Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kirilow
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13847

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 5
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: tsveti
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: rajsun
:: haboob

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Бал на поезията"Рисувам те живот"/2019 трето издан
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 04 Юли 2019 15:51:42 » Бал на поезията"Рисувам те живот"/2019 трето издан Отговори с цитат върни се горе

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ”
И
САЙТЪТ ЗА ХУдожествена ЛИТЕратура
HULITE.NET
Организират трето издание на
БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ”/2019
24.08.2019 г. 18.30 часа,
галерия „Арт Маркони”, Варна, ул. „Охрид” 22

Здравейте приятели,
Време е за бал! Пригответе изящните думи, облечете ги в стих, изпратете ги да танцуват, а вие ги последвайте!
Поредното, трето издание на баловете на поезията, отново поставя предизвикателството да рисувате с думи. Изпратете ми своите словесни картини, в които се оглежда Негово Величество ЖИВОТЪТ.
Припомням регламента:
Всички желаещи могат да изпратят САМО ЕДНО стихотворение тук на лични или на имейл art_markoni@abv.bg до 18 август, включително.
стихотворението да бъде придружено от следните данни за автора: име, фамилия, никнейм и град/държава, ако не е е България/ Ако го изпращате с прикачен файл, нека данните за вас да придружават произведението.
Стихотворението може да е било публикувано, награждавано, отличавано...и т.н. Идеята е да четем хубави стихове.

Събитието ще бъде на 24 август /събота/ 2018 г. в галерия "Арт Маркони". Варна, ул. Охрид"22 от 18.30 часа

За тези, които ще участват за първи път малко пояснения и история.
Държа да поясня, че тези балове нямат претенции претенции за конкурси, номинациите в различните категории се правят от жури, състоящо се от приятели на галерията - любители на поезията. Гласуването за номинираните произведения се извършва от присъстващите в залата участници и гости чрез листчета, които се събират и изброяват. Мисля, че няма по-демократично излъчване на ПРЪВ СРЕД РАВНИ. Защото идеята е точно такава - на тези т.н балове да звучи хубава поезия, посветена на дадена тема. Винаги се изчитат всички пристигнали в обявения срок произведения, ако авторът е в залата, си го изпълнява сам, ако не е четат водещите. Както винаги ще имаме и писане на прима по зададен стих...
Избрах темата, за да продължим с традицията да рисуваме с думи, защото ние правим точно това, а и за да има връзка с мястото, където се провежда събитието. Винаги съм търсила симбиозата между изкуствата и мисля, че тя се случва.

Ако има въпроси или съм пропуснала нещо важно - съм на линия.
Очаквам стиховете ви и вас също, с нетърпение!

Маркони

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 23 Юли 2019 17:50:28 » Благодаря на всички, които се отзовават своевременно Отговори с цитат върни се горе

Предполагам, че си давате сметка колко трудно ще ми бъде да посрещна произведенията ви, изпратени в последния момент. Надявам се, ще ме пощадите! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
daro
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 344

МнениеВъведено на: 25 Юли 2019 12:52:29 » :) Отговори с цитат върни се горе

Живо-здраво, Ванюш! Smile

Имах желание и те пощадих. Според публикацията ти, вече е сигурно, че не съм единствения.

Готино лято! Smile

Прегръд
(((О)))
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 29 Юли 2019 14:36:35 » Птиците, носещи на крилете си вашите сихове Отговори с цитат върни се горе

кротко кацат в дланта ми...Благодаря за пъстрите и невероятни картини - рисуван с думи живот. Рисувайте и изпращайте!
Окаквам!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 20 Авг 2019 17:21:09 » 43 стихотворения акостираха до момента на кея във Варна Отговори с цитат върни се горе

Хвърлям въжетата, привързвам към кея всяко едно стихотворение и ви очаквам, да превземем поредния бал на поезията /2019, на абордаж!
Той, животът, когото рисуваме с думи, кротко се полюшва в плетения шезлог и кубчета лед потракват примамливо в чашата му... Laughing
До събота!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 26 Авг 2019 14:28:17 » Отговори с цитат върни се горе

https://www.facebook.com/vania.markova.7/posts/10219397900528866

БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ/2019” ФИНАЛ

Популярността на баловете на поезията видимо расте, съдейки по броя на присъстващите, непишещи поезия, но ценители на изящното слово, дошли да се потопят в магията му. Щастлива съм, че и този път не останаха разочаровани. За третото издание на темата „Рисувам те живот” пристигнаха 45 произведения, както от цялата страна, така и от Гърция, Германия, Англия и Америка. Емоционалната дъга и този път хвърли мостове и прекрачи граници, за да ни приобщи към света на поезията.
След изчитането на всички участващи произведения, преди паузата за чаша вино традиционно обявихме предложенията за
Рицарския поетичен турнир на името на скъпият приятел- поетът Сергей Сергеев/Серго
От трите части от стихове, участващи на бала, а именно:
„ …Пътят е следа
ще го извървя,
до края...” / Валентин Йорданов/
„…но винаги си светъл божи дар
и учиш на смиреност и обичане.”/ Валентина Лозова
…” преди да изтрие зимата на живота
нас и всичко това.”/Илонка Маркова

присъстващите си избраха да пишат на прима по откъса от стихотворението на Валентина Лозова

Поетични саби кръстосаха: Йорданка Маринова, Мариела Русева и Мария Чоканова. Йорданка Маринова събра най-много гласове и отнесе наградата – рисунка молив из цикъла „Портрет на кон” от Евстати Маринов. Ето и нейният текст на прима:
Е, и?

Е, и? Къде ще ме изхвърлиш?
В небето, сред пустинята, във кал?
Или категорично ще ме върнеш
без жал, но с тръпка от кристал!

Кажи, живот, къде ме водиш?
Най-верен гид на моята мечта.
Готова съм да ме прегърнеш,
но ,моля те, почакай след това!

Усещам, че си влюбен вече,
макар и твърде остарял.
И сърдиш се на тъжното ми сричане,
но винаги си светъл Божи дар
и учиш на смиреност и обичане.

Както на всеки бал и на този традиционната забавна част, в която на вниманието на поети и почитатели предложихме номинации от участвалите произведения в няколко категории.

Категория: „ Житейски кръговрат”

Пламен Сивов/ София
Душа
Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко –
ето ти корени,
ето ти кости,
ето ти плът.
Тя обича през пръсти, тя понякога плаче,
пълноводни реки покрай нея текат.
Носи в шепа надежда, както носи се вятър –
ето ти зрение,
ето ти памет,
ето ти път.
Най-самотният ангел стана твоят хранител.
Светла моя душа, как ли стигна дотук?
Бедна моя невесто, побеляла от чакане,
ето ти залези,
ето ти бури,
ето ти дух.
Утолена е всяка невидима жажда,
всяка болка укротена е с ласка и вик.
Бисер нежно отвътре свойта мида изяжда –
ето ти удари,
ето ти спомен,
ето ти лик.
Но човек за човека е храм и ограда,
буря в чашата с мляко, огнище във сняг.
Само себе си чака, който чака на прага.
Ето ти истина,
ето ти вино,
ето ти хляб.
И докрай пренаселен е самотният остров
с приказливите зидове. Шумен подслон.
Някой предано вика към тебе от моста:
Ето ти камъни,
ето ти къща,
ето ти дом.
И така ти е чисто, и така ти е просто…
Всяко ново начало пониква от пръст.
Ти понечи да тръгнеш и каза ти Господ:
Ето ти раждане,
ето ти чаша,
ето ти кръст.

Валентина Кудинова/ ЩУТГАРД, Германия

Житейска равносметка

По облачния ръб на кулата на времето
се свличат дрипите на минали събития.
Какво от крепостта му взех,
какво оставих...
Постигнах мъдростта на безразличието
и остротата на невинността ми се изглади.
Превърнах се в шлифован камък,
от вулканична лава някога изтласкан.
Опроверга ме вятърът-
посипа ме със липов цвят
и камъкът усети аромата.

Илона Маркова / Libra / София

Нарисувай ми слънце
и езеро с тиха вода,
нека има в него и лебеди,
а наоколо есенна сънна гора...
знам клише е, но някак си с него
мога да преживея нощта,
нарисувай художнико
квант от време,
фотон светлина,
нарисувай ми
паяче което се спуска по нишка
лъчезарно златиста,
и идва при мен светлина...
толкова малко ми трябва,
нарисувай ми,
преди да изтрие зимата на живота
нас и всичко това...

С голяма преднина стихотворението на Пламен Сивов събра одобрението и овациите на присъстващите.

Категория : „ Любов, „ такава, че да ми докаже смисъла на собствения ми бодлив живот!»

Валентина Йотова/yotovava/София

По ръба на мига

Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.

Прегърни ме, преди да прекрачиш завинаги прага.
Имам още секунда до златния прилив от изток.
Милостиво да можех – почти на мига – да забравя,
че човек се превръща във сянка, щом вече е ничий.

Спри да слушаш брътвежа ми, с който отдавна разказвам
как и Бог е самотен сред пищните райски градини.
Вече знам, че ще бъде безкрайно и винаги празно
там, където тайфунът на мойто безсъние мина.

Аз съм само въздишка, попила скръбта на тревите.
Паметта им е кратка и често приключва напролет.
Колко звездно просо разпилях, за да търся обител,
без да зная кога е започнал и свършил животът.

Красимир Йорданов/ divkozel/Бургас

Онази
Онази русата
С вълшебните обятия
Която искаше фенерите да светят
Докато танц рисуват рамената ѝ
Онази щурата
Онази
Достолепната
С трапчинките
С усмивката
С либидото
Лекуващо дълбоки меланхолии
Онази
Дето ми крещеше
“Free-e-dom”
Докато се търкаляхме из хола ѝ
Не бих желал да взема за съпруга
Не бива да е ничия съпруга
Съпружеството
Както предполагате
Ще сложи камъни върху крилете ѝ
Ще я привърже с пранги към децата ѝ
А аз бих искал
Да остане същата
Газела
Ако мине под прозореца
Икона
Ако ме допусне в храма си
Дивачка
Щом застена под снагата ѝ
Такава
Че да ми докаже смисъла
На собствения ми
бодлив
живот!

Нели Господинова / София

Този мъж

Този мъж, дето знам, е погача от тежко брашно,
зряло в черната угар до синора в крайната нива -
овършано по пладне с копита на бели коне
и отвеяно с вятъра, дето в небето възлиза.
Този мъж, дето знам, е замесен от друго тесто.
Той е тежка молитва, изричана нощем безмълвно.
Малко зрънце любов във отлюспена шепа добро,
посадено по изгрев с росата отгоре на хълма.
Този мъж, дето знам, е напукана хлебна кора.
Той небето издига - да вдиша земята свободно!
Този мъж, дето знам, се замесва с любов от жена
и към чуждия хляб не посяга със пръсти греховно.
Този мъж е горещ. Той ухае на прясно сено.
Той е силен и нежен, сълзите дори да го стягат.
Този мъж е криле. Той е покрив от бяло платно.
Малка глътка живот. И да бъде живот му приляга!

С малка преднина от два гласа пред Нели Господинова, Красимир Йорданов бе отличеният от присъстващите в тази категория.

Категория: „Животът, цветно камъче в броеницата на спомена”

Радост Даскалова / regina / Лондон, Великобритания

Аз нямам своя роден дом.
Родиха ме в една квартира.
(И плача Дебелянов щом
започнат да ми рецитират.)
Но имам цветните лета,
в онази стара селска къща.
С ваканционните деца,
към нея всеки път се връщам.
Там вечер идваха кози,
а котките ядат мекици.
Реката още ромоли
и нося онзи чифт терлици.
Там мренките си знаят как
ги дебнах в тъмните подмоли.
Там не остана ален мак -
и брах, и плетох го наволя.
Там нощите са от щурци
и уча се да паля печка,
черешите са обеци,
а в малинака ходят мечки.
Аз нямам своя бащин дом.
Аз нямам вече и онази къща.
Но се завръщам мълчешком
и много тихо я прегръщам.

Юлия Костова / Варна, Атина Гърция

ПЪТ
Този път, със петна от черници накапан,
под листака зелен на смокините диви
все надолу отвежда - до дерето с финапите,
дето ниско се перят бодливи къпини,
а на змийското мляко зелените клонки
се протягат сред злак от бъзак и звъника,
и горчивият мирис на равнец се изронва
като прах посред пладнето... И едвам се провиква
невидимата сипка, в короната скрита,
сред камбанките жълти на бейската круша...
И светът се завърта - като пумпал развинтен,
сякаш пъстра рисунка е, и е сякаш наужким...
Този път, със петна от черници накапан,
и следи от последните детски сандали,
дето още седят зазимени в долапа ми,
всеки ден ме отвежда до вратите на Рая.
Там седи моят дядо - на дървено столче,
дялка нещо със старото, златното ножче...
И ме чака. През всички години - нарочно.
Да се върна назад - За прегръдка и прошка.

Людмила Билярска /Lafayette, Indiana ,САЩ

Трилистник в хола

Всяка сутрин е с мрежа в ръка –
две млека, топъл хляб и умора.
Асансьорът я качва сама.
А понякога с някой от входа.
Заковава на трети етаж.
Коридорче със пъстра пътека,
малка кухня с балкон към деня,
сиво-бял теракот и пердета.
Меки чехли с протрити пети
я отвеждат по губер към хола.
Стар трилистник и здравец в кашпи,
и прозорец със изглед към двора.
И е късно за скок в друг живот,
и мечтите – притегнати с възел...
Две млека във хладилния джоб.
И трилистник останал без възраст...

В тази категория номинираните се оказаха живеещи извън пределите на страната от дълги години. Може би точно поради тази причина, силата на носталгичния спомен бе най-силно изразена в стиховете им.
В почти равностойното разпределение на гласовете на публиката, отличено бе стихотворението на Радост Даскалова, като красивият акварел със стара селска къща, нарисуван от варненския художник Петър Андреев ще й бъде доставен лично от Ганка Филиповска, поет, писател, редактор и администратор в сайта Хулите.нет.
Благодаря на всички, които с участието и присъствието си поддържат една идея, устояла на времето. Докато пред очите ми са одухотворените и радостни от предстоящата среща лица, докато ги има нетърпеливите обаждания – кога ще бъде насрочен следващия бал, докато го има заразителното сияние в паузите, прекрасните приятелства, обмяната на контакти, книги и емоции, ще намирам сили и енергия да съхранявам огънчето живо, да поддържам малкият творчески оазис - галерия„Арт Маркони”. Благодаря! До следващата ни среща – през март, за поредното издание на бала на смешната поезия и проза „Очи към себе си”!
Ваня Маркова

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com