Праз, хоризонти, решения

- Тате, обръща се към мен Катката с напевно лукавство, струва ми се, че като тръгваме за вилата, само месо купуваме май?!
Сепнах се - вероятно моделът, който давам на деветгодишния си супервайзор е ретрограден и дори противен. Върнах се към щандовете с абсурдно шарен и лъскав зарзават. Ето - казвам - пиленце, избирай си зеленчуци по цвят, по друго няма какво! Преди да е изтекла театралната пауза до напускането на тази безвкусна зона, обаче, аз видях връзките праз! Лицето ми светна като нова алпака, а в очите ми заиграха онези приказни искрици, само по които жена ми отгатва, че съм пил някъде без нея.
В сезона на праза, Катенцето също знае това, той е моята кулинарна икона, запазвам интерес само към онези растения, които могат да се съешат с него. Сега ме осени една древна рецепта на нашата Леля Кате - много семпла, но невероятно свежа: едри пънчета праз, задушени с обилна оливия, домати на кубчета и бол кирвиз. Да изненадам детето с тази простичка яхния - казах си самодоволно - е чудесна награда за бащината ми загриженост и невероятна адекватност. Хем - продължих да разсъждавам - Катето хич няма да яде манджата и така ще получи урок да не се меси в работата на все още по-умните от нея.
Взех тлъста връзка едър, лъскав и много светъл праз - толкова крехък, че чак да зарежеш всякакви бащински и прочее глупости, да го наситниш в доматената салца и да се напиеш сам-самичък в зимника с люта ракия. Откъснах се от това видение и стегнато тръгнах към щанда с консервите; детето зачурулика подире ми, бутайки кошницата с празената плячка. Естественото продължение на първата съставка са скъпите и много вкусни доматени кубчета в консерва. У нас са италиански - и да съм патриот, пак тях бих предпочел (апропо, забелязал съм, че патриотите се срещат най-вече по промоциите).
Изведнъж окото ми някак машинално, но и обиграно, зърна на месарския щанд изумително едрите джолани с кожа. Те привличаха погледа, педантично наредени като след някаква масова, но ритуална ампутация. Спрях се отведнъж и неподвижен ги загледах. Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката.

На касата лелята (заклевам се, че е по-малка от мен!) словоохтливо ме закача по темата с моите простички артикули на щастието. Тя се смее и бърбори, току повдига напразно подържаните си вежди. Докато празът, джоланът и киселото зеле се изреждат в ръцете й, подписукващи от радост, че се пренасят в един по-добър свят, аз също повдигам своите вежди. Казвам на лелята, реейки поглед към хоризонтите над касата и над агресивния цинобър на обнадеждените й устни, че щастието не е в сбъднатите мечти, а в малките решения, с които ги компенсираме. Тя, вече безизразно, оповестява сметката и с поглед надолу нервно бърше следите от полуживата мръвка. Плащам, но прибирам златистото ресто.
- Тате - Катката прави майсторски айрол - тая май не разбра квои викаш!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Даааа, гладният философ е като тромпетист, пред когото ядеш лимон... Облажилият се философ, обаче, е като костенурката, върху кото се крепи светът... Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Изпаднах в ролята на Буридановото магаре - кой джолан да изям първо?
Левия или десния! Ужас! Дано не умра от глад след преждане с крехък праз! Пиши, пиши, кулинарю наш!

Умна е Катка, като теб, и ако можеше да готви...шегичка ве, Уили ))))

Така сладокусно хортуваш, че човек иска да запраши към Филибето и да разпитва за двор 1 Smile

"Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката."
Да се задавиш с собствен сос! Laughing

Ето това се случва като те чете човек!

Много е готино. Направо от касата. Very Happy

Докато пием от Двор#1 и Миа се кефи, Слона измежду джоланите ще вземе шкембето, Вакрилов /с мойта шапка/ ще славослови тромпетистите и техните костенурки, Доки ще пише трескаво за морски музи с напразно подържани вежди, а Маркони няма да придиря за соса, в който ще се удавим всички Very Happy

(апропо, много е възможно да се появи и Албатрос със спарче и дъх на сапунени мехури)

Markoni55 написа:

"Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката."
Да се задавиш с собствен сос! Laughing

Ето това се случва като те чете човек!

любооооооофффффф

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите