Vlad_Ongyl
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Mar 01, 2007
Мнения: 168
Място: По света и у нас
|
 Въведено на:
24 Дек 2019 02:53:40 » Резултати от Конкурса на християнска тема 2019 |
  |
Приятели, за мен е радост и чест да споделя с вас, че стихотворението, с което участвах в обявения от Асоциацията за насърчаване на християнско художествено слово “Емпирей“ литературен конкурс за написване на съвременна християнска творба в две категории: стихотворение и есе, е отличено с втора награда.
Конкурсът бе за произведения, засягащи същностни за ортодоксалното християнско светоусещане теми, образи и събития, поставени в контекста на евангелския духовно-нравствен идеал за личността и интерпретирани с художествена убедителност.
Конкурсът бе анонимен.
На 17 декември в Народна библиотека "Иван Вазов” - град Пловдив, са били обявени резултатите от конкурса.
Наградите са били оповестени и връчени от председателя на Асоциация "Емпирей” – доц. д-р Калин Михайлов.
На свое заседание от 8 декември 2019 година, журито на конкурса в състав: доц. д-р Антоанета Николова, доц. д-р Калин Михайлов и поетът Маргарит Жеков, единодушно е определило следните награди – категория поезия:
1-во място – Антоанета Богоева от гр. Кюстендил за трите й стихотворения: "Воскресение Христово", "Ако някой не знае" и "Къде сме",
2-ро място – Владимир Генов, пребиваващ в Италия, за стихотворението му "Огледало",
3-то място – Елена Диварова от гр. Пловдив за стихотворение й "Над града".
Приятели, тъй като текстовете на стихотворенията, на които са присъдени първо и трето място, все още не са публикувани (но когато това бъде направено, ще ги отразя в отделен пост), позволявам си да публикувам тук и сега текста на моето стихотворение „Огледало“.
Защо „Огледало“?
Защото в него съм изразил с думи вярата си, че човекът – крехък и раним, но и цялостен в своята съставност, преходен, но и вечен като частица от Вселената, е единственото възможно огледало, в което може да се огледа Създателят.
ОГЛЕДАЛО
Защо ли тая есенна тиха тъга
в сърцето ми босо внезапно проходи?
Дъждът расте, водите заливат брега
и стръмните хълмове плават сред лодки.
И сякаш от тях най-високият кит е,
или древна галера с двуредни весла.
Към него искам, но не мога да литна –
ръцете ми са атрофирали крила.
Прииждат облаци сега отдалече,
прихлупват деня във самия му край. Но
защо ли не чезне чувството за вечност,
щом сме – аз и край мен нещата – нетрайни?
Нали във ден, в който щурците ще свирят,
загърбила на дъгата пъстрия свод,
ще дойде смъртта – безпощадният бирник,
за тоя на вересия даден живот.
Ще вземе тя душата ми окърпена,
езикът ми, по-грапав от копривата –
че много дълго съм говорил с мъртвите,
а още повече мълчал съм с живите.
Ала днес ще прекрача прага прогизнал,
срещу вълните ще тръгна – прав и напред.
Платно ще вдигна – последната си риза,
отрязаната котва ще е мой завет.
Във лоното на океана ще се върна –
самотна капка живот, зачената в тлен.
И Господ когато отгоре надзърне,
ще види отразено лицето си в мен.
П.П. Стихотворението е публикувано и тук: https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=183652
Благодаря за вниманието, светли Коледни и Новогодишни празници!
|
_________________
"Две смърти няма. А без една не може!" ıYı |
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 780
ХуЛитери: 0
Всичко: 780
