Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ralikanibali
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13757

Онлайн са:
Анонимни: 65
ХуЛитери: 7
Всичко: 72

Онлайн сега:
:: milyovelchev
:: rawiri
:: LeoBedrosian
:: starozagorez
:: pavli
:: tsveti
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2018 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
14 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Есенна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
milcho
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 29, 2007
Мнения: 236

МнениеВъведено на: 30 Ное 2010 16:20:33 » Есен Отговори с цитат върни се горе

Белла Ахмадулина

Осень

Не действуя и не дыша,
все слаще обмирает улей.
Все глубже осень, и душа
все опытнее и округлей.

Она вовлечена в отлив
плода, из пустяка пустого
отлитого. Как кропотлив
труд осенью, как тяжко слово.

Значительнее, что ни день,
природа ум обременяет,
похожая на мудрость лень
уста молчаньем осеняет.

Даже дитя, велосипед
влекущее,
вертя педалью,
вдруг поглядит на белый свет
с какой-то ясною печалью.

1962
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1355
Място: България

МнениеВъведено на: 25 Окт 2015 15:50:04 » Отговори с цитат върни се горе

Marta написа:
Marta написа:
*
Отдавна, (а и винаги) дъждът
на есента е все един и същ ­
дотяга
с бъбривост на прозореца
и с влага
на стареца, загледал се отвъд
стъклото мокро или може би
отвъд живота си...

Дъждът не спира.
И като орган, лошо акордиран,
клокочат водосточните тръби.

Но ако във досадата небесна
или пък земна ­ (знае ли човек
какво е всъщност водния порой) ­
зелено-синя мълния проблесне
и гръмотевица продъни необята,
ще трепне старецът ­ какъв е този звук
край него тук ­
нима дочува той
най-после ударите на съдбата?

В прозореца ще долепи чело
обнадежден... И ще се дръпне вяло,
усещайки, че просто е дрънчало
от детонацията
мокрото стъкло.

Янко Димов


*
Отново есен - и отново жал
за вишните и птичите октави,
светът е като мокър сеновал,
раздърпан от овце и крави.
И виното от джибрите смърди
и става нетърпимо нагло,
дори си позволява да твърди,
че борчовете са на прага.
Надеждата е - в някой сеновал
стадата от овце и крави
да сдъвчат и великата ни жал
за вишните и птичите октави.


ПОЗИЦИЯ

Шума от брястове - шума, шума.
Глухо бълбукане.
Дивеч.
Мъгла.
Врязана в леда -
следа от гума.
Сигурно е буксувала кола.
Ловният ден си отива.
Пуша.
Пушката в шумата също дими.
Смешна играчка,
а всъщност - гуша,
пълна до гушата с ловни сачми.
Разкази.
С тлъсти глаголи.
В упор.
Блян е трагичният стих на Бодлер:
без да напомня с нещо моруна,
словото сякаш е пълно с хайвер.
Залезът - рана:
образ изтъркан.
Тромаво,
зло -
като думата "бе",
страшно безсмъртно
и страшно мъртво,
гледа настръхнало
мътно небе.
Събота.
Студ е.
С износен лоден,
вятърът лае - с лице към нощта...

След като се изкаже народа,
трябва да се изкаже личността.




ПАНАХИДА

По припеците есенните круши
печалбата от лятото броят.
Кадънките внимателно ги слушат,
безсилни цифрите да променят.
Едно врабче е сигурно потребно ­
по първолашки да им обясни,
че всички сметки се оказват дребни,
когато се изваждат дни от дни.
Нощта надига стария си задник
и тръгва през високите бърда
към раните на есенния заник
с черковна кофа светена вода.

Иван Динков



АНТОЛОГИЯ



Десет е.
С нулата.
В тъмния клен
птиците просто заекват от вицове.
Превод от общия сластен акцент:
броня,
а след това -
рицари,
рицари...
Сякаш е червейче:
в мрака стърже
старото,
тъжното,
жълтото габърче.
Вечна история:
вечер,
мъже,
с тях едно габърче-червейче-гаменче.
Чувство за бримки из въздуха.
Мраз.
В бримките - чувство за стари метафори.
"Аз! - вика вятърът. - Аз!
Аз!
Аз!
Аз!"
Сигурно отрича
книги и автори.
Есен е.
Облачно.
Детска ръка
цапа с цинизми отсреща балконите...

Лесно е да се намери дъска.
Трудно е да се направи иконата.

Иван Динков




*

Пейзаж


Десет е.
Малко без десет.
На есен е:
тъжно - над локви и ями,
градските лампи - през клони на кестени,
ръсят мухлясала слама.
В дъното на ресторанта съм.
Мрачен съм.
Вестник - издаден в Браила.
Пуша,
тъй както се пуши пред брачен сън:
злостно,
с три пръста,
безсилен.
Хорица.
Разни чиновници.
Чинни са!
Пътници - с път през косата.
Чакат си хлебеца, чакат чиниите:
чакат хранителна вата.
Смешно е!
Страшно е!
Бирена пяница
кипне,
напомни за злоба.
Мои далечни, велики пияници,
плащам,
излезте от гроба!
Келнерът лази в очите ми:
"Пържено?
Печено?" -
целият светлост и святост.
Без да настръхвам,
излайвам гърлено:
"Дайте ми порция патос!"
Гледа ме някак гримирано глупаво.
Другите,
тоест
тълпата,
дъвчат си хлебеца, сърбат си супата -
с няколко устни в устата.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 1939
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 22 Окт 2016 16:47:43 » Ha MYZITE... Отговори с цитат върни се горе

@@@@@@@

раздвижват въздуха лисичите опашки
и очичките им светят светят в мрака
светулки в летния си спомен
трасират
хаотичните си чудеса

а луната вижте я каква е хубавица
иззад облаци процежда светлина
чернобелите качулки на нощта
тихо преминават покрай нея

ноти ноти ноти

те преливат вълшебният елей
в сладостни
и невероятни звуци
за принцески и пантофки
за вълшебни огледала

ENTER

включиха се музите и пеят в унисон
те пеят мойта песен
най-чудната
и сладка песен на Света
песента за късната ми Есен
есен за изстрадалата ми душа
---
и моля моля да не си отива Лятото
да не боли в безсезонието на Души
---
Защото Бог ни гледа
Бог ни слуша...
И мълчи
мълчи

Nikola Ankov Rolling Eyes

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pastirka
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 419

МнениеВъведено на: 23 Окт 2016 15:13:53 » позволявам си да се включа и аз Отговори с цитат върни се горе

с един стар есенен етюд от мен... Embarassed

Просната по баирите,
съхне на лятото кожата.
Хищникът вятър не спира,
точи в дърветата ножове.

Слънцето рони трохите си
есенен хляб да замеси.
В мъртвите листи скрита
спи недопята песен.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
haboob
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 18, 2004
Мнения: 127

МнениеВъведено на: 23 Окт 2016 17:39:29 » Един мъглив щрих и от мен Отговори с цитат върни се горе

Есента отпива от виното,
тихо гали с листни длани
плодове с цвят на залеза.
Тъче от ярките спомени
за силната жажда.

Реката е бавно шествие.
а дървета протягат
клони в молебен,
за любовта на тези
от другия бряг.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1355
Място: България

МнениеВъведено на: 26 Окт 2016 10:12:19 » Отговори с цитат върни се горе

Сезонът стига своя жълт предел,
пращят дори хамбарите на мишките.
И към завръщането си поел,
дими локомотивът на стърнището.

Увереност, покой и яснота.
И мисълта за смърт е по-понятна,
защото осъзнаваш: есента
е бронзовият паметник на лятото.

Тя слиза от пиедестала днес.
Листата почват танца на умората.
И зимата поставя в тяхна чест
на грамофона си игличка борова.

Добромир Тонев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
double_dealer
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 06, 2006
Мнения: 12

МнениеВъведено на: 26 Окт 2016 20:50:45 » Март(а) през октомври Отговори с цитат върни се горе

Октомври

Oктомври ме залисва със листата си.
Предлага рамене широколистни -
сред тях да мога скришом да поплача,
когато съм си друга и излишна.

Октомври шари с пръсти, шумоли,
измъква от ръкава си шишарка,
откъсва дюля, сваля се с луни,
чете по стари звездни карти.

Октомври е с открити хоризонти.
Есенция от есенно море.
За нищо не натяква, не напомня...
С октомври се мълчи така добре.

Дора Господинова

Стихотворението е отличено с Голямата награда на тазгодишния конкурс за поезия "Добромир Тонев"
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 1939
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 28 Окт 2016 12:37:57 » Непукистко за деня на Страшният съд Отговори с цитат върни се горе

Не искам да цапам онази везна,
която душите ни ще измери.
На Отеца ще кажа само това:
- Боже, отвори адските двери!
Там ще съм точно у нас-
огън ще пари краката
и всяка огнена страст
ще ми разпва душата.
Навярно,Боже, няма да простиш ,
вироглавата ми женска същност,
защото дръзко те изобличих
за ябълката и реброто също!
Защото мирно не стоях
и не треперих пред гневът ти въздесъщи.
Обичах, радвах се, живях,
но съвестта си лицемерно не пристъпих.
Разбивах догмите на пух и прах.
От търговците във храма не купувах.
Дните си с отворени очи живях-
с радост,но и с чужди болки боледувах.

Душата ми е църква,
с обгорен до вик иконостас
и само там сълзите паля в нужда.
Жена съм. Изкушение и Грях,
и Откровение,
с което сетивата се събуждат...

Когато дойде сетният ми земен час,
гробарят вместо да се кръсти
да разпилее думите ми като прах
и с тях, Животът да покръсти ...

Ж. Д. - Lucky

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1355
Място: България

МнениеВъведено на: 07 Ное 2016 10:13:05 » Отговори с цитат върни се горе

Движение


Вървя по златни коридори
от есенеещи листа.
И есента ще се повтори.
И зимата.
И пролетта.
Неповторимо е обаче
усещането, че сега
към лятото
обратно крача,
към май,
към март
и към снега.
Настигам бившите си зими,
докосвам като старини
забравените, полузрими,
напуснати от мене дни.
Не се завръщам да поправям
онуй, което съм сгрешил.
Вървя
и пътем се смалявам,
какъвто мъничък съм бил.
Но във една гора предишна
две боси ходилца плющят.
Това съм аз!
С усмивка скришна
аз спирам и си давам път.
А мога и да се накажа -
от завист глупава обзет,
да взема
и да си разкажа
какво ми предстои напред.
Навярно трябва да се вярва
на патил пътник като мен.
Но мен ми липсва тая дарба.
Аз продължавам възхитен.
Вървя по златни коридори
от есенеещи листа.
Дано се есента повтори.
И зимата.
И пролетта.


Владимир Башев

Image
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
didi12
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 22, 2012
Мнения: 1

МнениеВъведено на: 15 Ное 2016 19:12:58 » Есен, златна е навън Отговори с цитат върни се горе

Тихо падат вън листата,
златна есен е сега, и напява
вън гората, приказка за есента.
Слънцето с лъчи огрява, всичко грейва
от лъчи! Но ето, идва нов ден, слънцето
се сменя от мъгли. Златна есен е, и навън
дъждът тихо си ръми, отронват се
листата пожълтели, от вятъра политат и
се сипят! Но ето, идва друг ден и отново
слънце грее, топъл вятър всичко вън разпилява,
политат жълтите листа в небето, и вятърът
ги носи неспирно, неуморно. Ето,
как, тихо си отлитат есенните дни.
Есен, приказна и златна е навън!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1355
Място: България

МнениеВъведено на: 21 Ное 2016 12:05:58 » Отговори с цитат върни се горе

Есента


на Рима

1.

Вън шуми
безутешният есенен вятър,
носи сухи листа
като сгърчени старчески шепи,
носи глухия рев,
яростта на прибоя безсънен,
носи мъртвия студ
на безлюдния есенен пясък.

Свършва лятото.
Идва ранната есен.
Пада късния плод,
напоен с гъста слънчева сладост,
бавно стине земята,
заспиват в бърлогите мечките,
като черни стрели
се забиват в простора ятата…

Птици-пътници.
Птици-пътници, вечно щастливи -
те отлитат към топлия юг,
щом ги лъхне прохладната есен,
те живеят във вечното лято.

А пък аз -
аз съм тук,
гдето вече отива си лятото.
В тази идваща есен
аз съм тих
като горска хралупа без рой,
аз съм чист
като цялата тая
безкрайна и синьопрозрачна вселена.

И през мене блести
това хладно залязващо слънце,
и през мене минава
безутешният есенен вятър…

2.
Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Есента.

Все по-малко приятели.
Все по-малко желания.
Все по-малко илюзии.
Все по-малко лета.
Есента.

Ти ми трябваш сега.
Аз съм толкоз самотен без теб
в тази идваща есен,
в тази празна и синьопрозрачна вселена,
във която сърцата се сбират
две по две
със предчувствие ясно за студ.

Ти ми трябваш сега.
Дълъг път ме очаква напред.
Тежък път.
Есента.

1963
Андрей Германов
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1355
Място: България

МнениеВъведено на: 12 Сеп 2018 23:04:20 » Отговори с цитат върни се горе

Кукувича прежда


Селце планинско, сред което
лениво есента пълзи
и блеят тук-таме кози
в шубраците на битието.

С една протяжно-мътна бара,
сънуваща, че е река,
с два голи тръна за лъка
и мрак по църквицата стара.

Далечен вой, ята бездомни.
Полумъгла - полузвезди.
Пролаиват псета - кой си ти
и кой с какво ще те запомни?

А в отговор - така позната,
всебългарската тишина.
И тъмнина, и тъмнина
в дълбочините на душата.

Така животът си изтича...
Озърнеш се - ни чужд, ни свой.
Луна в ръждивия покой.
А през луната - бог наднича.

Сънлива влага се процежда
по хълбоците на нощта.
Две-три кратуни на плета.
Пред прага - кукувича прежда.

Иван Методиев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 488
Място: Varna, Bulgaria

МнениеВъведено на: 16 Сеп 2018 15:20:40 » Re: Есента е Време За Обичане Отговори с цитат върни се горе

Есенният бал на любовта ни

Разсъбличаш и мен като кестена
и с ръце си – клони напукани,
пак те галя, тъй топла и есенна,
на греха с плодовете – отрупана.

Замъглено ме канят очите ти
да валя като дъжд от желания
и напъпили нежно, гърдите ти,
се полюшват от тихи стенания.

Буен вятър лудува в камината
с радостта, че отново пораснал е.
Има бъдеще всичко отминало
и магия – в мигът ни на щастие.

Есен моя – любов непресъхваща,
младост моя – от обич налята;
вече сладко узряла... И – същата!
Като слънце на циганско лято.

Бой..Боев, 2011

_________________
По добре влюбен, отколкото никакъв...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com