Жажми, па ... каквото - такова!

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2008 Мнения: 36

Не съм пияч. И по кръчми не обичам да ходя. Само понякога сядам на чаша вино да послушам мъжките сплетни и солените разговорки за казарма и женски завоевания. Не обичам политиката, затова тая тема я пропускам да се хлъзне покрай ушите ми като молба за заем.
Винцето на бай Харалампи е възкиселичко, с повече чешмяна вода, отколкото гроздов сок, но поне ми дава чувство за равноправие на олющената маса.
И тая вечер, като приспах кокошките и прасето, се запътих към бай-харалампиевото кръчме на раздумка. Една дузина развеселени момчорля вече бяха наобиколили Томето Мечкаря, почесваха нестриганите си рунтясали глави и слушаха за пореден път историята за огромната мечка, загинала от ръцете на двуметровия глуповат исполин. Гъргареха се безобидно с него и го подпитваха за това-онова. А Томето, заекващ, разгърден и зачервен, размахваше юмруци срещу неверниците и се пинкавеше да докаже как мечката го погледнала с молещи милост очи и как на него му се скъсало сърцето от жалост, ама не, трябвало да премерят силите си в неравна борба.
Доближавам тезгяха с уверена стъпка и с целия си авторитет на клиент се вторачвам в кръчмарина:
- Налей ми от винцока, дето ти пиеш, байчо!
- Веднага тичам, тичаааам! – откликва байчото с мазна усмивчица на кьосестото
си запотено лице и очите му светнаха хитровато.
След секунда, дълга почти 10 минути, ръката ми нежно гушна бледо червенеещата се чашка, на която личаха пръстовите отпечатъци на предишните виноугодници. Отпих дегустаторска глътка и в устата ми се смесиха тръпчивостта на трънка и соковете на поне десетина лимона вместо очакваната гроздова сладост. Брррррр!
- Много кисело бе, Харалампи! Това вино да не е на възрастта на пра-баба ми?!
- Добър си е винцокът! – отсече кръчмарят. – Последна реколта! От сърце съм ти го налял. Жàжми, па го изпий!
Поогледах се наоколо – всички пият от същото, мляскат после с удоволствие и бърборят. Замижах нещастно и обречено гаврътнах поръчаното питие. Сам си бях поискал горчилката, сам трябваше да си я изпия – зян да не отива. Бях загубил вече желание да красноречвам тая вечер. Може би утре бай Харалампи ще отвори ново буре, та тогава...
- Плаща, моля! – извиках с одрезгавял глас. Бръкнах в джоба на якето и вместо
стотинки, напипах нещо друго. Стиснах шепа от нещото и го изсипах в ръката на бай Харалампи.
- Ама това са копчета, аркадаш! – окръгли той очища и ме изгледа ядовито.
- Е, иии?! Добри са! Жàжми, па ги вземи! От сърце ти ги давам! – отсякох аз.