Автор |
Съобщение |
competition
Модератор
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
Въведено на:
04 Юни 2018 18:46:43 » Ефимерно |
|
Понякога полита мисълта ти
след босоногото и свежо изумление.
(Така случаен пътник вдига облак пеперуди,
накацали край локвата на пътя.
Така се реят в нощното небе
човеците в картина от Шагал.
Така, от раменете на момичето,
отмъква вятър лекият й шал.)
Ти бързаш да запишеш – с думи или с четка –
това, което в полет си видял.
Защото подозираш – ефимерното
единствено те прави цял. |
|
|
|
|
Jenia
ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
|
Въведено на:
07 Юни 2018 18:27:00 » |
|
Много красиво стихотворение! |
|
|
|
|
IGeorgieva
ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
|
Въведено на:
07 Юни 2018 22:27:50 » |
|
Леко като вятъра, излязло сякаш на един дъх...
Полетях с въображението на автора и се насладих!
Успех от мен! |
|
|
|
|
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
|
Въведено на:
11 Юни 2018 11:38:48 » За човеците на Шагал |
|
Обичам когато някой се рее като човеците на Шагал! Харесва ми това стихотворение! Успех! |
|
|
|
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
Въведено на:
11 Юни 2018 18:26:11 » възхитително |
|
много финес има тук! |
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
|
|