Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: valentinka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13855

Онлайн са:
Анонимни: 181
ХуЛитери: 6
Всичко: 187

Онлайн сега:
:: zaltia
:: VladKo
:: mariq-desislava
:: LATINKA-ZLATNA
:: Elling
:: angar

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2020 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Свобода
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
ElenaZelena
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 20, 2019
Мнения: 3
Място: Джумаята

МнениеВъведено на: 12 Фев 2020 12:44:43 » Свобода Отговори с цитат върни се горе

Ей тъй, спонтанно, реших тази нощ да не се прибирам. Революционната мисъл ме споходи внезапно, докато обувах обувката на левия си крак за редовната си следобедна разходка и жена ми се провикна от кухнята към коридора:
- Купи хляб и шпек!
Прилоша ми. Подпрях се на стената, поех дълбоко въздух и внимателно спуснах крака си на пода. Обувката ме стегна и тихо простенах. Болката се плъзна нагоре по крака ми и проряза цялата ми лява половина. Не можех да дишам. Дали не получавам инфаркт? Господи! Толкова години на „Купи хляб!“, „Купи тоалетна хартия!“, „Вземи детето!“, „Плати водата!“, ме бяха превърнали в кална, обезвъздушена, смачкана футболна топка, която се търкаля край тъч линията. Шибан, безполезен играч с инфаркт. Не бях дори на резервната скамейка. Хлопнах ядно вратата зад гърба си и, докато кокалите ми скърцаха надолу по стълбите, мислено отсякох: „Няма да се прибера! Нека види тя какво е без хляб и шпек! Нека види какво е без мен! Да обикаля стаите като глуха кучка, вперила разтревожен взор през прозореца, да хапе устни и да суче кичури с треперещи, артритни пръсти. Нека види! Да звъни на Жоро, да го пита къде съм и той да се разтревожи и двамата да закършат заедно отчаяно ръце. Нека!“ Тази размирна мисъл изпълни целия ми ум и тяло с непознато досега блаженство. Ухилих се на собствената си дързост и се спуснах надолу с пъргавината на младо яре. Профучах край вратата на Ванчето от втория етаж в шеметен прилив на енергия и дори забравих да подуша въздуха наоколо за познатия ми флорален парфюм. Изхвръкнах от блока като птица, която са държали в клетка с години. Пролетта беше дошла. Господи, пролетта беше дошла, а аз дори не бях забелязал! Огледах се в несвяст и отново ми прилоша. Дървета танцуваха около мен в забавен зелен каданс, слънцето се усмихваше между блоковете, полудели пилци крещяха сред напъпили клони и светът се въртеше в лудешки танц някъде встрани от мен, от хляба и прединфарктното ми състояние и всичко беше красиво и младо и истинско! Прииска ми се да поседна на пейката пред блока, за да нормализирам ритъма на сърцето си, но там вече висяха бабките от махалата и ме гледаха с подозрение. Поех дълбоко дъх, кимнах им и вдървено отминах. „Няма да се прибера! Няма да се прибера!“, прииска ми се да изкрещя в сбръчканите им, опулени лица, но удържах неразумния си порив. Продължих по улицата и влязох в бистрото на Данчето. Сърцето ми продължаваше да бие лудо.
- Една водка.
Данчето ме изгледа продължително.
- Наливай, де! Какво ме гледаш?
Тя бутна пълната чаша към мен и аз отпих голям гълток. Сърцето ми пропусна един отскок и после лека-полека затропа в равномерен войнишки ритъм.
- Няма да се прибера – изрекох гласно.
Тя ме погледна учудено, поклати глава и продължи да бърше чашите зад бара.
Аз допих водката мълчаливо. Еуфорията дънеше в мозъка ми, ръчкаше невроните ми, подскачащи като планински кози по отвесен скалист склон. Прекарах четири часа там, а в остатъка от вечерта се лутах в познати барове сред непознати хора, на които продължавах да повтарям с нескрита гордост: „Няма да се прибера!“, а те ме тупаха по рамото и ми смигваха съзаклятнически.
Отдавна се беше стъмнило. Нощта припълзя, гола и самотна като охлюв, излязъл от черупката си. Барът на Тони работеше и след полунощ. Седях и се наливах с водка, коремът ми скърцаше от глад, но душата ми пееше от радост и едва сдържах импулса си да стана и да разцелувам всички застаряващи жени в бара, които прикриваха бръчките си с пожълтели от цигари усмивки.
Тони ме изгони в пет. Залутах се в глухия град пиян, уморен и гладен, но безумно горд и щастлив, свободен до мозъка на костите си, смел до дъното на празните си черва. Цяла нощ разигравах наум сценката на живота си, в която влизам в шибания си апартамент, при фалшивия си уют, а жена ми се спуска към мен обезумяла, чорлава и нещастна, по лицето й са засъхнали сълзи, нелепият й грим е размазан по отчаяната й физиономия и цялото й жалко същество копнее да го притисна и успокоя в гореща, любовна прегръдка. Обикалях до осем. Премръзнал и изтрезнял, се вмъкнах във входа, при познатия флорален парфюм, очуканите стълби и асансьора с мирис на пот и урина. Извадих ключа и демонстративно отключих вратата. Апартаментът ме посрещна тих и невъзмутим като морга. Събух обувките си, стиснах зъби, а от кухнята се подаде жена ми - пижамата, набръчкана около омачканото от съня й лице, в ръката й димяща чаша с кафе, а в ъгъла на устните й, сутрешна насмешка, и ме погледна въпросително:
- Купи ли хляб?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 155

МнениеВъведено на: 12 Фев 2020 15:57:14 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Very Happy Very Happy
Дет' рекъл оня стар кръчмар - Пусни хляба си по водата... Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
tearfly
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 03, 2015
Мнения: 25

МнениеВъведено на: 12 Фев 2020 16:57:53 » Отговори с цитат върни се горе

Така ме разсмя, Елена! С глас! Майстор си! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2472
Място: Варна

МнениеВъведено на: 12 Фев 2020 22:18:14 » Ами... Отговори с цитат върни се горе

Laughing Laughing Laughing !

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1434
Място: България

МнениеВъведено на: 13 Фев 2020 00:28:16 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy купил той...таратанци ...водката изяде хляба Laughing
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
giro
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 58
Място: Източна Румелия

МнениеВъведено на: 13 Фев 2020 08:11:01 » Отговори с цитат върни се горе

Това е най-добрият разказ тук! А когато се върнеш от Виена, вместо хляб, може и виенска кифла Very Happy Very Happy Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
zinka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 372

МнениеВъведено на: 13 Фев 2020 21:35:38 » Отговори с цитат върни се горе

Супер е!
И жената, и разказа!
Водките - престанах да ги броя... Smile))

Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Liulina
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 216
Място: София

МнениеВъведено на: 14 Фев 2020 19:35:44 » Много ми хареса! Отговори с цитат върни се горе

Хубав разказ!

_________________
Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 199

МнениеВъведено на: 14 Фев 2020 21:40:30 » Отговори с цитат върни се горе

Зеленееш отдалеко! Много те бива!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
IGeorgieva
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 161
Място: София

МнениеВъведено на: 16 Фев 2020 00:03:36 » Отговори с цитат върни се горе

Революционно! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 926
Място: София

МнениеВъведено на: 19 Фев 2020 02:16:00 » Отговори с цитат върни се горе

Направо ухае на виенски хляб! Smile
Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com