Рисувам те живот/ 2018 - бал на поезията в Арт Маркони

Както винаги най-близките приятели ме заринаха в последния момент с произведенията си. Вчера бяха много зла, днес ми попремина. Утре ще се успокоя, а в други ден - ще надяна най-лъчезарната си усмивка и ще ви прегръщам за Добре дошли! Laughing

Скъпи приятели, съжалявам за закъснението, но имах малки проблеми с компютъра...нищо фатално за радост. И ето финалната права:

https://www.facebook.com/events/2276757172351687/permalink/2295231547170916/

РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ 2018
Второто издание на Баловете на поезията ”Рисувам те живот/2018” мина под знака на жадувани срещи с приятели-поети, пристигнали от далече и за малко в България и във Варна. Трудно бе да координирам графиците им на престой и отлитане, с някои не успяхме да се видим, но с повечето това се случи. За всеобща огромна радост с нас, на живо бяха: Руми Симова / Нова Зеландия/, Женя Живкова/Австрия/, Юлия Костова/Гърция/, Наско Енев/Германия/, Дияна Юсколова/ София/, Бела Бенова/София/ и Росица Кунева/София/.
37 творби пристигнаха за участие от различни точи на планетата и страната. Ще ви направи вероятно впечатление, че някои от тях са много добри, но не са включени в номинации. Няколко за съжаление пристигнаха след обявения срок и нямаше как да бъдат журирани, а други участваха с изричното условие, че не желаят да бъдат номинирани. В номинациите този път журито допусна повече от обичайният брой стихотворения, които след повторно гласуване сведохме до три в категория. Регламентът изисква те да бъдат прочетени отново, за да може публиката да си ги припомни, а повече от три в номинация вече уморява възприятието. За да бъда коректна към авторите – цитирам имената им. Присъстващата публика определя отличената творба чрез гласуване с листчета, които се раздават и преброяват в момента пред всички.

Предложенията за РИЦАРСКИЯ ПОЕТИЧЕН ТУРНИР, носещ името на нашия прекрасен приятел- поет Сергей Сергеев/Серго, както винаги бяха изведени от изпратените стихове:
„…Да нарисувам живот не е сложно,
много е трудно да бъде живян.”
Павлина Матеев / Варна

„…че нищо не умира окончателно
и нищо в този свят не е на халост.”
Светла Гунчева/Бургас

„Как ще разбера, че съм живяла,
ако не съм те обичала?”
Десислава Великова/Русе
Присъстващите пожелаха да импровизират по стиха на Павлина Матеева
Рекорден брой участници кръстосаха поетични пера: Бела Бенова, Елица Виденова, Женя Живкова, Наско Енев, Милена Белчева, Теодор Роков и Дияна Юсколова/ последната обаче се отказа преди финала, а Милена Белчева пожела да прочете стиха си без да бъде гласувано за него. Най-много гласове получи Наско Енев, като за втори път отнесе приза на турнира. / Очаквам авторите да ми изпратят своите импровизации, за да ги публикувам/

В Категория: „Живот ли е да го опишеш” бяха номинирани произведенията на:
Ангелина Бакалова, Райчо Русев, Елица Ангелова, Яна Кременска, Димитър Никифоров и Руми Симова, като на финала се състезаваха само три стихотворения:

Яна Кременска / Alisa/ Враца

Нарисувай ми (На Стайо Гарноев)
Нарисувай ми песен. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехо — песента да ми връща.
Но такава, каквато досега не е пята.

Нарисувай ми песен, от мъка зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна Вселената.
На Вселената трудно се дава име.

Нарисувай ми песен като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси стопанин.
Да я хване накрая и страха £ да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.

Нарисувай ми песен. И когато прогледне
този свят, самовлюбен от цяла вечност,
ей така, по приятелски, кротко ще седнем..
Нарисувай ми песен за сълза и човечност.

Димитър Никифоров/ argonik/ София

МЪЖКО ХОРО

Прибраха стадата – не найдоха паша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.

Два чана – за дългото нямане знаци –
висят над вратата на кръчмата бедна.
Мъжете си бършат с ръкави мустаците
отпили на гладно от менчето медно.

Съдбата им – плява, баластра и трици.
Змия пепелянка ли нейде се гуши!...
Но писне ли гайдата с глас на вдовица,
на пода ще паднат и скръб, и кожуси.

Забравили вече на лятото зноя,
небръснати девет недели и груби –
те здраво се хващат за тънките пояси
с ръце като клони на стари горуни.

Земята под тежките стъпки изпъшква.
Гърми по тавана пъдаринът Кото.
Хорото е бавно, псувнята е мъжка:
"Ех, твоята мамица мръсна, животе!"...

Руми Симова/ Osi4kata/ Уелингтън/Нова Зеландия

Съхранявам се. Стискам душа между зъбите
и мълча. Като пън, но такъв със инстинкти.
Синтезирам на фото, пиша стихове ръбести
и подскачам възбудено като срещна взаимност.
Оцелявам. Мълча, да не литне душата,
дето стискам през зъби и едва я удържам.
Ако литне - ще пламне през самия Екватор,
даже Господ след това не ще може я върже...
Даже дявол не ще ѝ нахлузи нашийник..
Ще подпалва наред, изтървана стихия.
Ветровете ще свирят през нея убийствено,
Тя, душата ми, волно и страстно ще вие...
Но сега си мълча. Дето казват - си свивам сармите
и налягам парцалите. Гледам тъпо сеир.
Гледам как гаснат пред мене мечтите ми
и се мразя за това, но... нека е мир!

С преднина от три гласа публиката избра стихотворението на Яна Кременска.

Категория: „Ако не сме обичали – живяли ли сме?”
Номинациите в тази категория на първо четене бяха за: Десислава Великова, Росица Кунева, Живка Иванова, Меги Гювенал и Елица Виденова. За гласуване бяха предложени три стихотворения:

Живка Иванова/ Zebaitel/ Бургас

Джан

толкова си красива джан
че птиците ти се доверяват
да дорисуваш перата им
и си толкова мека
че мъжете се сгушват в теб
да досънуват войните си
а жените изпридат от теб
търпеливата нишка обич
дръпни воала на слънцето джан
покрий със него косите си
изплети си дъждовна кошница
напълни я със зрялост и цвят
и ме вземи със себе си
ще те последвам в пустинята
ще ти намеря вода
и ще ти служа вярно
докато плодовете изсъхнат
докато цветовете изгубят блясък
докато станеш бяла старица
дори тогава джан
точно тогава
от водата и от стафидите
ще ти сваря ошав
и ще те гледам как сърбаш
а от очите ти
капят приказки

Меги Гювенал/secret_rose / Анталия, Турция

Простичко казано

Преди да потъмнее моят сън
и този свят да обрече на тленност
безкрайните ливади на зората,
преди, когато плисвах се навън
и трупах босонога светлина
с мушиците на утрото
в душата ни,
от някъде зашепваше и ти
с най - нежните напеви на звездите.
И римите - пространствата от мечти -
улавяха копнежа на очите ни.

Красива е без тебе вечерта.
От всеки вдъх се ражда тишината и.
Железните портали се топят
в самотното призвание за святост,
и аз, понесла източен саван
наместо рокля,
слизам в храма златен,
за да блести над този изболян
и влюбен свят
изконното ми лято.

А толкова обичах есента...
Дали я помниш, все така отронен,
далечен,
в благоверната следа
на сладкото ухание на спомена...
Защото аз избистрих до сребро
неведомите пътища на мрака.
И се завръщам в седмото ребро,
където, знам, от сто живота чакаш.

Елица Виденова/Варна

ЖИВА СЪМ!

Простреля ме!От упор ме простреля,
защото беше във сърцето ми.
Това се случи в сляпата неделя,
а ти ме заблуди, че... светиш
Повярвах, че съм твоето Лисиче,
което искаш да опитомиш и ето:
сега трофей съм след лова и ничия
лежа, простреляна, в полето...
Кървя..., но жива съм... и още
очите ми докрай не са затворени,
защото помня думите от снощи,
които ти, Ловецо, изговори...
И помня, че ти станах пристан,
когато корабът ти се залута...
Опитах се... Но твойта истина
едва ли е на Пенелопа в скута,
защото всъщност Одисей не си.
Аз чаках, много дълго чаках
и даже от Калипсо те спасих...
А днес ще оживея – без Итака.

Изборът на публиката бе за стихотворението на Елица Виденова.

В Категория: „Животът - тънката нишка на дните, обагрена с цвят” попаднаха стихотворенията на Ружа Велчева, Юлия Костова, Мария Панайотова, Светла Гунчева и Павлина Матеева, като за окончателно гласуване участваха:

Мария Панайотова / pastirka / София

УШИВАНЕ НА ДЕЛНИК

Непрогледните дни са карета от черно и бяло.
Аз промушвам игла да ушия на делника роба,
а съдбата лисича опашка пред мен е развяла
и крои тоалети с предимство за някакви сноби.

Не умея ни с ножица бял вариант да изрежа,
ни тегелът ми прав да се движи след едра тропоска.
И остават на голо нещастните мои копнежи,
а денят ми заспива, задавен от неми въпроси.

Но целуне ли слънцето моя прозорец в неделя,
не измила лицето дори на съня си тревожен,
от неравната нишка на синя небесна къделя
ще пресуче сърцето-вретено последна възможност.

И ще вляза в стана на деня да нашаря платното,
да прогоня от всички карета чернилката кална.
И това ще е моя съдбовна победа, защото
ще ушия сама на живота си роклята бална.

Светла Гунчева/rodenavlotos/Бургас

В СВЕТЛИНАТА НА ЗЕЛЕНОТО

Зеленото на парка ми отива
и аз навличам нежната му дреха.
Под всяка нейна гънчица съм жива.
И всяка мъничка тревица е утеха,
че нищо не умира окончателно
и нищо в този свят не е на халост.
Не си почива висшият създател.
Ръцете му строят, плетат и галят,
боядисват земния таван във синьо,
садят, поливат и берат небесни ягоди.
Накрая сяда и отпива чаша вино,
а светлината в скута му покорно ляга.

Павлина Матеева/ melange/ Варна

ДА НАРИСУВАМ ЖИВОТ НЕ Е СЛОЖНО

Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как

слънцето свива лъчи като вежди
зад хоризонта с отблясък златист,
нощ ретушира света и проглежда
с поглед на топъл, лилав аметист.

Сенки рисувам как в бленда подскачат,
свиват небето, потапят го в зрак,
гъсто свистят и по него закачат
лепкаво-влажни следи от сумрак.

После в морето как бавно изплава
метафорична любовна луна,
прилив как нежно я носи, напява
и я събира вълна след вълна.

Как се люлее брегът и приспива
дюна под купол, обшит със звезди...
Ех, да умеех тъй леко, красиво
този живот да живея...Уви!

Имам очи и ръце на художник,
имам и усет за цвят, и талант.
Да нарисувам живот не е сложно,
много е трудно да бъде живян.

Пристъстващите адмирираха стихотворението на Павлина Матеева.
Поредната незабравима, емоционално и носталгично наситена среща. Въздухът в галерията трепти, наситен с поезия. Всеки ракурс на погледа ми улавя и нещо друго освен картините от изложбата на Васил Петров. Вибрация, която е променила въздуха, багрите, моето усещане за света. Чувствам се заредена с думи и само страхът, че може би не са мои, ме възпира да грабна листа и да рисувам…Ще изчакам, но вие не чакайте. Настройте сетивата си за света, който ни заобикаля, погледнете навътре в себе си и рисувайте с думи. Не оставяйте завладялата ви енергия от поредната ни среща да се изгуби. Пишете, пращайте! Аз съм тук! Надявам се да оцелеем и следващата година, за да приютим отново с обич вашите стихове - птици, огласящи ритъма на сърцето ви.
До скоро!
Маркони
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Едва сега се прибирам в Бургас и мога да напиша: поздравления за наградените автори! Very Happy

Стихотворенията са хубави и много добре подбрани в категориите! Поздравления и за номинираните /още повече, че и моето "Джан" е сред тях Very Happy

/ Благодаря на уважаемото жури за доверието и много, много съжалявам, че не успях да дойда да си го прочета лично и да се видя с толкова готини хора! Но, що е време занапред е! Любезната ни, неуморна домакиня няма да се откаже от баловете, така че, до следващия! Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите