Мост към люляците–преводна книга на Латинка-Златна

Уважаеми приятели, излезе от печат двуезичната поетична книга „Мост към люляците” от авторката Любинка Донева, Македония.

Превод и редактор: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова

ЗА АВТОРА

Любинка Донева е родена през 1952 г. в село Соколарци, близо до Кочани. Тя е поетеса, детска писателка, литературен критик, есеист и лексикограф.
Основното си образование е завършила в родното си село, а гимназия – в Кочани. Завършила е Филологическия факултет към университета „Свети Кирил и Методий” в Скопие със специалност „Южнославянска литература”. След дипломирането си тя работи като гимназиален учител и прекарва професионалния си живот като учител. Работата ѝ изостря възприятието към литературната естетика и я насърчава да помага и прави премиери на много млади автори.
Тя е автор на поетичните книги „Дълбоката стая”, „Моята азбука”, „Подробности на светлината” и „Историята, която (не) следя”.
Написала е следните произведения за деца: „Танцът и принцът на цветовете” – драматичен текст (включен в антология с драматични текстове за деца), „Как са се появили цветята” – авторска приказка (също включена в антология с авторски приказки) и „Царка Вятърка” – разкази за деца. Автор е също така на „Речник с остарели думи (в творчеството на Светлана Христова-Йоцич)”, както и на учебник по македонски език за ученици билингви с албански и турски майчин език (за втори гимназиален клас), и на учебник по македонски език, предназначен също за студенти билингви с албански и турски майчин език.
Носител е на награда за първа книга и е носител на награда за непубликувано стихотворение от международния фестивал „Стружки литературни срещи” (2015 г.). Поезия и литературна критика е публикувала в литературни издания.
Участник е в няколко научни симпозиума. Член е на ДПМ (Дружеството на писателите на Македония) и е член на Управителния съвет на ДПМ. Била е член на жури за присъждане награда за литература за деца от ДПМ и е член на редакционната колегия на „Стожер”, бюлетин на ДПМ. Включена е в няколко национални и международни антологии.
Нейни стихотворения са преведени в Босна и Херцеговина, България, Италия, Словения и Хърватия, а също така са преведени и на английски език и са включени в международната асоциация на Световните писатели (World Wide Writers).
Живее в Кочани.

УЛИЦАТА НА ЛЮЛЯЦИТЕ В ЛОВЕЧ

Вляво е страстно червено,
вдясно е безкрайно синьо,
а в средата балансират
лилави дъхтящи
люлякови цветчета;
като гроздове танцуват
между реалността и мечтите.
Със синия ездач на безкрайността
на сутринта разливат нежност.
Улицата се превръща в пурпурна,
сладкодумна и ведра река.
И градът ухае на радост...

КЕСТЕНИТЕ

На площада в Ловеч
три стройни кестенови дървета,
три силни момчета,
трима юноши крепки
се стремят
да възпрат миговете.
Три големи, стабилни дървета –
яки и
високи –
стенат
с въздишка
във въздуха
и го изпълват с възклицание.
А там горе, във висините,
Левски се радва
и площадът тук свети
от мечтата му, която се рее
в гъстите листа на кестените
и се вие над моста*,
който не забелязваме,
но който свързва времената
и съдбите
на миналото и бъдещето;
който и мълчи, и говори...

*Става дума за моста, построен от Колю Фичето през 1874-1876 г.

СИЛАТА НА КРАСОТАТА В ЛОВЕЧ

Тъжно е,
като студеният
зимен дъжд,
който пронизва
чак до костите.
Нощ е.
Неочаквано
в тихата улица
задуха вятър
и започна борба с нощта,
завихряйки всичко пред себе си.
Миризмата на люляците
се лепи за тъмнината,
а тя се топи
и умира
в ръцете на красотата.

АВТОПОРТРЕТ

Върху кожата живот
рисувам себе си,
а някой друг държи четката
и смесва боите.
Лявата ми страна я няма.
От дясната – първо рисува окото ми
и веждата ми.
След това подчертава кожата –
ред бръчки,
ред бисери,
ред болка,
но бисерите падат и се търкалят...
Лявата ми страна я няма.
Тази, която ми я няма,
се докосва и
пита високо къде е.
Добавя ми
отворена уста,
зачудена врата,
само влизат и
само излизат
думи,
източват се,
лазят
животинки. Размножават се
зрънца, семена,
някой друг,
не аз,
ги гали,
бичува.
Лявата ми страна я няма.
Тази, която ми я няма
пита високо къде е.
И плаче.
О, как плаче лявата ми страна!

ЛЮБЕНКА

(според стар обичай на любене преди и по време на Деня на прошката)

Когато последният сняг си отива,
селяните
се събират насред село,
прегръщат се и се обичат,
за да се освободят от всичкия студ в душата
и от всяко зло,
и всяка своя лоша мисъл
поставят пред силата на Слънцето,
за да си отиде
стопена със снега –
всичката една по една.
Разголват душата си над кладенеца,
за да удавят в него всичкото зло.
След като се успокои водата,
се оглеждат в кладенчовото огледало,
оглеждат се и един в друг;
проверяват дали са се очистили;
дали всичко са изтрили;
дали в нова дреха са облекли съвестта си
за любовта, която ще получат
и дадат.
И се заклеват,
че през цялата година ще обичат
и лъвове, и зверове,
и мравки, и пеперуди,
и осили, и бодли;
че ще скрият
и забранят всички сурови
и страшни думи,
за да бъдат достойни за обичане;
и от омраза да се освободят,
и да почиват от злоба,
от завист,
от ненужни ядове,
от заблуди и незнания,
от бездействие и мързелуване,
от безделие и пиянство,
от клевета на татковината и властта;
да почиват
и в любовта да се топят…

Така както САМО Поет може да преведе Поет!
Браво, Латинка мила, казвал ли съм ти, рано сутрин брах латинки, ЗЛАТНИ бяха! ()

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите