„Даната с кученцето”

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Казвам се Даньо, но аверите ми викат Даната. Морско чадо съм. Най се погаждах с Ачо Омаята – съученик, симпатяга и зевзек. И двамата бяхме новоизлюпени „гларуси”. Що номера спретвахме в училище и през ваканциите, та да омаем мацките! Негласно се състезавахме се, кой повече ще „свали”. Преди последната ни учебна година бройката им бе равна. Но пак спорихме, кой е по-по-най. Смятах се за Hard, понеже "вървежни" ми бяха каките, а на него ученичките и вносния „мърсоляк”. Но той: не, та не. И, за да спрем "дръвченето", решихме, че победител ще е този, който пръв, "изкърти" даскалица. После с: Гепи, швепса! – си плеснахме ръце. В 12 клас за преподавател по литература назначиха готино маце, току-що завършило университет. Ачо това чакаше. От последния ред веднага се курдиса пред катедрата ѝ. Нищо не знаеше, но вдигаше ръка за щяло-нещяло, майтапеше се, превръщаше часовете в шоу. Но госпожата си му цапваше двойка, след двойка. Питах Ачо: – Що тъй грубо, бе мой. А той: – Споко, с тези двойки ще ходя по-често при нея на извънкласни консултации. Тактика, брато!
Разбирах го. Знаех колко бе добър в омайването, щом е насаме с мацките. Но моят план за свалка бе друг. Литературата не ме кефеше, но зачетох доста книги. Показвах "любов" към духовното, даже написах разказче на морски жаргон. Учителка го оцени – от тройкаджия станах отличник. Любимия ѝ автор бе Чехов и когато организирах класа да гледа пиесата „Дамата с кученцето”, тя направо ми писа шестица за годината. Това бе харбѝ, но Ачо веднага ми лепна "нарицателното": Даната с кученцето. Голям бъзик бе за мен, щото знаеше, че не кльопам кучета. При него нещата, уж, потръгнаха. Ходеше на консултации през ден, а двойките му станаха четворки. Питах го: – Как е хавата? Той вика: – Пече се. Покани ме на среща в няква "Вишнева градина". Много, скоро ще кандиса. ..."Ох, чи си залюхан" – си викам на акъла.
Но, откакто съм "Даната с кученцето", сън не спах, как да "изработя" авера. Натаманих му номера с „тенекията”. Измолих едно гадже от друго даскало да напише любовно писмо до Омаята, като му определи час за среща в Морската – привечер. И писмото да завършва, задължително, с: „Обичам те! С. А.”– това бяха инициалите на учителката ни. Писмото бе връчено, "тенекията" вързана, само трябваше да издрънчи. В уречения час Ачо бе там. Чакаше с букет, чопнат от парка, и се озърташе. Половината клас сме се скрили из храстите, киризим и се хихикаме. Мина половин час, Омаята още чака. Тогаз пуснах уличния котарак с вързана на опашката му празна тенекия от сирене и викнахме дружно: – Тенекия-я-я!... Животното хукна, та се не виде. Само ехото от дрънченето остана да се чува още месец. След тоз джумбиш с Ачо не си говорим. Завърши в друга гимназия, а после бачкаше спасител. Но след 5 год., когато разбра, че съм се оженил за учителката ни по литература, се "чупи" в чужбина. Трудно понесе, че бях № 1.
...Днес съм семеен, но „гларусовия” мерак не ме е напускал. Хойкам си дискретно, че мойта „кака” вкъщи, ако ме гепи – „горя”. Поставих "по-висока летва" – свалки с поетеси. Регистрирах се в литературни сайтове с ник „Даната с кученцето”. Публикувах от моя си жаргонен хумор и коментирах ласкателно стиховете на поетесите, за да ги впечатля. Предлагах им запознанство и наяве под предлог, че искам стихосбирка с автограф. Минаха месеци – нищо. Чак лятото една ми писа на „лични”: – На почивка съм във Варна и до 12 ч., ще бъда на южния плаж с котака си. Ако имаш домашен любимец, ела с него, за да се разпознаем. Писах ѝ: – Идвам, ще бъда с куче. – и се юрнахме към плажа с пинчера на жена ми. Пътьом един авер ни скива, как аз търча, а кучето се сурка и ме бъзикна: – О, Даната с кученцето на плаж! Ха, ха!
Метнах „мишока” под мишница. Едва сколасахме, а на плажа – тарапана. Очите ми шариха за поетесата с котарак. Внезапно пинчерът се отскубна от ръцете ми и бягна към една прегърната двойка – гърбом. Доде му викна и той: хоп – скочи връз дамата и с радост почна да я ближе. Приближих да се извиня и само де не "пометнах".
– Даньо, ти кво праиш тук? Да не си "глътнал плувката"?
– Ами, аз такова-а. А, кучето бутам, че не е скивало морето. – смотолевих, но не спирах да киризя към ефето, дето продължаваше да прегръща, кой мислите, ...съпругата ми.
–Ачо, ти ли си, бе? – изфъфлих онемял, дорде пинчерът гонеше котарака с...тенекията.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Кръгът се затваря накрая... Много забавно ми беше да прочета. Успех, Даната!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Ама туй кучкарите сте едни...

Ама все на мен ми ги спретват, аз успях само веднъж...Успех Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Готино завързано! Амбицията преди всичко! Готин разказ!

Професионално написано! Та чак разпознаваемо за *Кой-кой е*...
Е, само предполагам. Но на фона на аматьорските изпълнения - изпъква.

Е, 5 разбира се! Noblesse oblige!
Макар че ми се иска Автор-аматьор да спечели - Успех пожелавам!

;=)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

хЪрбѝ - "добре" по варненски. Според мен на "Козирката" са дрънчали най-много тенекии, а отгласът на някои от тях е стигал чак до "Детелината". Харесах Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 22, 2013 Мнения: 20

Забавно! Харесах!

Тривиално е, личи си че има "напън" за оригиналност, но...познат завършек, клише...освен някой и друг лаф варненски, ами къдя са чуждиците, ве...а, анадънму Коста карасъ Smile

)))
Не съм впечатлен Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите