competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
14 Юни 2018 21:34:41 » Състояние на полет |
  |
Ако познавахте жена ми, щяхте да знаете, че тя обича изненадите. За разлика от мен, например. Но като любещ съпруг реших, че наистина ще я изненадам, ако за рождения ден й подаря не друго, а ваучер за летене с парапланер. И го направих, макар че не разчитах на кой знае какво. Ваучера ми бе подарък от един приятел и ако пък мен ме познавахте, щяхте да се сетите, че лично аз не бих го използвал пожизнено. Но жена ми…тя плесна с ръчички. Тя ме целуна. Тя…ще спра до тук.
И ето, през един слънчев есенен ден Йова яхна един лифт в Сопот, който я качи на 1500 м. над морското равнище. С нея беше и приятелят ми. Той е известен парапланерист . Имах му доверие, че по-трудно ще падне, отколкото да отлети далече с нея в тандем. Аз, естествено,останах долу да им махам в ролята на публика и нещатен фотограф, в опит да заснема цялото събитие.
Когато ги изгубих от погледа си, въздъхнах с пълни гърди, извадих смартфона си и снимах за проба едно магаре, което пасеше. После набрах челядинки и огладнях. Огледах се. Долу, при станцията на лифта, имаше едно заведение на открито. На масите пред него бяха насядали англичани и пиеха чай. Нещастници!
А горе небето беше още пусто. Затова влязох наперено в кафенето и си поръчах кебапче с питка и швепс. Бих си поръчал и ракия със салата, само да им покажа на ония отвън какво е класа, но не ми се пиеше. Какви чудеса стават, когато дишаш тоя чист въздух! Да не повярваш…Прочие, подпрях се на бара и зачаках. Като българин даяних на чакане, защото в България живота все го чакаме. През следващия един час сервитьорката тичаше покрай мен с табла и без табла, пуши цигари, говори по телефона…А аз си чакам и не ми пука! Накрая даже тя ме забеляза. Изтръпнах от удоволствие. „Какво ще обичате?” - пита ме ангелчето. „Ами, чакам си кебапчето” - отвърнах виновно и се засрамих от нахалството си. „След малко!” - рече тя и излезе вън да пуши. Мила, родна картинка!
Тогава иззвъня смартфона ми. Обаждаше се жена ми. Оказа си, че вече са кацнали наблизо. Чух нежният й глас да пита какво правя. Казах й за кебапчето.
- Добре! - рече тя и аз разбрах, че хич не е добре.
Все пак попитах как е летяла.
- Беше прекрасно! - въздъхна тя - „Това състояние на полет е вълшебство! Уви, стъпих отново на земята…
- Че какво й е на земята? - направих се на ударен аз.
- Да ти кажа ли?” - закани се тя.
- Няма нужда!” - отговорих твърдо.
Аз мъж ли съм, или… |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 785
ХуЛитери: 3
Всичко: 788
Онлайн сега:
