Гювеч

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2008 Мнения: 85

Гювеч

Гювечо, дедо, е мъжка гозба. Не е некакви женски глезотии и ении. Гювечо сака мъжка ръка! Сака акъл, не сака адет. От мене, дедо, да знааш – гювеч с гювеч еднакви нема. Никой мъж, дедо, не помни кво е турил преднио път у гювечо. Мъжете готват с кво имат. Секи път си мислат различно и оно и гозбата не става еднаква. А и готват що сакат. Не като жените – що тревба. Они ги маани жените, нек си готват, друга работа немат. На жена, дедо, дай ситна леща, много деца и мокри дръва – да не мисли за глупости. Що има ли време, она ше мисли за глупости и ше съсипе и твойо живот, па и ньойнио си. Тава жената а като рако – знаа, че и оно ше угине, ма те изеде изнътре, докъде не загинеш тизе. Те такава е и буба ти, дедо. Дип че я съм си я турил на дедовия, та ми не е зор, нека си мъмре. Я, глей кво съм намерил я – виж кво джоланче е скрила таа затра, буба ти. Лаас да мисли, че я нема го намера. Ма я го намери,а сега да а питам къ ша ми го извади из гювечо. Яла ние с тебе дидеме у зъвнико да ти кажа къ се готви гювеч.
Пръво требва ни горньо и долньо. Значи зимаме земненио гювеч с капако и го тураме на шпората да се одлади, айде на ти и пръжатницата , че и она ше ни требва. Я дай таа крошня. Тури у неги манко картофе, тури лучец – повечко тури, гозбата обича лук, даже тури и от ситнио лучец, ша туриме цели главичици. Дедо ше ти даде ти да го обелиш, да не кааш, че не съм ти дал да помагаш. Тури и тава бурганче маматарки, тава бурканче кисали крастовички. Бре, макя му, оно ше е много толик бурган! Ма и таа буба ти! Що не е турала у мининки бургане кисели крастовички? Глей съга къ ша ме накара да си наточа и една пьоска рикия, не че сакам, ма ше останат крастовички и да се не фръгат... Тава ме подсети, че у гювечо е добре да се сипне винце, я беги донеси онаа кана с бажурете къде са нарисувани на неги, да наточиме и манко винце. Такааа! Кво ни липсва? Я да щипнеме и неко чушка от връвата, да земеме неко морковче, неко коренче пащърнак, чубричка... Дали да не туриме и неко главица бели лук? Я, дай да земеме. И един бурган зелен боб зимаме и сме готови.
Така! Тури дръво у шпората да се разгори убав огин. Ше турнеме джоланчето да се вари, що оно си е тлъстичко и манко да му се стопи мазнинката. Виж, дедо, оно си е с кожицата кък е пърлено прасенцето. Като опърлиме прасето, буба ти дере целата кожа, реже а на плантики, навива ги с манко месчинка на масурчета, превръже с конец и тура у бургане. Бурганете се кипват манко време, колко да се желират и да дръпнат капачките. Ако много ги вариш, ше се свият и нема да са благи. Буба ти ги разбира тия работи, ма добре, че съм я научил, ми! Сал джоланете не давам да ми пипа. Я ги много обичам с кожицата. Да се запече, да порозовее, да се стопи мазното оздоле – мале, мале! Човек баща си е готов да прибие за един такъв джоланец. Дай докъде се обивари манко, ние с тебе да опраиме другите работи. Тизе обели лучецо, нарежи едрио, а ситнио остаи цел, обели картофчетата и ситните остаи цели, а по-едрите нарежи на едри парченца. Ше туриме манатарките манко да се препръжат. Маматарките, дедо, са дебели гъби и я ги никак не обичам коги не са напраени къ требва. Они требва манко да се препръжат, та да не са лигави като пужавци, ами да са стегнати и благи. Сеги извади гъбите из зайтино и турни картофчетата, лучецо, морковчетата и пащърнако да се обърнат у мазнината. Не, не така. Поръси с манко брашънце, та картофчетата да станат мекички и лучецо да не прегори. Тури зеленио бобец и крастовичките, сипи и гъбките, поръси с чубричката и червен пипрец. А така, дедо! А така! Дай сеги да изсипеме тава у земненио гювеч. Джоланчето ше турнеме да легне у средата. Натисни го манко да се нагоди като деда ти Пръко къ се беше нагодил у ковчего между букетете.Натръка ли го с червен пипрец? Добре, добре. Неколко ситни главичици бели лук, небелени колко да му дадат мерис, неко суха чушчица. И сипи вино. Сипи, дедо, не жали матриял. Тава обича вино. Абе, знааш ли буба ти къде е денала чърнио пипер? А, те го! И неколко зърна чрън пипер, залупи и беги допълни каната. Тамън докъде довръши деда ти втората, гювечо ше е готов. Я съм му засичал време. Две кани вино точно!

Ахаххаа, хитър дедо бре! Значи гювечът се пече за време две кани вино...и после ще се яде с още две кани! Направо сте за отделен конкурсен раздел определени черпаклии, още благодумни люде. Не съм рискуваала с кисели краставици в гювеч, но щом препоръчваш...Мъжкото готвене ми е присъщо Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Това си е кеф отвсякъде - и заради историята, и заради езика!!! Very Happy

Дето казва Мартичка, отделна категория трябва да им спретнем на тези неустоими разкази! Предлагам да направим раздел "Най-майсторски и вкусно приготвена история" Very Happy

ЕЕЕЕ, тази година бележи бум в кулинарните разкази... Laughing

От винения часовник по- точен нема! Very Happy

Така да се радвам, че извъртя един северозападен гювеч в този толкова обичен ми нашенски си конкурс ! Пусни сега и за Зачмалата убавица , съвсем да разджуркаш класирането! Smile

ох тя каквото и да пусне от северозападния - все трябва да си е подготвил... Laughing

Разкошотия Smile

Не разбирам защо толкова се прехласвате по този разказ.
Това да не е Мастършеф?! Един архаичен език, това е. Никакво послание! Разказ без послание е като леща без чесън!
Че и комисията го е отличила.
Няма да чета останалите единадесет, ще прочета само спечелилите в края на седмицата.
П.С. Към автора-нищо лично, човеко! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2008 Мнения: 85

Езикът не е архаичен, а съвсем жив диалект, който се ползва доста широко и смея да твърдя - охотно, в Северозапада. Разказът е непретенциозен, но това, че няма послания изобщо не е вярно. Освен това е смешен. Благодаря, че от 12 разказа, сте се спрели точно на моя, задължена съм ви Very Happy

Моля, няма лоша реклама. Ами в " Шоуто на Слави" има понякога вечер на северозападна България... Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите