Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nikolinka
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13842

Онлайн са:
Анонимни: 195
ХуЛитери: 5
Всичко: 200

Онлайн сега:
:: ViV
:: LeoBedrosian
:: Lamarinnn
:: CheGuevara
:: tata_f1989

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2019 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - ПРЕПРОЧИТАМ: Емили Дикинсън и други велики Поети...
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2010
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 22 Окт 2019 02:41:24 » ПРЕПРОЧИТАМ: Емили Дикинсън и други велики Поети... Отговори с цитат върни се горе

То бе една малка, малка лодка –
която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море –
което навътре я дръпна.


То бе една хищна, хищна вълна –
която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби –
че моята лодка потъна.

----

Да се бориш на глас е храбро –
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш – вътре в сърцето си –
с кавалерията на скръбта –

когато побеждаваш – без зрители –
падаш – без никой да съзре, –
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите –
шествие от разперени крила –
ред подир ред – със равна стъпка –
и със белоснежни облекла.

Превод Цветан Стоянов

_________________
Smile...аз идвам, а ти?

_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: doktora на 10 Ное 2019 19:55:33 - общо 2 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Albatros
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 537
Място: Варна

МнениеВъведено на: 22 Окт 2019 21:05:39 » Що ли предпочитам Багряна пред Дикинсън? Отговори с цитат върни се горе

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,

която безшумно цепи вълните смолни

и сякаш проправя оттук до небето пътека,

и сякаш се гони с чайките смели и волни.



Когато излезем от залива, там на открито,

и капки солени пръснат нашите устни,

и вятърът южен надуе платната развити,

и лодката бяла магьосана в път се впусне -



тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,

нечувана песен - за моята малка родина,

чието е име - облак над мене надвесен,

чиято е песен - за мене мед и вино!



Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,

момци ги припяват и вечер край порти причакват,

и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,

и майки пеят - пеят, когато оплакват.



О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,

не си още чувал и може би никъде няма,

защото и няма народ с орисия по-лиха

и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.



У нас планините лете не губят снега си,

морето е малко, но име носи - Черно,

и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,

и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.



Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,

която не плашат вълните пенни и смолни,

по тях да направим една безкрайна пътека -

да стигнем небето, да стигнем чайките волни.

Елисавета Багряна
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2010
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 08 Ное 2019 16:49:18 » Препрочитам Валери Станков Отговори с цитат върни се горе

Сричка в Божието слово

Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита.

От Божието Слово – сам и плах,
две шепички от извора си гребнах.
И думица дори не пропилях! –
когато е за някого потребна.

Замръкна ли под едрите звезди,
приказвам си с египетските мумии.
Човек е адски евтин, щом реди
безсмислици във нанизи от думи.

И не изричам дума, щом боли
и съска като степна пепелянка! –
и чист се будя с Третите петли,
аз – мълчаливецът Валери Станков,

от миличкия мой родилен вик
до простичкия мой човечен говор,
аз просто дишам прелестния миг –
да бъда сричка в Божието слово.

Валери Станков

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2010
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 12 Ное 2019 18:23:24 » Капричио за акварел и капки дъжд - Никола Анков Отговори с цитат върни се горе

…с жест ефирен
мимолетен и от дъжд
изплетен от поет и мъж поисках
да се нарисувам с един единствен щрих проблясък
ясна мисъл раздвижи тялото ръката
бях готов с въглен с четка
и с перо и с хъс
обзет
от тих копнеж
внезапно и от нежност
реших че в мек пастел ще бъда
по – добре: синя пепел розов дим
и синева и мак вода и цвете
въздушна мъдрост лотос
дъх в цъфналата ръж
простете и мусонен
дъжд и мълнии
и мъж изгонен
но само
на тръгване от Рая
в един реприз замрежил болката

и тук се раздвоих
/ин – ян/ о, не!
и казах си:
ще бъда акварел ефирен
мимолетен аквамарин
аквахевън
в светъл брик ще бъда
един
каприз
Моне и Гоя
и преди смъртта да дойде
ще бъда капричио за акварел и капки дъжд

Никола Анков,
от брега…

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2010
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 14 Ное 2019 18:49:25 » СВЕТЛА ГУНЧЕВА Отговори с цитат върни се горе

ТОРМОЗА

„Постой, паровоз, не стучите, колёса!
Кондуктор, нажми на тормоза.”- Н.Ивановский

Пътува влакът към последната си гара.
Полека-лека слизат всички пътници.
Добре пътуването си със тях прекарах –
изказахме си всичко – чак до кътниците,
но постепенно всички ме напускат,
тъй, както става винаги в живота.
Натиска някакъв невидим спусък
съдбата и така изчерпва квотата.
Безвремието в тебе е привидно –
илюзия за справяне със болката,
че сме живот, осъден на ликвидност.
А никой не ти казва даже колко
остава до последната ти гара.
И само по това – доколко често
вратата в тебе се отваря и затваря,
и все по-празно става във купето,
усещаш – време е да се обличаш.
Или събличаш? Всъщност – без значение.
В една и съща празнота надничаш
и голотата ти е по рождение –
два края на едно и също нещо –
животът, който ускорява крачката...

А нещо в мене моли се горещо:
„Кондуктор, натисни спирачката!”.

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com