Имах някога една мечта-
Да се изуча, да порастна и да променя света,
Да стане всичко в него по-добро,
Да няма лоши хора и да няма зло.
Растях и учех, и неспирно търсех как
Мечтата детска във реалност да превърна.
Дали да стана всесилен, приказен юнак,
Света в ръка да хвана и наопаки да го обърна?
Или да стана учен, да създавам,
Да измислям нови хиляди неща,
Безплатно всичко и на всеки да раздавам,
За да няма бедни и живеещи във нищета?
А може пък за лекар чудодеен да се уча,
Да лекувам всяка болест, дори и старостта?
Или учител, и всичките от мен урока да научат,
Как важни за живота са учението, мъдростта?
Изминаха години, мечтата ми остана си мечта,
И все още злото над света ни властва.
Надеждите умират, една подир една,
Отчаяние и злоба като тумор растнат.
Тогава, дали случайно или не,
Но срещнах красиво и добро момиче.
То надежда вдъхна в изстиващото ми сърце,
Научи ме какво е да обичаш!
И внезапно аз разбрах, как мечтата своя да изпълня,
Разбрах, че не наука и геройства ще спасят света,
И че единственият начин, злото във добро да се превърне,
Е безрезервно да обичаме и да раздаваме от нея - магията на любовта!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
17 Юни 2018 15:57:21 » Леле - мале...
Последният ред на тази гранде-одиозна ода-мечта ме довърши... впечатли... и окончателно ме до-уби! ... Без право на възкръсване!!!
Поне три дни няма да мога да чета друга поезия.
Многоуважаеми г-н Авторе,
Що не опитате да пишете проза? Може да Ви се получи...най-неочаквано...
Не хабете талантите си с писане на стихове - опасно е за читателите!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума