Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Капризите на съдбата
Въведено на:
19 Май 2018 12:06:15 » Капризите на съдбата
В центъра на София има една много къса уличка, а на нея – една стара, триетажна кооперация с тесни и високи прозорци и малко, поддържано дворче. Та в тази кооперация поживях една година на квартира като студентка и с нея свързвам някои от най-хубавите си спомени. И днес ми е мило като мина по тази уличка, но кооперацията едвам се държи на краката си, а онова готино момиче оттогава някак е изчезнало.
В две от стаите на апартамента бяхме по две момичета, а в останалата част живееха хазайката – дама на прекрасните 40 плюс с аристократични обноски, нейната дъщеря Роза и майката на хазайката – баба Неда, която пееше в църковния хор. Хм, щях да пропусна кучето – една агресивна Линда, с която много не се долюбвахме.
Няма да кажа, че винаги цареше мир и хармония, защото събери седем жени под един покрив / без да броим Линда/ и им гледай сеира. Винаги имаше приказки защо е свършила захарта и кой е забравил лампата в банята.
Но пък имаше и доста забавни моменти – най-големият купон наставаше, когато звъннеше телефона. Това беше стационарен апарат, който стоеше в антрето. И понеже всички очаквахме някакви гаджета да ни се обадят, дори и разведената хазайка, в тоз час всички се втурвахме към телефона с летящ старт – в различно състояние на духа и облеклото – и всеки крещеше :
- Това е за мен!
Даже и кучето Линда се втурваше в антрето с неистов лай – след като всички тичат, явно става нещо много весело. Или си представяше, че я търси някой сан-бернар с бъчонка на врата.
Обаче се случи един ден, който и до днес си спомням. Моята съквартирантка – мис”Кюстендилска пролет” – много се грижеше за външния си вид – непрекъснато си слагаше маски с хума на лицето и краставици на очите. Ние, другите три момичета, за да не останем по-назад, почнахме и ние да се плескаме с хума, от която ни се виждаха само очите и устните.
И един следобяд на вратата се позвъни!
- Иди ти – аз съм с маска!
- Ами и аз съм с маска!
- Да отвори някой друг!
Да де, ама всичките четири съквартирантки бяхме като индианци, тръгнали по пътеките на войната – не можеш да отвориш на гадже така.
След кратко съвещание, решихме, че ще извикаме баба Неда, но тя пък си беше сложила ролки за коса и за нищо на света нямаше да отвори вратата в този вид. Докато й помогнем да си свали ролките и си направи косата, на вратата спря да се звъни....
Е, разбира се, всички се накачулихме на терасата и видяхме от кооперацията да си тръгва един висок и много интересен мъж или момче. Видяхме го в гръб, но аз бих се заклела, че очите му са сини като езера.
В следващите дни всички бяхме в бойна готовност по същото време, но на вратата така и не се позвъни.
Не зная, не зная – животът ни разпръсна впоследствие – коя от нас е щастлива и коя не, но все си мисля, дали ако тогава бях отворила аз вратата...
Може би нямаше да минавам с горчиво-сладка тръпка по тази малка уличка, а щях да бутам количка със синеоки близнаци...
Но пък нямаше да го има този разказ, а той все пак може да усмихне някого – нима знае човек какви са капризите на съдбата!
Valens ХуЛитер
Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168
Въведено на:
19 Май 2018 16:31:13 »
Усмихва и оставя читателя в състояние на полет.
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
19 Май 2018 19:19:16 »
Ух!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
19 Май 2018 20:05:20 »
Тъй ви се пада, мегери нацапотени! Птицата на щастието само веднъж каца на рамото...и по този повод се сещам за Макаревич:
Синей птицы не стало меньше
Просто в свете последних дней
Слишком много мужчин и женщин
Стали сдуру гонять за ней
Ну вот...
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
19 Май 2018 21:05:01 »
Много суетна тази баба Неда! ))))))
Супер история и чудно разказана! ))))
Успех!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
20 Май 2018 13:46:35 »
Кой знае...Полетът на въобръжението обича небето на въпросителните.
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
21 Май 2018 23:08:05 » Оптимистична трагедия
Това си е една летяща гвардия дето не е успяла да полети! Много ми хареса! Чакам продължение, вълнува ме дали все някоя е успяла да се омъжи. Може да си стане направо сценарий! Опитай, авторе остроумен! А, да допълня, праснах ти петица!
haboob ХуЛитер
Записан(а): Dec 18, 2004
Мнения: 130
Въведено на:
08 Юни 2018 19:41:21 » Това е закъснял "Очи за себе си" сладък разказ,
готов също за полет, защото дамата е рядко срещана птица!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
11 Юни 2018 18:39:07 » в първия момент си помислих и къде е състоянието на полет
а после си отговорих...ама после. Споляй ти. Може би трябваше да му сложиш заглавие Птицата на щастието, която не кацна на работо ми...Шегувам се, но ставаше и за Очи към себе си със сигурност.
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума