До Дедал

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Благодаря ти много, че ми даде
криле прекрасни, за да вкуся свобода.
Че дълги дни и нощи бе отдаден
на сбъдване на моята мечта.

Разперих с нетърпение крилете
и яхнах вятъра. Над мене бе небе.
А птичи вик в косите се заплете
и ме повика смело да летя напред.

Бях млад и неразумен, но свободен!
Във мислите превземах този свят.
Земята се превърна в смътен спомен
и аз забравих теб и пътя си назад.

Прости ми, татко! Слънцето привлече
със блясъка си огнен моята душа.
Разперих аз криле и надалече,
забравил восъка, от тебе отлетях.

И нямаше под мен земя богата.
Морето ме погълна в миг със твоя дар.
Не питай струваше ли си цената…
Определено да! Със обич, твой Икар

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

винаги си струва, но не всеки има сила да я плати! Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите