Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
12 Сеп 2018 23:11:56 »
Порядък
Треви безгрижни, все едно
къде ви сеят ветровете...
Прекрасно е това, което
си е поникнало само...
Така и нашите съдби
са пръснати съвсем нехайно.
Ще ни запомнят може би
с това, което е случайно.
daro ХуЛитер
Записан(а): Sep 16, 2010
Мнения: 346
Въведено на:
14 Сеп 2018 12:19:35 » ...(.)
Доре, видях че си публикувала стихотворение на рождената дата на Иван Методиев. Същата сутрин се събудих с мисълта за него и за едно от любимите ми негови стихотворения, без да подозирам, че на този ден е роден.
И скивай още, какво открих!
В началото на тази тема, в далечната 2006г, е публикувано следното стихотворение:
ЧАША
По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.
Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.
На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.
Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.
Иван Методиев
..............
Забелязах, че Уфич се е впечатлила от израза - "Никоя победа не връща мъртвите.", но този стих-сентенция го свързвам с Иван Динков... и ми стои доста пришито към другия текст. Не допускам, че е дело на Иван Методиев!
Ето за коя творба на Иван Динков става въпрос:
ПОБЕДА
На Бела Цонева
Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича вечното - небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.
Славянска лирика - за утешение!
По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - вечното, светлее кърваво...
Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!
...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
14 Сеп 2018 13:22:23 » Re: ...(.)
daro написа:
Доре, видях че си публикувала стихотворение на рождената дата на Иван Методиев. Същата сутрин се събудих с мисълта за него и за едно от любимите ми негови стихотворения, без да подозирам, че на този ден е роден.
И скивай още, какво открих!
В началото на тази тема, в далечната 2006г, е публикувано следното стихотворение:
ЧАША
По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.
Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.
На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.
Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.
Иван Методиев
..............
Забелязах, че Уфич се е впечатлила от израза - "Никоя победа не връща мъртвите.", но този стих-сентенция го свързвам с Иван Динков... и ми стои доста пришито към другия текст. Не допускам, че е дело на Иван Методиев!
Ето за коя творба на Иван Динков става въпрос:
ПОБЕДА
На Бела Цонева
Чугунен - есенен, лежа в овесите.
Вечер - по мръкнало, тъй както мъртвите:
тъй както Яворов, тъй както Ясенов,
тъй както българо-чешкият Мърквичка.
Под ъгъл - в корена, ъгъл - в короната,
изтича вечното - небето, синьото;
и кротък вятър връща бонбоните -
там - от неделите, там - от годините.
Часът на лампите разгръща пазвата
на светли образи, на святи ликове;
и пак изчезват - в кладенци, в язове,
дълбоки, сенчести - с листа от мигове.
Славянска лирика - за утешение!
По хълбок - кучешки, ръмжа по сушата.
Орляк настръхнали стихотворения
следят очите ми и дебнат мършата.
Под ъгъл - в погледа, на вятър - есенен,
небето - вечното, светлее кърваво...
Отдалечавам се бавно от себе си.
Никоя победа не връща мъртвите!
...
Здравей, Даро! Внимателен в детайла Вярно е, че е останал някак този ред, пришит е, може би случайно, може би не...Не съм виждала въпросното стихотворение "Чаша" напечатано в книга, само в интернет съм го чела, комай само тук...А познанството с Иван МЕтодиев дължа тъкмо на Пафка, точно чрез тази тема. Иван Пейчев дължа на уффф, Иван Динков отново на хулите и Камелия Кондова, а Иван Николов на Райчо. Мислех си тези дни, само Ивановци да бяха поетите ни - започвайки с Вазов, колко богат е поетичния ни мир! Благодарна съм за възможността да общувам с всеки един от тези поети, чрез живото им слово - всъщност част от душите им, посяти в слово. Голямо е словото. И никоя победа не връща мъртвите, но словото ни води светлите им мъдри души
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 653
ХуЛитери: 7
Всичко: 660
Онлайн сега:
