Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Праз, хоризонти, решения
Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 100
Място: Източна Румелия
Въведено на:
09 Фев 2020 02:59:11 » Праз, хоризонти, решения
- Тате, обръща се към мен Катката с напевно лукавство, струва ми се, че като тръгваме за вилата, само месо купуваме май?!
Сепнах се - вероятно моделът, който давам на деветгодишния си супервайзор е ретрограден и дори противен. Върнах се към щандовете с абсурдно шарен и лъскав зарзават. Ето - казвам - пиленце, избирай си зеленчуци по цвят, по друго няма какво! Преди да е изтекла театралната пауза до напускането на тази безвкусна зона, обаче, аз видях връзките праз! Лицето ми светна като нова алпака, а в очите ми заиграха онези приказни искрици, само по които жена ми отгатва, че съм пил някъде без нея.
В сезона на праза, Катенцето също знае това, той е моята кулинарна икона, запазвам интерес само към онези растения, които могат да се съешат с него. Сега ме осени една древна рецепта на нашата Леля Кате - много семпла, но невероятно свежа: едри пънчета праз, задушени с обилна оливия, домати на кубчета и бол кирвиз. Да изненадам детето с тази простичка яхния - казах си самодоволно - е чудесна награда за бащината ми загриженост и невероятна адекватност. Хем - продължих да разсъждавам - Катето хич няма да яде манджата и така ще получи урок да не се меси в работата на все още по-умните от нея.
Взех тлъста връзка едър, лъскав и много светъл праз - толкова крехък, че чак да зарежеш всякакви бащински и прочее глупости, да го наситниш в доматената салца и да се напиеш сам-самичък в зимника с люта ракия. Откъснах се от това видение и стегнато тръгнах към щанда с консервите; детето зачурулика подире ми, бутайки кошницата с празената плячка. Естественото продължение на първата съставка са скъпите и много вкусни доматени кубчета в консерва. У нас са италиански - и да съм патриот, пак тях бих предпочел (апропо, забелязал съм, че патриотите се срещат най-вече по промоциите).
Изведнъж окото ми някак машинално, но и обиграно, зърна на месарския щанд изумително едрите джолани с кожа. Те привличаха погледа, педантично наредени като след някаква масова, но ритуална ампутация. Спрях се отведнъж и неподвижен ги загледах. Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката.
На касата лелята (заклевам се, че е по-малка от мен!) словоохтливо ме закача по темата с моите простички артикули на щастието. Тя се смее и бърбори, току повдига напразно подържаните си вежди. Докато празът, джоланът и киселото зеле се изреждат в ръцете й, подписукващи от радост, че се пренасят в един по-добър свят, аз също повдигам своите вежди. Казвам на лелята, реейки поглед към хоризонтите над касата и над агресивния цинобър на обнадеждените й устни, че щастието не е в сбъднатите мечти, а в малките решения, с които ги компенсираме. Тя, вече безизразно, оповестява сметката и с поглед надолу нервно бърше следите от полуживата мръвка. Плащам, но прибирам златистото ресто.
- Тате - Катката прави майсторски айрол - тая май не разбра квои викаш!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
09 Фев 2020 13:37:08 »
Даааа, гладният философ е като тромпетист, пред когото ядеш лимон... Облажилият се философ, обаче, е като костенурката, върху кото се крепи светът...
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
09 Фев 2020 20:22:30 »
Изпаднах в ролята на Буридановото магаре - кой джолан да изям първо?
Левия или десния! Ужас! Дано не умра от глад след преждане с крехък праз! Пиши, пиши, кулинарю наш!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
10 Фев 2020 04:01:32 » Вкусно, евтино и весело с Кирето по БНТ 5...
Умна е Катка, като теб, и ако можеше да готви...шегичка ве, Уили ))))
_________________ ...аз идвам, а ти?
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
11 Фев 2020 22:13:16 » :)
Така сладокусно хортуваш, че човек иска да запраши към Филибето и да разпитва за двор 1
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
12 Фев 2020 22:34:41 »
"Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката."
Да се задавиш с собствен сос! Ето това се случва като те чете човек!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
13 Фев 2020 00:36:11 »
Много е готино. Направо от касата.
giro ХуЛитер
Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 100
Място: Източна Румелия
Въведено на:
13 Фев 2020 07:53:52 »
Докато пием от Двор#1 и Миа се кефи, Слона измежду джоланите ще вземе шкембето, Вакрилов /с мойта шапка/ ще славослови тромпетистите и техните костенурки, Доки ще пише трескаво за морски музи с напразно подържани вежди, а Маркони няма да придиря за соса, в който ще се удавим всички (апропо, много е възможно да се появи и Албатрос със спарче и дъх на сапунени мехури)
giro ХуЛитер
Записан(а): Jul 07, 2014
Мнения: 100
Място: Източна Румелия
Въведено на:
16 Мар 2020 22:12:59 »
Markoni55 написа:
"Озарен, без да променям позата си, видях живота отвъд мимолетните му физически граници, отвъд нелепата му пазарна икономика, далеч отвъд пределите на здравословното приличие. Тогава, омаян и еуфоричен, възнесен сякаш на педя над гранитогреса, аз визуализирах киселото зеле като единствено липсващия елемент на стихийно споходилото ме щастие. Два сочни пакета от любимото ми такова - чудесно втасало, с алабастрови цвят и прозирност - се пльоснаха върху тежко полегналия джолан в количката."
Да се задавиш с собствен сос! Ето това се случва като те чете човек!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума