Този пожар - Цурка

Вратата на лекарския ми кабинет беше изритана с крак и Цурка се вмъкна с цял наръч пердета, не спирайки да бърбори:
- Аз и за манипулационната съм ушила - да видиш колко уютно сега ще стане, даже може и червени фенери да сложим! – кискаше се тя.
- Да бе – и табелка ,, Възнесения правим всякакви” – разхилках се и аз.
- И за кабинета на другата докторка съм приготвила, ама техните са по-грозни – додаде Цурка.
От 3 дни имах нова медицинска сестра – Цурка – дългокрака, червенокоса, с къса поличка и гейзер от енергия и щури идеи.

– Дай една стълба, докторке – имаш ли стълба? – тя измерваше с поглед високите прозорци и ръждясалите корнизи. От птичи поглед се виждаше, че в кабинета ми няма стълба, но се почувствах длъжна да отговоря, че нямам такава налична.
- Ей сега ще намеря – не може да нямате дърводелци в това министерство! – каза Цурка и изхвърча.
Трябва да добавя, че слуховете за новата сестричка с късата поличка вече бяха обиколили ведомството, затова не се изненадах, когато след десетина минути Цурка довлече в кабинета няколко юнака - барабар с голяма дърводелска стълба. Единият от тях даже беше с костюм и вратовръзка – господин Тодор Ефремов – средно ниво началник, но Цурка незнайно откога и защо му казваше,, Тошка,, и точно него избра да се покачи на стълбата и да свали старите пердета.
- Хайде, Тошка, давай, разчитаме на теб! – окуражаваше го Цурка, но дали господин Ефремов не понасяше височини или просто не беше закусил, но когато се покачи най-горе, той пребледня и започна да се олюлява.
- Остави! – изкомандва го Цурка – Слизай, че ще се пребиеш, а днес не ни е ден за шев и кройка – нали, докторке! – разхилка се на собствената си шега Цурка, но Ефремов като чу за шиене и почти се стовари в ръцете ни.
- Ама сте кекави мъжете – човек да не ви накара нещо да свършите! – Цурка ми пльосна Ефремов на кушетката да го реанимирам и се обърна към следващия юнак:

- Ти си ни надеждата! – и го погледна както Кейт Уинслет малко преди Титаник да потъне.
Този юнак беше Петър - домакина, но всички му казваха Пепи Дебелия и затова много се учудих, когато Цурка взе да му дава наставления:
- Хайде, Пешко, внимавай, Пешко!

И Пешко действително внимаваше, но още първото стъпало на стълбата изскърца зловещо под неговите 120 килограма, а най-горното направо каза ,, хряс,, и Пешко се стовари върху нас с всичките си килограми на преял хипопотам. Добре, че жертвите от поддръжката бяхме само натъртени и навехнати, но Пешко охкаше като за световно по охкане.
- Докторке, виж оправи го и този, а ние ще опитаме друг вариант! – не секваше работохолизма на Цурка. Тя изпрати двама да заковат стълбата, а на други двама нареди:
- Дайте бюрото и отгоре ще сложим стол!

Третият, който се покачи, беше снажен, но не отчетохме факта, че столът беше на колелца / Цурка хареса да се върти на него/ и когато момъкът се пресегна отвъд двайсет сантиметра, които можеше да достигне, столът се хърлузна от бюрото и юнакът се изтресе, като пътьом се хвана за шкафа с лекарствата, та събори и него...
Последва пренеприятен звън от счупени стъкла, петрита и ампули, но по-лошото беше, че човекът се беше порязал на няколко места – вярно – съвсем повърхностно, но кръв течеше дори от лицето му.
Странно, колко зле действа на мъжете видът на кръв - в един момент всички присъстващи почнаха да се олюляват и да капят като зрели круши. Моментално прецених обстановката – кабинетът ми приличаше на бойно поле, осеяно със стъкла и тела, като всичко мъжко беше извън строя, а ние с Цурка като две самодиви в бяло предприехме акция по превързване и свестяване.
- Няма как да стане по-зле! – помислих си аз, когато на вратата се почука:
- Цурка, виж кой е и ако е някой припаднал – давай го към групата! Всички други да дойдат след половин час!

Да де, ама вратата беше вече отворена и на прага стоеше...нашият началник – д-р Хлебаров. Беше дошъл да види как се адаптира новата медицинска сестра и да разбере има ли някакви проблеми. Той хвърли бърз поглед на бойното поле и много саркастично ме запита:
- Д-р Петрова, какво става тук – да не провеждате учение или бойна тревога?

Има моменти, в които истината не върши работа – да му кажа, че закачваме пердета – на фона на целия мор в кабинета – щеше да прозвучи нелепо, затова лаконично отговорих:

- Не! – и докато се чудех как да обясня ситуацията, на вратата отново се почука:
- Само дано не е министърът! – призовах всички Деви-Марии аз, но вратата с тръсък се отвори и двамата юнака със закованата стълба нахълтаха вътре.

При рязкото отваряне, обаче, те успяха да халосат доктор Хлебаров по темето и той изрева кански, а сетне потърси къде да седне, но тъй като на кушетката се беше разплискал Пешко Дебелия, нашият началник само се подпря на стената и ни загледа с огромно възмущение и почуда.
- Ех, и Вие ли дадохте фира – аз тъкмо щях да Ви помоля да ни закачите пердетата! – отзова се до него Цурка – Ето Ви лед – сложете си компрес да не ви стане цицина!
А на мен ми смигна – един вид – за какво ни е началник, ако не го използваме!
После Цурка огледа прясно - реновираната стълба и взе решение:

- Ей, я всички затваряйте очи – качвам се сама да си свърша работата! То от мъж помощ да чакаш е като от умрял писмо – само за едно нещо ставате, ама и там - гаранция – Франция!
Цурка придърпа късата си поличка и се изкатери пъргаво като козичка, а след това бързо и методично започна да сваля старите пердета. Дали всички бяха затворили очи не знам, тъй като придържах стълбата, но по едно време забелязах, че под прозорците беше почнала да се събира публика:

- Нека гледат – чисти са ми прашките! – разхилка се Цурка и почна да окачва новите пердета.

Тази процедура отне десетина минути, през което време повечето от припадналите се бяха съживили и ние започнахме един по един да ги изпращаме, като Цурка старателно ги вписваше в журнала с диагнози контузия, колапс или порезна рана. Толкова травматизъм в мирно време отдавна не беше се случвал, но доктор Хлебаров ни е свидетел – никакво надписване на пациенти.

Когато и стъклата бяха пометени, оцелелите ампули събрани, а шкафа – изправен, Цурка потри доволно ръце, огледа новите пердета и каза:

- Ех, ама хубав ни стана кабинетът, нали докторке! Сега остава само червените фенери да закачим – имаш ли фенери, докторке? – погледна ме тя сериозно и аз изтръпнах:

- Сакън, само не хуквай да търсиш фенери сега! – вързах й се аз.

- Майтап, бе, Уили! – Цурка се разсмя жизнерадостно, а аз въздъхнах и се замислих какви ли големи прегрешения от някой минал живот изкупвам, защото в този със сигурност не бях заслужила този пожар – Цурка!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

По една Цурка /не повече!/ е задължителна за всеки трудов колектив!
Енергизира и сплотява! Smile

И тъкмо когато си мислиш, че ти е дадена като наказание - хоп - и изненадааа - приятна, де!! Smile

)
Пожелавам ти я - по всякакъв повод и без!
Харесах много!

Успех! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Браво докторке! Аз гледах отвън... лелеее! Подадох молба за санитар...

Най-после да предложиш нещо с тази сладурана! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Ах, тази Цурка! Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Опасна Цурка!

Представих си обстановката, направо военновременна...В името на новите пердетата - колко жертви в лазарета!Цурка да живей! Very Happy

Толкова много се смях, че за днес нямам сили да чета произведение на друг участник в конкурса!
Успех!

Да се чете с пожарогасител в ръка! Smile

)))
Успех, Миа!

Миа, честно, нямал съм на главата си такъв пожар в дългогодищната си АГ практика, и слава Богу, но си спомних една сцена с Пурко, много ще си паснат, и ако ги събереш някой ден...оо, тогава на Ирен ще и трябват поне два пожарогасителя... Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите