Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
30 Юли 2019 15:25:27 » "Здравей, Дон Кихоте" с премиера в Арт Маркони
ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
И
Издателство „УНИСКОРП”
в рамките на "Алея на книгата" Варна, 2019
Представят
„ЗДРАВЕЙ, ДОН КИХОТЕ”
Сборник разкази
ВАСИЛ СТЕФАНОВ - СЛОНА
18.30 ч. 10.08/събота/2019 г.
Бих нарекла тази книга малък наръчник на оптимиста. Тя е посветена на човека, който съумява да се издигне над нещата, независимо че няма особени основания да се събужда с нетърпение и започне новия си ден. Човекът, който може да обърне всяка ситуация в повод за празнуване, който сам нямащ и нуждаещ се, може да раздаде последния си къшей хляб или последния си лев. Човекът, запазил в сърцето си обичта, състраданието и съчувствието. Рицарят, готов да се жертва в името на нейно величество жената.
И в тази книга, както и в предишните, сладкодумният разказвач – Васил Стефанов-Слона, отново ни пренася в света на колоритните неудачници, низвергнати от правилата и лустрото на съвременното преследване на успеха. Те са запазили онова безценно съкровище – приятелството, онези забравени форми на общуване без интернет и телефони - на чаша бира, ракия вино, а ако има пари и нещо по-завързано.
Всеки ден е повод за разпивка и празник, и носи вкуса на безгрижието на героите на Хемингуей. На него, кумирът на не едно поколение, е посветен разказът „Раждането”. Майсторската словесна палитра на Васил Стефанов- Слона, рисува великолепен образ на този велик разказвач, вмъквайки във въображаемата графика различни моменти от живота и произведенията му. Всеки детайл е изпипан елегантно, много прецизно и с дълбоко преклонение пред таланта на Хемингуей.
Затваряйки последната корица, в съзнанието ми в забавен каданс се изписват, вместо финални надписи, въпроси:
„И за какво е цялото това препускане?”
„Колко пъти се обадих на приятел през последния месец?”
„Колко пъти се смях без причина?”
„Колко пъти отминах просякът на улицата без да му дам и петак?”
„Колко пъти …”
Един от разказите завършва така:
„Помаха и той, но понеже не можеше да чете по устните и не знаеше български, не разбра какво му каза. Сигурно нещо хубаво…”
Приемам го като послание, да разчитам винаги доброто, дори тогава, когато не разбирам езика…
Добре дошъл, Дон Кихоте!
Ваня Маркова, галерия „Арт Маркони”2019
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
31 Юли 2019 14:49:41 » !:)))
Далечко ми е Варна...
Иначе - два бастуна са винаги повече от един)))
Успех!!!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
31 Юли 2019 22:39:54 »
Инак, като го срещнеш в някоя кръчма, си казваш "Егати, на тоя пич не му пука от нищо". И очакваш да прочетеш непукистки и дори цинични разкази. Обаче не! Навсякъде е курдисал малко куца романтика, та да има с какво да си оплакне човек очите.
Слонски мурафети...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
01 Авг 2019 17:21:28 » Тъй, тъй
verysmallanimal написа:
Инак, като го срещнеш в някоя кръчма, си казваш "Егати, на тоя пич не му пука от нищо". И очакваш да прочетеш непукистки и дори цинични разкази. Обаче не! Навсякъде е курдисал малко куца романтика, та да има с какво да си оплакне човек очите.
Слонски мурафети...
Че и сегис-тогис може и да си поплачеш. Ама най-ме кефят / сега съм на тази вълна - яд ме е на банките/ всичките дето прецаква някоя банка...Тези си ги чета по два пъти...То и в предишния сборник има един-два...Утеха е!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума