Оазисът на маймуните

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че... Не, това няма значение. Те не ме интересуват. Не ме вълнуват. Яд ме е само, че онези се правят на по-големи... Откакто имаме родова памет, бих казал – от векове, водим войни помежду си. Пустинята е голяма, необятна! Аз лично никога не съм я обхождал цялата. Знам, че има стотици други оазиси. За тях не знам, но тук, в тази част на пустинята, ние се бием яко. Причината винаги е една и съща – да се докажем. Всеки казва: „Ние сме маймуни и вие сте маймуни, но ние сме по-големи маймуни.” С това, разбира се, другите не са съгласни. „Кой, вие ли? Вие ли сте по-големи... Неее, от нас по-големи маймуни няма!” И започва патакламата. Голяма простотия е това. Избиваме се по най-дивашки начин! Да се чудиш – всяко друго животно можем да опитомим, всяко растение – да облагородим, а себе си не можем! Има и друга причина, която също си е чисто маймунска – финансово-икономическа. Когато едни маймуни заробят други, заробените плащат данъци на робовладелците. Това е доходен бизнес. Най-доходният! Да събираш данъци. Някои маймуни–историци казват, че робовладелческият строй отдавна е преминал, но това не е вярно. Формата се е променила, но същността е останала. Днес робът е като едно магаре, което е свободно, но само в това, да избира кой да го язди, кое друго магаре да го яхне. Винаги борбата е била кой на кого да сложи самара, кой на кого да се качи. Разбира се това е метафора. Ние сме маймуни, не сме магарета. Не ни е присъщо да ревем и хвърляме къчове. На нас силата ни е в разума, в умението да мислим. От там идват и всичките ни нещастия. Защото вместо да си пасем кротко, да се радваме на топлото слънчице, на бистрите ручеи и всички благинки, с които Господ е дарил Земята, ние мислим. А една глупава маймуна какво може да измисли? Глупости. Първо ги измисля, след това ги казва на глас и накрая се втурва да ги върши. Ще попитате: „Всички ли сте глупави? Няма ли умни?” Има, но тия са най-опасните. Те внушават на глупавите всички щуротии. Манипулират ги, а глупавите не се усещат. Опитвам се да ги вразумя, но напразно. Вдигат поучително пръсти и ми казват: „Така се прави.” Чета им мъдри мисли от Библията, а те: „Това, което го пише в псалмите, не расте по палмите.”
Бях учител. Сега разбирате от къде знам толкова много факти за историята, философията и политическата икономика. Родил съм се с физически недъг. Не мога като другите да бера банани и кокосови орехи. Завърших педагогика и до скоро учех малките маймунчета как да се катерят по дърветата (на теория). Дори написах ръководство. Случва се понякога някоя маймуна да падне от високо и да се пребие. Тогава ме упрекват: „Ти не си я научил!” Смиряват се, като им кажа, че всяка маймуна, която се е родила, рано или късно умира. Всяка умира. Но не всяка разбира живота. Това последното не го проумяват. Защото са прости! А аз го разбирам. Прочел съм много книги и знам. И ето ти един парадокс: аз разбирам Живота, а те го живеят!
Казах ви, че бях учител, но преди три година напуснах. Имах мечта. Да погледна на света от високо. Знаех как да я постигна. Помогнаха ми, качих се в клоните на една малка палма. Тогава беше не повече от три-четири метра. За тези три години толкова израстна, че мечтата ми се сбъдна. Все едно, че полетях в облаците!
Може би нямаше да взема това крайно решение, ако си имах... приятелка. Не ме разбирайте неправилно! Говоря за приятелство, а не за любов. Любовници имах много. Физическият ми недъг не пречи на половата ми активност. Там съм напълно нормален. Приятелството при маймуните се среща много по-рядко от любовните връзки. Дори наскоро с една сладурана решихме да правим любов тук, в короната. Но тия глупаци, долу, развалиха всичко. Никой от тях не е чел „Кама сутра” или „Дао Дъ Дзин – изкуството на многократните оргазми”, ама взеха да дават съвети и да викат: „Така не се прави!”
Сега тревогата ми е друга. Не знам как да сляза. Не че ми е толкова зле тук – носят ми вода и храна, радвам се на пейзажа... Дори започнах да пиша автобиографичен роман. Но взе да ми омръзва. Искам да сляза, да бъда отново сред себеподобните. Маймуната е стадно животно. Трудно се издържа живот на отшелник.
Казах им за това мое желание. Но как да сляза?
Сега секат палмата. Казах им да спрат, ще се пребия, а те ми викат: „Така се прави.”
Всеки момент ще тръгне да пада. „Ние те издигнахме – казват, – ние ще те свалим.”
Майко мила, пука и се наклонява! Приключих с автобиографията! Ха, закачи се за съседната палма! Започнаха да секат и нея! При този наклон на стъблото май ще мога да се смъкна по задник или по корем.
Ето ме, вече съм долу! Голяма радост! Прегръщат ме, пляскат с ръце. На мен краката ми треперят, от уплаха не мога да си кажа малкото име, а те вдигат поучително пръсти и в един глас викат:
– Така се прави.

П.П. Дописах си автобиографията. Сега си търся издателство. Ако знаете някое – пишете ми! Но ви моля... Може да е нескромно, но си мисля, че творбата ми заслужава нещо по-така! Иска ми се... мечтая си... тези издатели наистина да са големи маймуни!

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Успех! Добре дозирани ирония, хумор и тъга. И добре завършва Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Много хубав текст. Малко дълъг, може би, тази част
"Дори наскоро с една сладурана решихме да правим любов тук, в короната. Но тия глупаци, долу, развалиха всичко. Никой от тях не е чел „Кама сутра” или „Дао Дъ Дзин – изкуството на многократните оргазми”, ама взеха да дават съвети и да викат: „Така не се прави!”
спокойно може да падне, повтаря виц. А текстът си носи сам афоризмите и хубавите идеи - за учителя теоретик, за палмите, които ги секат една след друга – чудесни попадения. Успех!

Успех

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Впечатли ме интелигентността на замисъла и езика с дозирането между смешката и поуката! Аплодирам горещо! Давам гласа си с радост!

Този текст е прекалено интелигентен. Има си читатели и за него, разбира се.
Не броя себе си за интелигентен! Само за читател пристрастен към определен литературен жанр.
Но - не е проза... Макар да я чета. Прозата, де... Малко - като мазохист, който се надява да започне да я разбира... някой светъл ден... в недалечно бъдеще... може би...

Засега - просто пиша: 5 ! Имам чувството, че текстът заслужава.

Успех на Автора!!!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех!

Как забравих да му предложа (на маймунския Автор) по често да похапва маймунски хляб.
Много помагал за любовните приятелства. Е, на мен не ми помага, ама други се хвалят,
че много им помагал.
Сигурно има разлика между маймуните гледащи на света от различна височина. Smile

;=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

(Препрочитам си го -направо усещам как ставам по-интелигентен! Laughing

Радвам се на пейзажа... Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите