Последен влак

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Вися на някакъв безлюден перон някъде в Лондон. За да се прибера, трябва да хвана последния влак и да сляза на предпоследната гара – това „пред” е много важно, ама много. Веднъж – май тогава чистих в друг район – я пропуснах и се наложи да извървя към миля и седемстотин – отне ми час, не 35 минути, както ме уверяваше подлият джипиес.
Отвратително влажно е. Пада съвсем неадекватен сняг, който се топи, преди да е стигнал земята. Тялото ми не само ми тежи – какво друго да прави при тези килограми – а и ме боли. Потна съм от корените на косата до ноктите на краката. Мамка му, мамка му, тоя ден беше не просто пълна шитня, ами и абсолютна хуйня… Ох, извинявайте за последното, то е остатък от неправилното ми възпитание в русофилство, за което – бога ми – не нося вина! Всъщност аз, кълна се, отдавна съм евроатлантически ориентирана глобалистка, страстен поклонник съм на неолиберализма, позитивното мислене, философията на Кандид, дъновизма, езотериката, хомеопатията, инкарнацията и най-вече на розовите романи. И тази сутрин медитирах, глътнах лъжичка сода бикарбонат, разтворена в прясно (органично!) мляко, после – супена лъжица с чесън, джинджифил, алое и екологичен планински мед, но преди това изпих прясната си урина, казах си молитвата, благослових света и мощно насочих към него цялата си любов.
Когато навърших шейсет и… няма значение, разбрах, че животът ми едва започва. През всичките тези години аз съм мома – наистина в широкия смисъл на думата, но пък и вие сте широко скроени, нали? Дойдох тук именно заради любовта. Търся си Мъж! Засега ме налазват само във Фейсбук, и то крайно закъсали чекиджии, които ме питат да не би снимката ми да е отпреди 10 години. Естествено, че не – отпреди 30 е.
Последният влак дойде. И как може да е толкова пълен по това време?! Сега ще стоя на отеклите си крачища към петдесет минути, а така ми се иска да се просна! Оглеждам обречено вагона и о, миг, поспри! Някакъв мъж ми маха усмихнат. Не, не някакъв мъж, а Мъжът, Боже! Зрението често ме мами, но сърцето – никога.
Вървя изтръпнала към Него. Очите му са като… като… Няма какво да се каже след „като”, защото в тази и във всички паралелни вселени нищо не е и не може да бъде дори малко подобно на очите му. С всяка крачка съм все по-лека и все пò себе си: свличат се не само парцалите ми от чарити шопа, но и кожата ми – лекьосана и намачкана покривка, която ме смъдеше заради засъхналата пот; после се търкулват четирите гуми – те компрометират талията ми повече от десетилетие и сега най-сетне отиват да изтезават някой отчаян античен автомобил; изчезват вените ми, задръстени като лондонски булеварди в пиков час, скапаната карантия и костите, по-ненадеждни от евтин китайски порцелан… Стигам до Мъжа и съм само по душа! А тя е млада, млада и абсолютно много красива – може да я видите на снимките ми отпреди… няма значение.
Сядам до Мъжа. Аз съм него, той е мен. Всички останали изчезват, дори младежът насреща ми, който смърди на марихуана. Аз и Мъжът – жизненонеобходими сме си и напълно самодостатъчни. Той е красив, умен и добър – точно както пишеше в хороскопа ми, картите показаха същото. Отпускам се, в нирвана съм. Ние с Мъжа нямаме нужда от думи, защото общуваме на енергийно ниво. И все пак той нещо ми говори – не се опитвам да разбера какво, защото знам, че то е прекрасно и че намества всичките ми душевни чакри. Стига ми мелодията на звуците и изобщо не ме (…) някаква си смислоразличителна функция на фонемите.
Но той повишава тон, настоява да го чуя – отварям очи. (Кога пък съм успяла да ги затворя?!) Наистина сме само двамата – вагонът е празен, вероятно и влакът. Пръстите му се плъзват по сгорещения ми врат – хладни и нежни, аз точно такива ги обичам, обаче никога не съм предполагала, че душата ми има врат. „Събуди се – казва ми Мъжът. – Няколко пъти те питах закъде пътуваш, но ти не ми отговори. Това е последната гара на последния влак.” После пръстите стават настойчиви и той маха главата ми от рамото си: „Айм сори, дарлинг, отивам си вкъщи!”.
Вече съм съвсем сама и по облечено тяло на възраст… няма значение. Успея ли сега да вдигна четирите автомобилни гуми, нататък е по-лесно.
Последен влак. Последна гара. Последен… А, не! Не и не! Не и последен мъж – душата ми още е толкова, толкова много мома!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Никой не знае кое точно е реалност...

Питат радио Ереван: - Може ли мъж с комплекс за малоценност да има успех сред хубавите жени?
- Може, отговаря радиото. - Ако комплекса му е хотелски и с пет звезди!

Поздрави от брега... Rolling Eyes

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Опааа, и емигрантско-български усмивки)))

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Ах, горката ази, к'во ша прая с'га... Сърцераздирателно! Покрусен съм, покъртително...

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

verysmallanimal написа:

Никой не знае кое точно е реалност...

Мисля, че реалността изобщо е под въпрос.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

doktora написа:

Питат радио Ереван: - Може ли мъж с комплекс за малоценност да има успех сред хубавите жени?
- Може, отговаря радиото. - Ако комплекса му е хотелски и с пет звезди!

Поздрави от брега... Rolling Eyes

Абе, Док, забравил си колко великодушно и непретенциозно е женското сърце - и милионче в банката ще свърши работа.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

rajsun написа:

Опааа, и емигрантско-български усмивки)))

Тука български моми по душа колкото щеш.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

mamontovo_dyrvo написа:

Ах, горката ази, к'во ша прая с'га... Сърцераздирателно! Покрусен съм, покъртително...

Ми реви, ма! Smile

Никога не съм ходил в чужбина, но след като прочетох, ще събера някой паунд, ще хвана последния влак за Лондон и дано ми излезе късмета и на мен.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите