Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Весели празници, приятели!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: por4ev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13767

Онлайн са:
Анонимни: 292
ХуЛитери: 8
Всичко: 300

Онлайн сега:
:: malovo3
:: LeoBedrosian
:: heel
:: por4ev
:: anaangelova
:: marisiema
:: azzurro
:: Nadie

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2018 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Зимна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
gitchka_gramatikova
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София

МнениеВъведено на: 04 Яну 2010 02:01:23 » Отговори с цитат върни се горе

И пак Смирненски:

Зима

В полунощ по стъклата девица незрима
е докоснала с шепот уста –
по стъклата дъхът на безцветната зима
помразен е в сребристи цветя.

А след пир, а след звън пак самотен и бледен
приюти ме безмълвна тъма
и под черно крило угнетен и приведен,
препрочитам далечни писма.

И възкръсват пак празнични приказки чудни,
незабравена химна звучи
и преплитат над мене лъчи изумрудни
опечалени морни очи.

Но в света любовта е усмивката сетна
на поронена златна звезда
и проблеснала, гасне над нас мимолетна
с огнелика предсмъртна следа...

И напразно редят се миражите тленни,
призовали назад пролетта –
в полунощ по стъклата блестят помразени
сребросини бездушни цветя.

Христо Смирненски
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
gitchka_gramatikova
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София

МнениеВъведено на: 04 Яну 2010 02:06:49 » Отговори с цитат върни се горе

Какъв богат речник, каква стилистика използва поетът!

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

Върху смъртния одър на престъпленията си, покрита презглава с одрипялата многоцветна завивка на национализма и демокрацията, старата буржоазна блудница зъзне й тръпне под мразовития лъх на своята политическа зима. От изток до запад, от полюс до полюс земята е скована от остър финансов и икономически студ и върху ледовете от замръзнала човешка кръв скъпотията и гладът развихрят своя смъртоносен валс. С хиляди камшици на безработицата те гонят пред себе си бездомните и гладни тълпи н шибат, безмилостно шибат посинелите, кървави меса. А над локвите кръв, над топлите още късове човешко месо се втурват безчислените гарвански ята на спекулацията и вечно жадното за кръв златно чудовище протяга пипалата си... Барометърът на валютите предвещава все по-голям студ, все по-страшни страдания.

И ето: над Париж и Лондон виснат тежки оловни облаци, над Рим ехти снежна виелица, из безкрайните лесове на Индия, край бреговете на Нил бродят страшни урагани, буря гърми из Мала Азия, а в Берлин — на север в Берлин — разбунени вихрушки на изгладнелите тълпи се втурват към складовете и магазините. Сковани от репарационен лед, зашеметени от постоянни вихрушки, одрипелите рицари на демократична Германия бледнеят и тракат зъби при вида на всеминутно надигащата се мрачна сянка на глада. И хвърлят те срещу нея снежни топки, за да прикрият своята безпомощност и да постоплят собствените си смъртно изстинали членове. Затова пък срещу гладните тълпи поглеждат черните очи на картечниците, пушките и танковете.

Австрия, Полша, България и много други млади полудевственици прибират и свиват посинелите си крака под маркизетните рокли на своята тъничка валюта. Унгария кърпи с кървави парцалчета старата мантия на Карла — нещастния този Карл, който не взе нито един урок в новото училище на историята и който, въпреки зимните студове,не разхлади разгорещената си глава... Но кралете имат глави само за да слагат върху тях корони и само на гилотината те си спомнят, че главите им са човешки...

Еднички Швейцария и Америка са постоплени от дебелите шуби на своите франкове и долари, но по устните им съвсем не грее усмивката на доволството. Първата се изпотява съвсем не здравословно, а втората щастливка е толкоз сгорещена и задъхана, че става нужда да се разхлади, като хвърли в океанските води хиляди тона с храни, стоки и вълна — престъпно средство за продължавание господството на богатите и жалка надежда, че напластената през войната икономическа мас няма да стане плячка на жълтокожата и хищна съперница.

— — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — —

Зима! Страшна политическа зима, която сковава всички жили на земята, всички жизнени сокове и в снежните виелици на която бродят ята от гарвани и глутници вълци. Зима, която ще накара човечеството по-скоро да поиска огненото слънце на новата пролет.

Христо Смирненски
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1362
Място: България

МнениеВъведено на: 20 Яну 2010 10:04:36 » Отговори с цитат върни се горе

Януари

Времето – вълче,
оголено.
Ледът – насечен
с топора.
Хрътките душат небето,
спускат се,
скачат отгоре му.

Скимти снегът
на дръвника.
Теслата лющи борина.
И се пързалят викове...
Превалят, чезнат хората.

Огънят – над керемидите.
Върху снагата варосана
шават нагъсто рибите,
удрят се в сенките боси.

Бясната жар в пазвата,
с корава длан очукана,
гори и нацепва хляба.
Дърво и камък се пукат.

Виното
гази до пояс.
Лъсват оголени зъби.
С нокти подпират вратата
вълците – таласъми.

Елена Деянова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
rainy
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон

МнениеВъведено на: 06 Дек 2010 08:30:52 » Отговори с цитат върни се горе

Декември

Не е добър за раждане
такъв един сезон.
настръхналите граждани –
с усмивки от лимон.

Сезон за оцеляване,
замръкнал насред път.
И във легла оправени –
деца, които спят.

Врабци, които хълцат.
Съсирена вода,
на ситен сняг накълцана,
и пепел по леда.

Дърветата – разголени.
Пейзажът – настървен.
Декември чака Коледа
от първия си ден.

Мария ДОНЕВА

_________________
Рейни
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
nikoi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 01, 2004
Мнения: 104

МнениеВъведено на: 25 Яну 2011 10:18:57 » ... Отговори с цитат върни се горе

Сняг

Какъв пейзаж, каква невероятност!
Като насън - безкрай вали снегът...
Да тръгваме - хвани ме за ръката
и ме води по хлъзгавия път,

помагай ми през преспите да мина,
когато се подхлъзна - ме вдигни,
открий посока в снежната пъртина,
ако пропадна - ти ме измъкни...

Но ти си тръгваш сам през белотата,
аз знам защо (то все ще ме боли) -
гласче по телефона казва:
- Тате,
ела си бързо - виж, снегът вали!

Венета Вълева
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 881
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Яну 2011 01:30:17 » Отговори с цитат върни се горе

СНЯГ

Радостният снежен пух
вън покриваше балкона,
но във този миг дочух-
звън! И вдигнах телефона.

- Ало!- някой изрева-
Ти ли си, гадино мръсна?!
И веднага след това
връзката ни се прекъсна.

Нагрубиха ме така,
А пък не, не се обиждах.
Със слушалката в ръка
пътя си изминат виждах:

Никого не съм убил,
никого не съм подлъгал,
никого не съм следил
с нож в ръка зад някой ъгъл...

Кой ще бъде? Няма кой!
Сбъркал ме е с друг човека!
А снежинките безброй
вън се стелеха полека

и аз чувствах се сред тях
като тях далеч от злото
и от тихия ми смях
стапяше се на стъклото

малко, нежно колело
сред рисунката сребриста.
Дявол, хубаво било
съвестта ти да е чиста!

Валери Петров

Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Black_dog
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 02, 2005
Мнения: 38

МнениеВъведено на: 18 Апр 2011 16:24:03 » Зимата свърши, поетите - не! :) Отговори с цитат върни се горе

ЗИМА


1.
Аз съм губещият (най-бързото действие
за приближаване към теб). Инстинктът ми
за поражения е толкова силен, че често
не дочаквам римата. Напускам всички,
които искат да останат с мен, когато си
тръгвам, Напускам временния си нрав,
Напускам теб. Защото колкото повече
загуби оставя след себе си, толкова
повече приближени към теб ще има. Вчера
те търсих край зимните игрища; по тенис-
корта двама играеха ожесточено с жълта
топка на бързи изгреви и залези: беше
мъртво като блян – навред се ширеше. За-
щото мен ме няма в ничия игра, аз съм
губещият. аз съм онзи, който знае, че ти
си всички зими изведнъж.


2.
Нищо по-различно от стените срещу мен
Отразени по прозорците на този Сняг зелен
Който пада и се скланя срещу София така
Както глагол със съществително в потока на речта
Нищо по-напразно от това да бъда тук
Да отхвърлям мисълта, метафизичният й студ
И да слушам как листото, скрито в някой зимен клон
Шумоли: току-що смачкана хартийка от бонбон

Днес е вторник, февруари, няма лоши новини
Същите мъже минават покрай същите жени
Някой среща някого и кима два пъти едва
Нищо по-различно днес не произлиза от това
Някой сяда в нечий бар, Да, борсите отчитат спад
Същите са рибата и ножа, и цветята за обяд
Някой губи своето с един-единствен пейзаж
Слънчицата от урина върху зимния чаршаф
Някой нещо не разбира, някой всичко тук чете
Друг отива някъде, се връща – накъде

Нищо по-значимо, нищо по-различно днес
Любовта у мен се движи като тежка, тъжна смес
Гледам глупаво стените, и – зелените стъкла
После слушам климатика както пролетни поля
Нищо по-различно, нищо по-напразно тук
Сякаш цяла зима пия бирата на някой друг


3.
Цяла зима ходя без палто,
защото студът Си Ти.



Васил Балев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
double_dealer
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 06, 2006
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 12 Фев 2016 01:31:02 » Песничка Отговори с цитат върни се горе

За снежната нощ

Бели точки борят се
в радостен рояк.
Пълен е прозореца
с пухкав нощен сняг.

Ту трамвая, ту такси
светва с ярък знак,
но след туй е тутакси
само сняг и сняг!

Само сняг и в него ний двама,
само сняг и други да няма,
само сняг и нежност голяма,
само сняг!

И мълчим ний, влюбени,
в синкав полумрак,
сякаш сме загубени
в бели преспи сняг.

Ах, светът дано не ни
смачка с грозен крак!
Ний сме две подгонени
пухчета от сняг.

Само сняг и в него ний двама,
само сняг и други да няма,
само сняг и нежност голяма,
само сняг!

Валери Петров

(За пиесата "Сняг")
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Bockpece
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 03, 2009
Мнения: 60

МнениеВъведено на: 12 Фев 2016 12:04:18 » Отговори с цитат върни се горе

Сняг вали, сняг вали.
И протягат се цветята
към рояка зад стъклата
в млечноснежните мъгли.

Сняг вали. И смут, брожение.
И се втурват, и летят
стъпалата разкривени,
кривналият кръстопът.

Сняг вали, сняг вали.
Сякаш падат не парцали,
а тъй както в кръпки цял е,
сводът ще се строполи.

Сякаш днес като чудак
там отгоре, от балкона,
в криеница небосклона
слиза на земята чак.

А пък дните си летят.
Коледа кога отмина,
и на Новата година,
гледай — иде й редът.

Сняг вали, от бял — по-бял,
с тоя темп, в мъгла такава,
с тия стъпки, тъй ли вял,
или силно завалял
и животът отминава?

И годините ли в бяг
се застигат — като сняг
и слова в стихотворение?

Сняг вали, вали, навял,
сняг вали и смут, смущение:
в минувача побелял,
удивените растения,
кръстопътя в преспи цял.


Борис Пастернак, превод от руски Кирил Кадийски

_________________
Слава Богу, в тази страна имаме три преимущества: свобода на словото, свобода на мисълта, и разумността никога да не ги използваме (Марк Твен), Paisa!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1362
Място: България

МнениеВъведено на: 12 Фев 2016 15:14:27 » благодаря, че повдигнахте тема с чиста поезия Отговори с цитат върни се горе

Защото струва ми се имаме нужда от могъща вълна кокичета...пък и кокичево време е, навсякъде са! Smile

***

Вдъхновена творба е кокичето.
Как изваяна е белотата му!
Подозирам, че то е зеница,
през която ни гледат отнякъде.

И цвета му – присъда на мъртвите
над света ни приемам безропотно.
Да признаем пред себе си – всъщност
няма нищо по-бяло в живота ни.

Напоследък натрапчиво мисля:
ако някоя вечер целебна
се покрие земята с кокичета
може би ще осъмнем спасени.


Димитрина Баева
”Силуети на лодки” 1990 г.


Възхвала на кокичето

Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си, расти
зелено и до болка бяло!

Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго над снега
с тризъбеца на свойте листи!

Преди най-първата трева,
в часа на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежно се разбива.

Единствено - расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка на шпага!

Христо Фотев

***

Не си ти по-могъща от кокичето,
от кратката му сребърна съдба.
В коя треньорска школа се научи то
на воля - и класическа борба.


Ах, във мига, когато ние хората
повярваме завинаги в снега
и в ужаса - повярваме на твоята
арктична диктатура... Във мига,

в нощта на алкохола и цигарите
едно внезапно, атлетично "не"
се вдига и взривява тротоарите
с трогателно-зелени рамене.

И ти си победена... Как научи то
най-крехкото - класическа борба?
Не си ти по-могъща от кокичето -
сестричето ми нежно по съдба.

Христо Фотев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1362
Място: България

МнениеВъведено на: 03 Фев 2017 10:52:19 » Зимата пак дойде, снегът се застоя, отново време за кокичета Отговори с цитат върни се горе

СЛЪНЦЕ В СНЕГА

Някой тихо оттам, от високо душата си сипе.
Бяла радост вали и затрупва земята.
Ще умре този свят на любов и на сняг
ненаситен.
Луда младост над тебе лети и се мята.
И се спира по мигли и устни –
най-красивият брод помежду ни.

Моя бяла усмивка събудена
от целувката топла на зимата.
Ти си просто щастливо измислена
под небето бездънно и щедро.
Слънце мое във пряспа търкулнато!
Топъл сняг, светлина и любов.
Как внезапно със теб се оказах
в този приказен, снежен алков*…

Снегопадът! – този нежен издайник.
Ласка бяла и обич безкрайна.
Снегопадът! – Съдба. И загадка.
А от бялото чудо на зимата
пак изгрява душата ти златна.

Бяла обич и бяла раздяла.
От високото тук долетяла.

Иван Ставрев

* легло, ложе ( alcôve)


КОКИЧЕТА


Попива
зимната градина
в дъжда и свети...
На косъм сякаш се крепи
небето.
И тази крехка белота
все там ме връща ...
Кокичетата никнат в мен,
покриват къщата…
Трептят звънчетата отвън.
В мъглата дива
на късове се разпилях,
но пак съм жива.
И с всеки дъжд,
и с всеки сняг
тук се завръщам
да гребна
шепа сипкав смях
за огън вкъщи.
И само къщата, и аз –
сами във тъмното,
берем кокичета в нощта
с луната пълна.
Където спомените спят,
растат кокичета.
И всеки дъжд,
и всеки сняг
на мен приличат.

Елена Деянова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1362
Място: България

МнениеВъведено на: 28 Ное 2018 09:05:45 » 28 ноември - оставане Отговори с цитат върни се горе

Хелмут Бергер

Ноември е и с дребни хитрини залъгваме следобеда.
И като стока в магазин - излизаме от мода.
Сред платове, часовници, бельо и мебели неподредени
в екрана на витринното стъкло се чекнат голи манекени.
По парапетите - врабци... Защо не отлетите в странство?
Сега не струва счупен грош безсилното ви постоянство.
Край калните подметки и палта мотае се живота ни.
По улиците тропаме
и шляем се безропотно.
Ноември с мързеливите души отива с нас на кино...
Там Хелмут Бергер ще ни утеши за час и половина.
Ще зяпаме с балкански интерес американеца от Швеция
и той накрая ще умре. До другата прожекция.
Очакват ни софийската мъгла и сводничещи лампи
и ние ще усучеме тела из русолявите им лапи,
нощта ще се измачка, ща заври от пот и от пъхтене,
докато най-накрая съберем пари, за да възкръсне Хелмут...
Ще дрънкат скандинавски студове в междусезонната ни касичка,
а ние ще се гаврим с богове - за няколко петачета.

Георги Рупчев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com