Искам да се радвам на живота. Но как да стане това, като ти, душата в мен, си се свила и плачеш? Защо плачеш? От какво се страхуваш? Да се усмихнем, а?! Казват, че усмивката сътворява чудеса. Моля те, моля те! Опитай! И най-тъжните души се усмихват.
Хайде, подай ми ръката си. Стани! Повярвай ми. Няма да позволя на никой повече да те наранява. Не плачи, мъничка моя душицо, моля те.
Аз вече съм голяма и ще те браня.
Най-много ще те браня от себе си.
Обещавам ти, че ще позволя и на света да ни се усмихне.
Ще вярвам повече в нас с теб.
Искаш ли да ти разкажа приказка?
Мълчиш, скрила лицето си в шепи. Но ме чуваш, нали? Ако приказката ти хареса, да се прегърнем и да тръгнем пак двете – да се радваме на живота.
И така:
Имало едно време една душа като пеперудка. Била най-радостната душа на света. Живеела си безгрижно в небитието. Но веднъж в един сън видяла малко русо момиченце. То плачело, защото не можело да се роди, ако не го обикне някоя душа. А никоя душа не се решавала, защото момиченцето нямало очи и не можело да ги види, за да си избере една от тях. Докоснала го малката пеперудка и разбрала, че са родени една за друга. Чудела се как да накара момиченцето да я избере. Пърхала около него, танцувала, но нищо не се получавало. Отчаяла се. Отлетяла при небесния баща за съвет.
- За да сте заедно, трява да се разделиш с най-свидното си нещо – рекъл той.
- Аз не знам, кое е най-свидното ми нещо – казала душата.
- Какво правиш по цял ден?- попитал небесният баща.
- Летя и се радвам – отговорила душата, разбрала вече какво да направи.
Върнала се при своето момиче и откъснала двете си крилца. Сложила ги на мястото на очите и о, чудо! – момиченцето прогледнало. Очите му били зелени като скъпоценен камък. Усмихнало се и избрало душата. Прегърнали се и си дали дума да си помагат. И оттогава момиченцето летяло с очите си, а душата в него се радвала.
О, ти се усмихваш! Спомни си за нашата първа среща и какво си обещахме.
Сега е мой ред да ти помогна.
Ела, да полетим с очите ми.
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
24 Апр 2018 01:15:18 »
Ето и в прозата- нежна писменост, изтъкана от Светлина!Предчувствам изключително и надлеяло себе си тазгодишно издание на конкурса!
Успех!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
05 Май 2018 17:35:40 » Права си Инди
Много хубави творби. За някои чак не ми стигнаха думи за коментар, но ще се върна пак. Важното е, че са хубави. И това също. Най-ми допада, че всеки е потърсил оригинален поглед към темата - свеж, различен...Успех!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
13 Май 2018 15:14:40 » Интересно!
Проза + Поезия ...
5 - за Проза! И - *+* - за Поезия!!!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 810
ХуЛитери: 1
Всичко: 811
Онлайн сега:
