Чушки

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2019 Мнения: 4

Ранно утро в чудесното средиземноморско градче Санта Пола. Седя си аз на балкона и си пия сутрешното кафе. Слънцето грее, птичките пеят, небето е синьо, утрото е прекрасно и се очертава в съвсем близко бъдеще, преминаващо вече в настояще, и един прекрасен топъл летен ден. И почивен, забележете. Почивен! Та, седя си аз, значи, и си се кефя. Пред мен е цял един ден, през който мога да правя всичко, каквото си искам. Или да не правя нищо, ако си поискам. Или да правя само онова, което искам и нищо, нищичко друго. Тая мисъл си я мисля и тъй, и инак, прекарвам си я през съзнанието, радвам ѝ се, милвам я, лелея си я. И тъй, както съм се разтекла от кеф на стола, внезапно лекият бриз донася до обонянието ми аромат на печени чушки. На печащи се чушки по-точно.
Първата ми мисъл е: „Бре, тези испанци, и те се изучиха да си приготвят зимнина по балконите!“ Ама кой пък в този курортен град, в разгара на сезона, на пет минути от морето и на половин - от басейна, кой ще е този, на който ще му хрумне мисълта да пече чушки в тази чудна неделна утрин? Странно е даже!
То да беше в България - ясно! Че какво друго ще прави една добра жена и домакиня в неделя, освен да затвори няколко буркана, докато почива. Сещам се сега, че когато раждах, в същата стая имаше една жена, която тъкмо правела туршии някакви, когато ѝ почнали болките. Ама не спряла оная ми ти булка, зер раждането няма как да се отложи, ама и работата нея чака. Като я отпусне малко, затваря два-три буркана, после изчаква да мине следващият пристъп - още два буркана и тъй, докато накрая едва не родила по пътя. Какви хора има на този свят бе, какви жени, какви героини! ?
Нямам никакво обяснение обаче, защо на майка ми, която не се спираше нито за миг и дори когато спеше, вареше боб, да речем, и ставаше на всеки половин час за да включи или изключи котлона, та, викам, не мога да си обясня защо на нея точно ѝ се е паднала дъщеря, която е в състояние да загори боба и в съвършено будно състояние. А не дай си боже да има някакъв минимален дискомфорт, например я боли кутрето на левия крак, и да вземе да ти се занимава с приготвяне на зимнина. Абсурд! А пък представете си, ако ще ражда!
Ама чакайте, чакайте, един момент, как пък докарах приказката от миризмата на печени чушки, че чак до раждане? Все такива ги върша! Мисълта ми беше, че испанците не знаят нищо за чушкопеците и да мирише на печени чушки тук не е ежедневие, затуй и миризмата, носеща се по вятъра, заподскача от асоциация на асоциация, както подскачахме ние от камък на камък, прецапвайки „ряката“ на село, когато поредния порой завличаше поредния дървен мост, и ме поведе назад и все по-назад, към онези години...
Ето я майка ми пече пипер на сач, който в случая е една голяма тенекия, сложена върху четири камъка, и миризмата е просто упоителна.
Ето го дядо ми пък пече млечна царевица на жар и няма на света нищо по-вкусно от почернелите и поовъглени тук таме кочани.
А ето ни и нас - братовчедите, пъхаме в жарта картофи, а после ги вадим с дълги пръчки, белим ги, парейки се отчаяно и ядем, ядем като невидели, с черни пръсти и черни устни, и пепелта скърца между зъбите ни, и е вкусно, вкусно...
Мдаа, пия си аз кафето и си отварям едно по едно чекмедженцата със спомени и от тях излизат едни аромати, че свят да ти се завие. И хем си спомням, хем си мисля, ей-тъй просто лаф да става, разсеяно и неангажирано - кой ли, аджеба, пече чушки рано сутринта и как ли се кани да ги сготви.
И тъкмо повдигам към устните си любимата си чаша с бухалчето, за да отпия поредната глътка, внезапно, като светкавица, през главата ми прелита мисъл, спира се, пламтяща като факел и чекмедженцата със спомени едно след друго се затварят с трясък. Всичко изчезва и в кънтящата празнота на черепната ми кутия някой извиква: „А бе ти малоумна ли си бе, я ела на себе си, ами че тези чушки ги печеш ти!“
* * *
... и то така си и беше, какво да крия... Но не ги изгорих и туй пак е нещо!

Разбирам те. Нямам чак такова загоритенджуре в чужбинско, но споделям немалък подобен опит. Моят загоривръх е кремиране на пиле в тенджера под налягане. Няма такава миризма Rolling Eyes