Свободна позиция

Преглеждам обявите за работа, докато дремя на работното си място. Имам всички основания да върша и двете дейности. Днес следпразнично разбрах, че Новата година се очертава светла, успешна и благодатна само за някои. На височайше министерско ниво са решили да ми почернят живота. Не е никаква утеха, че с мен ще си заминат още 1500 набори от държавната администрация, за да изживеем старините си в охолно пенсионерско щастие. Очаквам конкуренцията за подходяща работа да е като по време на Голямата депресия. Зяпам в монитора, според който пенсионерът не е човек. Но продължавам да упорствам. Изведнъж погледът ми прихваща необичайно явление – позиция Иван. Брех! Да беше трейнър, или PHP Developer, IT специалист, да подминеш с лека ръка, а то само име. Изчитам я и ентусиазмът ми рязко се покачва.
„Ако сте здрав и пълен с енергия млад пенсионер” – такъв съм ми, кръвното ми е като на младеж и още ги мога онези работи – „притежавате инициативност и отлични организационни умения,” – е, аз началник на отдел бях при едно правителство – „ако обичате природата и милеете за животните” – кой ходи всяка неделя в парка и заговаря младите майки и собственичките на кучета, „имаме предложение за вас. Позицията „Иван” е предизвикателна и креативна. Включва интересна и динамична работа на открито, с която ще запазите вашата активност и ще поддържате форма по естествен начин.” Машалла, яко – както казва внукът ми! – „ Осигуряваме интригуващо заплащане и социален пакет: неограничено количество селектирано фермерско мляко и млечни продукти. Владеенето на английски е предимство, но не е задължително. Ако отговаряте на горните условия и сме събудили интереса ви, очакваме вашето обаждане.”
Ама как да не сте? Само не разбрах какво точно трябва да организирам?
Набирам посочения телефон, представям се и задавам последния въпрос на женището, с което разговарям.
- Ам’че ти аджамия ли си, що ли? Овце и ягнета.
- Да няма някаква грешка, ваша ли е обявата „Свободна позиция Иван”.
- А т’ва щерката го измисли, вика, майко, така се пише сега. Иначе Иван се казваше предишниот ни овчар, много добър човек беше, лека му пръст, ама се спомина.
- Как – нали природа, чист въздух, натурална храна?
- Епа, вълци нападнаха стадото, случва се… Но ти си помисли пак и побързай, че вече трима ми се обадиха тази сутрин.
Тъкмо затварям телефона и звъни секретарката на шефа.
- Иване, шефът те вика.
- Веднага – казвам аз и затварям. Пръстите ми сами откриват номера от преди малко.
- Ало свободно ли е още мястото за пастир?
- Ами петима чакам за интервю. Тебе да те пиша ли?
- Пиши, за събота - казвам аз и си мисля как работата се изплъзва от пръстите ми.
Плахо почуквам на кабинета на шефа.
- А Иване, влизай – бодро казва шефът ми сякаш е получил повишение. – Виж, сега нали знаеш за съкращенията, няма начин, първо ще си заминат пенсионерите. Не ме гледай така, ти си ми ценен кадър. Работиш за трима, оставаш, някой трябва и да бачка.
Тръгвам си от кабинета, а в стомаха ми пърхат пеперуди като на влюбен. Едвам се сдържам да не разцелувам секретарката. Колегите по коридора ме гледат подозрително и аз надявам тъжна физиономия, а те се потапят във всемирното съчувствие към обесения и ми се усмихнат благо. Отново набирам телефона на бившата си бъдеща работодателка и смънквам, че няма да се възползвам от правото си на интервю. Тя ми се сопва, че съм лабав и съм и губел времето, и ми тряска телефона. Къде ми е бил акълът – да тръгна по Родопите след смърдящи овце и зли песове, че и вълци отгоре на всичко, и невъзпитани илитерати. Ай, седи си тука в цивилизацията, дето си нужен и ценен.
След две седмици, в които се люшкам между спотаената радост на оцелял при катаклизъм и тъгата, която засвидетелствам целодневно на пострадалите от така навременната административна реформа на правителството, ми звъни отново секретарката.
- Иване, смениха шефа. Мини през кабинета ми да подпишеш едни документи.
Отново набирам онзи телефон без да тая и капчица надежда.
- Имаш късмет – мястото тъкмо се освободи отново. Идвай.

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

ХуЛитер Записан(а): Mar 23, 2007 Мнения: 29

трябваше да си го кръстиш "позиция Иван". Много добро попадение.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

чудесна позиция!!! Very Happy

браво за хрумката!!!

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

Благодаря за усмивките (хиленето де :))
Успех !

Мдае, Иван да не си, че пози, че позиции, че позвънявания Very Happy

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Многостъпален хумор! Хареса ми!

Има ли още места за тази поза -опс -позиция - оператор на биологична единица, марка Иван? Wink

Mia2442 написа:

Има ли още места за тази поза -опс -позиция - оператор на биологична единица, марка Иван? Wink

Трудна работа, Миа, операторите на подобни единици са много търсени...само с връзки може нещо да се уреди! Very Happy

Витиеватото обличане на иначе обикновени по същността си действия, събития, предмети и други, не е от сегашното време - имаше го, и то в изобилие, още по времето на социализЪма. Сещам се как в пристанище "Варна Запад" работникът, чиито задължения по време на смяната бяха да загребва с лопата падналия от една движеща се лента насипен материал, разтоварван от корабите, и да го връща на нея, в служебната ведомост беше вписван като "отговорник на гумено-лентов транспортьор".

Поздрав за изпълнението и специално за диалозите, които отговарят на представата за героите.

Успех! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите