Съвети за начинаещи и за други писатели

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Убедени сте, че притежавате богата, чувствителна душа и че писането е абсолютно Вашето нещо. Поздравления, но дотук нищо уникално – в наше време всеки втори мисли за себе си същото. Това изглежда стряскащо (и е!), обаче според Вас си има и добрите страни: първо, щом другите пишат, що пък не и Вие; и второ, никога не се знае от коя трънка ще изскочи заекът.
На всичкото отгоре идеята за книгата е в главата Ви и безспорно е велика. Разумното решение е веднага да потърсите квалифицирана медицинска помощ, но едва ли ще ме послушате. Какво да се прави, за някои болести е най-добре да бъдат оставени да се развият, така че следвайте съветите ми:
1.Времето минава – ха едно, ха второ, а Вас отвътре онова неназоваемо чудовище Ви дълбае и яде, страшна работа: Вие все още не правите това, за което сте роден! В такъв случай:
а) спомнете си, че само с мерак не става;
б) забравете, че книгата ще се напише сама.
2. Ако вече сте си сложили главата в торбата (наистина жаля за Вас), то непременно:
а) си спомнете, че с една гола идея сте за никъде;
б) забравете, че за писането само талант стига.
3. Писахте, писахте и зациклихте, нали? Тогава:
а) спомнете си, че тази мъка не е само Ваша – много велики писатели са я докарвали до кривата круша;
б) забравете всички глупости, че Господ, звездите и т.н. ще Ви диктуват.
4. Написахте я, доживяхме!!! Сега, след като сте се търкаляли от радост, похвалили сте се на половината свят, махнали сте си главата посредством някоя и друга чаша с висок градус, проявете милост – наспете се и оставете книгата да си почине от Вас поне една седмица, след което задължително преминете към т. 5.
5. Върнахте се към книгата, браво! Но докато я четете:
а) спомнете си, че с трици маймуни не се ловят;
б) забравете красивия мит, че редакторът е покорен слуга на Вашата слава (най-често свръхевентуална).
5. Пратихте я на n издателства, няма лошо. Докато чакате отговор:
а) спомнете си, че почти всеки в тази държава пише и разпраща ръкописи;
б) забравете, че само Вие сте гений.
6. Ако сте получили положителен отговор – честито и преминете към т. 7! Ако не… уффф, несправедлив е животът, да. Обаче Вие веднага написахте друга книга, не се отказахте, ама издателствата пак Ви отказаха. Сам си издадохте и първата, и втората, ред е на третата, а вкъщи, където храната вече е предимно духовна, няма къде да стъпите – навсякъде са Вашите непродадени иначе велики книги, които най-предателски Ви посиняват глезените. Ако все още не Ви е дошъл умът, че трябва да си гледате живота, най-добре се върнете към т. 1. Със сигурност пак ще стигнете до тази т. 6 и тогава:
а) спомнете си, че Ви предупредих;
б) забравете най-сетне, че сте роден, за да пишете, защото няма как да е вярно.
7. Вие сте победител – изживяхте без остатък 5-те си минути слава на премиерата, оборудвахте се с твърди фенове и продължавате: пишете, та сам се не траете! Много хубаво, но:
а) спомнете си, че само една птичка пролет не прави;
б) забравете, че старите лаври могат да станат нови.
8. След като сте стигнали до тази точка, вариантите са два. Първият: вече не искат да Ви издават – ако Ви е непосилно да престанете да се самоизтезавате с писане, най-добре е да се върнете на т. 1 и когато стигнете т. 6, да се закотвите там, но ако упорствате, неизбежно ще се докарате – живот и здраве – пак до тази т. 8 и тогава я прочетете до края. Вторият вариант – вече не пишете: дали защото сте преминали през първия, или най-накрая сте помъдрели доброволно, все едно. Имате право да се гордеете със себе си, затова:
а) спомнете си – не някой друг, именно Вие открихте, че писането не може да бъде смисълът на живота Ви;
б) забравете, че някога сте писали – изстрадахте нечовешки греха си и не е справедливо да го носите до края на дните си.
Ако сте успели, преминете към т. 9.
9. Ти, който стигна дотук, ти си моят човек, иде ми да те прегърна и да плача от радост, докато подгизнеш! Ако никога не си писал, пропусни следващото изречение, прочети останалото и после незабавно бягай да се изследваш за извънземни гени! Ако си писал и си спрял, но сега пак са те захапали щръклиците (о, какъв фатален за теб и част от човечеството момент!), отивай на т. 1 и като стигнеш до т. 6, остани си на нея, за бога; не го ли направиш, то неизбежно ще стигнеш до т. 8, а после, ако изобщо оцелееш – благодарение на чудодейния си психиатър – ще стигнеш и до тази. Така че ти, който и да си, сега си бесен – за чий го чете всичко това, нали – но преди да си се юрнал да ме трепеш:
а) спомни си – само най-филантропично те предупредих за 9-те кръга на писателския ад, нищо лично;
б) забрави ми името – за всеки случай…

Само от съвета "Разумното решение е веднага да потърсите квалифицирана медицинска помощ" няма смисъл - тази болест е неизлечима.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Да живей НВ Редакторът! Да живей НВ Психиатърът! Да живей Аноним Апокрифов! Да живей... абе аз ще си пиша...

Ох, стигнах деветия кръг, къде си мой човек, да те прегърна и да подгизнем двама, страшно няма!()
Доки Razz

Ииииииууууууу...бам! Very Happy

Скоро смятам да издам двадесетата си стихосбирка, но след като прочетох препоръките ти взех да се разкандърдисвам. Бъркам ли? Sad

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите