Нимби* навъзбог

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

На дамите, над 40-те, родили инвитро

Небето наесен нестинарно намига.
Ноември нашепва нотописен напев;
намилва, нашарва нюанси незрими
нефритено някак, необятно навред.

Ноктюрно насън негалунно напява
небудното, ниско, насълзено небе.
Неони накуп нагърмяват наяве,
насичат, нацепват небесата надвѐ.

Но нейде наблизо начева, назрява
неописана нийде, невиждана нощ.
Нощ новостишна, нерисувана, няма,
наронваща нотно надъждѐн небосвод.

...Нощта наблюдавах намокрен, настръхнал.
Нарочно нощувах навън. Начаса
невяра, несвятост, неблагост напъдих,
налюбих нетленните: нощ, небеса.

Ноември настъпи. Немлади, но нежни
неутробно наченахме наш негастих;
нарекох наченато нежно Надежда.
Новородие-нимб навъзбог назвездѝ.

*нимб – ореол, сияние

... Автора, но ми трябваше повече от един прочит,
за да се досетя кое-що... Е, просветна ми! Поне идеята...
Специална поезия! Тя си търси специалния читател...

Успех!

Wink

))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Който не търси - не намира... Нека има за всеки по нещо! Very Happy

но пък интересен поглед върху темата.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите