Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vwforum
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 7
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: CheGuevara
:: antoan1antoan
:: LeoBedrosian
:: Albatros
:: pastirka
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Капризите на съдбата
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка

5
88%
 88%  [ 8 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
11%
 11%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 9


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 19 Май 2018 12:06:15 » Капризите на съдбата Отговори с цитат върни се горе

В центъра на София има една много къса уличка, а на нея – една стара, триетажна кооперация с тесни и високи прозорци и малко, поддържано дворче. Та в тази кооперация поживях една година на квартира като студентка и с нея свързвам някои от най-хубавите си спомени. И днес ми е мило като мина по тази уличка, но кооперацията едвам се държи на краката си, а онова готино момиче оттогава някак е изчезнало.
В две от стаите на апартамента бяхме по две момичета, а в останалата част живееха хазайката – дама на прекрасните 40 плюс с аристократични обноски, нейната дъщеря Роза и майката на хазайката – баба Неда, която пееше в църковния хор. Хм, щях да пропусна кучето – една агресивна Линда, с която много не се долюбвахме.
Няма да кажа, че винаги цареше мир и хармония, защото събери седем жени под един покрив / без да броим Линда/ и им гледай сеира. Винаги имаше приказки защо е свършила захарта и кой е забравил лампата в банята.
Но пък имаше и доста забавни моменти – най-големият купон наставаше, когато звъннеше телефона. Това беше стационарен апарат, който стоеше в антрето. И понеже всички очаквахме някакви гаджета да ни се обадят, дори и разведената хазайка, в тоз час всички се втурвахме към телефона с летящ старт – в различно състояние на духа и облеклото – и всеки крещеше :
- Това е за мен!
Даже и кучето Линда се втурваше в антрето с неистов лай – след като всички тичат, явно става нещо много весело. Или си представяше, че я търси някой сан-бернар с бъчонка на врата.
Обаче се случи един ден, който и до днес си спомням. Моята съквартирантка – мис”Кюстендилска пролет” – много се грижеше за външния си вид – непрекъснато си слагаше маски с хума на лицето и краставици на очите. Ние, другите три момичета, за да не останем по-назад, почнахме и ние да се плескаме с хума, от която ни се виждаха само очите и устните.
И един следобяд на вратата се позвъни!
- Иди ти – аз съм с маска!
- Ами и аз съм с маска!
- Да отвори някой друг!
Да де, ама всичките четири съквартирантки бяхме като индианци, тръгнали по пътеките на войната – не можеш да отвориш на гадже така.
След кратко съвещание, решихме, че ще извикаме баба Неда, но тя пък си беше сложила ролки за коса и за нищо на света нямаше да отвори вратата в този вид. Докато й помогнем да си свали ролките и си направи косата, на вратата спря да се звъни....
Е, разбира се, всички се накачулихме на терасата и видяхме от кооперацията да си тръгва един висок и много интересен мъж или момче. Видяхме го в гръб, но аз бих се заклела, че очите му са сини като езера.
В следващите дни всички бяхме в бойна готовност по същото време, но на вратата така и не се позвъни.
Не зная, не зная – животът ни разпръсна впоследствие – коя от нас е щастлива и коя не, но все си мисля, дали ако тогава бях отворила аз вратата...
Може би нямаше да минавам с горчиво-сладка тръпка по тази малка уличка, а щях да бутам количка със синеоки близнаци...
Но пък нямаше да го има този разказ, а той все пак може да усмихне някого – нима знае човек какви са капризите на съдбата!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Valens
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 22, 2011
Мнения: 168

МнениеВъведено на: 19 Май 2018 16:31:13 » Отговори с цитат върни се горе

Усмихва и оставя читателя в състояние на полет.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 166

МнениеВъведено на: 19 Май 2018 19:19:16 » Отговори с цитат върни се горе

Ух!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 166

МнениеВъведено на: 19 Май 2018 20:05:20 » Отговори с цитат върни се горе

Тъй ви се пада, мегери нацапотени! Smile Птицата на щастието само веднъж каца на рамото...и по този повод се сещам за Макаревич:
Синей птицы не стало меньше
Просто в свете последних дней
Слишком много мужчин и женщин
Стали сдуру гонять за ней

Ну вот...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
IGeorgieva
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 171
Място: София

МнениеВъведено на: 19 Май 2018 21:05:01 » Отговори с цитат върни се горе

Много суетна тази баба Неда! Smile))))))
Супер история и чудно разказана! Smile))))
Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1440
Място: България

МнениеВъведено на: 20 Май 2018 13:46:35 » Отговори с цитат върни се горе

Кой знае...Полетът на въобръжението обича небето на въпросителните.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 215

МнениеВъведено на: 21 Май 2018 23:08:05 » Оптимистична трагедия Отговори с цитат върни се горе

Това си е една летяща гвардия дето не е успяла да полети! Много ми хареса! Чакам продължение, вълнува ме дали все някоя е успяла да се омъжи. Може да си стане направо сценарий! Опитай, авторе остроумен! А, да допълня, праснах ти петица!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
haboob
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 18, 2004
Мнения: 129

МнениеВъведено на: 08 Юни 2018 19:41:21 » Това е закъснял "Очи за себе си" сладък разказ, Отговори с цитат върни се горе

готов също за полет, защото дамата е рядко срещана птица!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2492
Място: Варна

МнениеВъведено на: 11 Юни 2018 18:39:07 » в първия момент си помислих и къде е състоянието на полет Отговори с цитат върни се горе

а после си отговорих...ама после. Споляй ти. Може би трябваше да му сложиш заглавие Птицата на щастието, която не кацна на работо ми...Шегувам се, но ставаше и за Очи към себе си със сигурност.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com