в еуфория! Very Happy

Голям тандем са за шок и ужас на околните Twisted Evil

ми допадна ахах виж, такова и аз като Мамонта...ще ходим по театри...тримата...ирландеца ще бъде зарязан, знам, те дори и от обелки на картофи правят уиски, скоро ще му потъмнеят очите...и ние с Мамонта сме като един ирландец... ох исках да кажа ...сме едно, де )))

В тази пандемия не сте ирландци вие - дайте нещо от самодистанциране по двойки Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите