Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Весели празници, приятели!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: por4ev
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13767

Онлайн са:
Анонимни: 293
ХуЛитери: 8
Всичко: 301

Онлайн сега:
:: malovo3
:: LeoBedrosian
:: heel
:: por4ev
:: anaangelova
:: marisiema
:: azzurro
:: Nadie

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2018 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Думите на дядо
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

5
93%
 93%  [ 14 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
6%
 6%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 15


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 22 Май 2018 17:50:13 » Думите на дядо Отговори с цитат върни се горе

Късният неделен следобед се изнизваше неусетно заедно със страниците на книгата в ръцете му, когато телефонът звънна. Беше леля му Анна с молба – да навести къщата и да провери дали всичко е наред. Леля му вече месец беше при дъщеря си да ѝ помага за бебето. Той я разпита как са, що са и ѝ обеща. Обичаше къщата от своето детство заедно с всичките ѝ обитатели. Само едно нещо го смущаваше. Не помнеше лицето на дядо си, а носеше името му. Образът му се явяваше размазан и неясен като в изпотено огледало. Долавяше думите му, но те глъхнеха, сякаш шуртяща вода ги отнасяше незнайно къде. Само погребението помнеше. И баба си, когато извика: „На кого ме оставяш, Стоиле?”.
Тогава беше малък, някъде петгодишен. А спомени имаше и отпреди това време. Баба му, сложила официалното манто, стиснала ръката му, го водеше на черква. Знаеше пътя до „Света Петка” наизуст. Веднъж кривнаха от него, а баба му мъгляво поясни: „Леля Сийка бере душа, трябва да се отбием”. Той не знаеше какво означава „душа“, нито дали се бере както гроздето от асмата. Усети обаче, че не ще да е нещо хубаво, защото баба му му заръча да чака отвън и хлътна в жълтата едноетажна къщурка. Той погали грапавия дънер на дървото, което стоеше на стража пред къщата. Беше старо дърво и ниско като самата нея, а короната му прихлупваше покрива в истинска прегръдка. Прилепи нос към прозореца и видя старицата. Лежеше в леглото си като вехта порцеланова кукла, с разпуснати сиви коси и тънки криви пръсти. Дръпна се назад, не му харесваше да я гледа как бере душа.
С времето колкото и да се напрягаше да си спомни дядо си, мъглявината се сгъстяваше, раздирана от риданието на баба му. Помнеше как тя прехапа устни и с все сила го поведе навън от къщи, през двора, покрит с големи каменни плочи, през тясната улица право при баба Фанка. Съседката, пълничка жена с розово лице и добра усмивка, се прекръсти, като ги видя. „Нека Стоилчо стои тук” хвана ръката му баба Фанка и го заведе в кухнята. Настани го на масата, покрита с избеляла мушама и като същински фокусник в ръцете ѝ се появи парче уханен кекс за него. Остана при нея и на другия ден. Повечето време прекара на прозореца. Оттам виждаше цялата улица. Хора – мълчаливи, с наведени глави – натискаха бравата на тяхната порта и дворът зад високия дувар ги поглъщаше. После пак мълчаливо ги връщаше на улицата. Приличаха на върволица черни мравки, които вместо зрънце носеха саханче с жито, сладки, или цветя – червени карамфили. Накрая пред портата им спря голям сив пикап. Шофьорът излезе от кабината, мина отзад и разтвори широко двете крила на вратата. Пикапът зейна като гладна ламя. „Никой страх не е по-голям от мен” – прошепна си Стоилчо и се шмугна през вратата на стаята, за да излезе на двора. Прокрадна се в сянката на стената и безшумно стигна до външната порта. Открехна я колкото да се провре през нея и се прилепи към дувара. Баба му, майка му и баща му, леля му, братовчедите му и други хора, всички пременени в черно, бяха там. Баба му се оглеждаше и броеше:
– Ането, Тошко, Катето, всички са тук, готови сме за тръгване, само Стоил го няма, не го виждам, къде е… – огледа се тя.
– Мамо – приближи се баща му към нея, – мамо.
– Ох, да, къде е… и аз съм една – баба му впи поглед навътре в пикапа.
Майка му дойде да го прибере следобед. В двора им под асмата бяха наредени маси. Хората се хранеха мълчаливо, само от време на време някой мъж надигаше чашата с ракия и казваше: „Бог да го прости”, а другите повтаряха като ехо и отпиваха. Баба му не се спираше на едно място, принасяше пълни чинии и отнасяше празните. Постепенно народът се поотпусна и разговорите се оживиха. В долния край на масата се понесе смях, който засрамено заглъхна. Но след още час мъжете, подпийнали достатъчно, заразказваха своите истории на висок глас.
Помнеше също, че вечерта ядоха пилешки дробчета, а леля му Ана в залисията им беше сложила пудра захар, вместо сол. След време баба му го подпитваше заръчал ли е нещо дядо му. Оказа се, че той е бил при него в сетния му час.
В понеделник след работа взе сина си и отидоха до къщата. От отсрещната страна на улицата се белееха нови жилищни сгради. На струящата от прозорците им светлина къщата изглеждаше изоставена и мрачна. Малкият го държеше за ръката и се дърпаше назад, не смееше да прекрачи в тъмния двор. Стоил обгърна раменцата му и тогава от нищото на тъмното изскочи споменът. Едно куче лаеше срещу него, а той не смееше да продължи. Дядо му беше сложил едрата си възлестта ръка на рамото му и му беше казал „От страх лае, сине. Не бой се. Те, страховете, са странна работа, растат заедно с теб, мъчат се да те плашат, но никога няма да станат по-големи от теб.” Да, това беше. Това си беше повтарял цял живот, когато го налазеше страх. И винаги е знаел, че той, Стоил, е по-голям и по-силен от всеки страх.
– Да ти кажа – обърна се той към сина си, – и аз като малък се плашех, даже много, докато един ден, моят дядо ми разказа приказка за страха. Слушай…
Когато думите утихнаха, малката ръка стисна голямата и двамата поеха в мрака.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
geostal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 417
Място: Някъде по долното течение на р.Марица

МнениеВъведено на: 22 Май 2018 19:07:21 » Отговори с цитат върни се горе

Понеже съм бил на много погребения, та всичко ми е познато. След погребението мъжете, като се понапият, действително почват да говорят височко , а и да се смеят. Спомням си и доста грозновати шегички:" Той /мъртвият/ друг път няма да прави така!" Бог да им прости на кодошлиите!
Разказът е изпипан и е по темата, защото преодоляването на даден страх или страхове е възвисяване на човешкия дух и е своеобразен полет. Отличен! Confused
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Jenia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 317
Място: Германия

МнениеВъведено на: 22 Май 2018 19:32:02 » Отговори с цитат върни се горе

Браво, много ми хареса!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 86

МнениеВъведено на: 22 Май 2018 20:52:51 » Браво! Отговори с цитат върни се горе

Човешки, много човешки разказ - от човещина идва. От мен 5. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 23 Май 2018 04:03:44 » Отговори с цитат върни се горе

Хареса ми!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1362
Място: България

МнениеВъведено на: 23 Май 2018 09:56:56 » Отговори с цитат върни се горе

Много хубав разказ. Не оставя човек безучастен. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 78

МнениеВъведено на: 24 Май 2018 10:22:49 » Отговори с цитат върни се горе

Поздрав!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
naslednicitenadnevnicite
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 19, 2016
Мнения: 1

МнениеВъведено на: 25 Май 2018 12:18:05 » Думите на дядо Отговори с цитат върни се горе

"Добрата проза е като стъклото на прозорец"-Джордж Оруел.
Успех в конкурса!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 881
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Май 2018 02:05:56 » Отговори с цитат върни се горе

Много хубав разказ!
Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
haboob
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 18, 2004
Мнения: 127

МнениеВъведено на: 17 Юни 2018 13:59:06 » Чудесен ескиз Отговори с цитат върни се горе

има чар
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Bright
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 23, 2004
Мнения: 6

МнениеВъведено на: 21 Юни 2018 08:15:50 » Отговори с цитат върни се горе

Зрял, човешки текст.
"Те, страховете, са странна работа, растат заедно с теб, мъчат се да те плашат, но никога няма да станат по-големи от теб.”
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2287
Място: Варна

МнениеВъведено на: 21 Юни 2018 15:15:10 » Силно Отговори с цитат върни се горе

Точно това ме впечатли в този конкурс - полетът е придобил различни измерения. Всяко от тях има своя чар, вибрация и послание. Успех!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
RockAround_theC_l_ock
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria

МнениеВъведено на: 23 Юни 2018 08:35:44 » Оп-пааа - двойкаджиите (и тройкаджиите) се развихрят! Отговори с цитат върни се горе

За последно!!!

Наистина - ЗА ПОСЛЕДНО!!!

Това - аз, RockAround_theC_l_ock им го обещавам!!!

Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green

_________________
По добре влюбен, отколкото никакъв...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com