Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Свобода
Записан(а): Mar 20, 2019
Мнения: 9
Място: Джумаята
Въведено на:
12 Фев 2020 12:44:43 » Свобода
Ей тъй, спонтанно, реших тази нощ да не се прибирам. Революционната мисъл ме споходи внезапно, докато обувах обувката на левия си крак за редовната си следобедна разходка и жена ми се провикна от кухнята към коридора:
- Купи хляб и шпек!
Прилоша ми. Подпрях се на стената, поех дълбоко въздух и внимателно спуснах крака си на пода. Обувката ме стегна и тихо простенах. Болката се плъзна нагоре по крака ми и проряза цялата ми лява половина. Не можех да дишам. Дали не получавам инфаркт? Господи! Толкова години на „Купи хляб!“, „Купи тоалетна хартия!“, „Вземи детето!“, „Плати водата!“, ме бяха превърнали в кална, обезвъздушена, смачкана футболна топка, която се търкаля край тъч линията. Шибан, безполезен играч с инфаркт. Не бях дори на резервната скамейка. Хлопнах ядно вратата зад гърба си и, докато кокалите ми скърцаха надолу по стълбите, мислено отсякох: „Няма да се прибера! Нека види тя какво е без хляб и шпек! Нека види какво е без мен! Да обикаля стаите като глуха кучка, вперила разтревожен взор през прозореца, да хапе устни и да суче кичури с треперещи, артритни пръсти. Нека види! Да звъни на Жоро, да го пита къде съм и той да се разтревожи и двамата да закършат заедно отчаяно ръце. Нека!“ Тази размирна мисъл изпълни целия ми ум и тяло с непознато досега блаженство. Ухилих се на собствената си дързост и се спуснах надолу с пъргавината на младо яре. Профучах край вратата на Ванчето от втория етаж в шеметен прилив на енергия и дори забравих да подуша въздуха наоколо за познатия ми флорален парфюм. Изхвръкнах от блока като птица, която са държали в клетка с години. Пролетта беше дошла. Господи, пролетта беше дошла, а аз дори не бях забелязал! Огледах се в несвяст и отново ми прилоша. Дървета танцуваха около мен в забавен зелен каданс, слънцето се усмихваше между блоковете, полудели пилци крещяха сред напъпили клони и светът се въртеше в лудешки танц някъде встрани от мен, от хляба и прединфарктното ми състояние и всичко беше красиво и младо и истинско! Прииска ми се да поседна на пейката пред блока, за да нормализирам ритъма на сърцето си, но там вече висяха бабките от махалата и ме гледаха с подозрение. Поех дълбоко дъх, кимнах им и вдървено отминах. „Няма да се прибера! Няма да се прибера!“, прииска ми се да изкрещя в сбръчканите им, опулени лица, но удържах неразумния си порив. Продължих по улицата и влязох в бистрото на Данчето. Сърцето ми продължаваше да бие лудо.
- Една водка.
Данчето ме изгледа продължително.
- Наливай, де! Какво ме гледаш?
Тя бутна пълната чаша към мен и аз отпих голям гълток. Сърцето ми пропусна един отскок и после лека-полека затропа в равномерен войнишки ритъм.
- Няма да се прибера – изрекох гласно.
Тя ме погледна учудено, поклати глава и продължи да бърше чашите зад бара.
Аз допих водката мълчаливо. Еуфорията дънеше в мозъка ми, ръчкаше невроните ми, подскачащи като планински кози по отвесен скалист склон. Прекарах четири часа там, а в остатъка от вечерта се лутах в познати барове сред непознати хора, на които продължавах да повтарям с нескрита гордост: „Няма да се прибера!“, а те ме тупаха по рамото и ми смигваха съзаклятнически.
Отдавна се беше стъмнило. Нощта припълзя, гола и самотна като охлюв, излязъл от черупката си. Барът на Тони работеше и след полунощ. Седях и се наливах с водка, коремът ми скърцаше от глад, но душата ми пееше от радост и едва сдържах импулса си да стана и да разцелувам всички застаряващи жени в бара, които прикриваха бръчките си с пожълтели от цигари усмивки.
Тони ме изгони в пет. Залутах се в глухия град пиян, уморен и гладен, но безумно горд и щастлив, свободен до мозъка на костите си, смел до дъното на празните си черва. Цяла нощ разигравах наум сценката на живота си, в която влизам в шибания си апартамент, при фалшивия си уют, а жена ми се спуска към мен обезумяла, чорлава и нещастна, по лицето й са засъхнали сълзи, нелепият й грим е размазан по отчаяната й физиономия и цялото й жалко същество копнее да го притисна и успокоя в гореща, любовна прегръдка. Обикалях до осем. Премръзнал и изтрезнял, се вмъкнах във входа, при познатия флорален парфюм, очуканите стълби и асансьора с мирис на пот и урина. Извадих ключа и демонстративно отключих вратата. Апартаментът ме посрещна тих и невъзмутим като морга. Събух обувките си, стиснах зъби, а от кухнята се подаде жена ми - пижамата, набръчкана около омачканото от съня й лице, в ръката й димяща чаша с кафе, а в ъгъла на устните й, сутрешна насмешка, и ме погледна въпросително:
- Купи ли хляб?
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
12 Фев 2020 15:57:14 »
Дет' рекъл оня стар кръчмар - Пусни хляба си по водата...
tearfly ХуЛитер
Записан(а): Jul 03, 2015
Мнения: 30
Въведено на:
12 Фев 2020 16:57:53 »
Така ме разсмя, Елена! С глас! Майстор си!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
12 Фев 2020 22:18:14 » Ами...
!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
13 Фев 2020 00:28:16 »
купил той...таратанци ...водката изяде хляба
giro ХуЛитер
Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 100
Място: Източна Румелия
Въведено на:
13 Фев 2020 08:11:01 »
Това е най-добрият разказ тук! А когато се върнеш от Виена, вместо хляб, може и виенска кифла
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 588
Въведено на:
13 Фев 2020 21:35:38 »
Супер е!
И жената, и разказа!
Водките - престанах да ги броя... ))
Успех!
Liulina ХуЛитер
Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 277
Място: София
Въведено на:
14 Фев 2020 19:35:44 » Много ми хареса!
Хубав разказ!
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
14 Фев 2020 21:40:30 »
Зеленееш отдалеко! Много те бива!
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
16 Фев 2020 00:03:36 »
Революционно!
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1080
Място: София
Въведено на:
19 Фев 2020 02:16:00 »
Направо ухае на виенски хляб!
Успех!
Krasi_Yankova-Zvezdokril ХуЛитер
Записан(а): Sep 12, 2012
Мнения: 78
Място: където най малко ме очакват
Въведено на:
16 Мар 2020 16:14:56 » Xa-xa
giro ХуЛитер
Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 100
Място: Източна Румелия
Въведено на:
16 Мар 2020 22:02:18 »
свобода!!!
divkozel ХуЛитер
Записан(а): Jan 02, 2004
Мнения: 310
Място: Пловдив
Въведено на:
30 Мар 2020 12:29:24 » Браво!
Прекрасен разказ. Аплодисменти
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
30 Мар 2020 22:03:39 » Аплодисменти
Елена Зелена - ти си цяла Вселена! Добре дошла на борда и кураж за следващия тираж!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума