Въведено на:
25 Фев 2018 19:44:31 » „Даната с кученцето”
Казвам се Даньо, но аверите ми викат Даната. Морско чадо съм. Най се погаждах с Ачо Омаята – съученик, симпатяга и зевзек. И двамата бяхме новоизлюпени „гларуси”. Що номера спретвахме в училище и през ваканциите, та да омаем мацките! Негласно се състезавахме се, кой повече ще „свали”. Преди последната ни учебна година бройката им бе равна. Но пак спорихме, кой е по-по-най. Смятах се за Hard, понеже "вървежни" ми бяха каките, а на него ученичките и вносния „мърсоляк”. Но той: не, та не. И, за да спрем "дръвченето", решихме, че победител ще е този, който пръв, "изкърти" даскалица. После с: Гепи, швепса! – си плеснахме ръце. В 12 клас за преподавател по литература назначиха готино маце, току-що завършило университет. Ачо това чакаше. От последния ред веднага се курдиса пред катедрата ѝ. Нищо не знаеше, но вдигаше ръка за щяло-нещяло, майтапеше се, превръщаше часовете в шоу. Но госпожата си му цапваше двойка, след двойка. Питах Ачо: – Що тъй грубо, бе мой. А той: – Споко, с тези двойки ще ходя по-често при нея на извънкласни консултации. Тактика, брато!
Разбирах го. Знаех колко бе добър в омайването, щом е насаме с мацките. Но моят план за свалка бе друг. Литературата не ме кефеше, но зачетох доста книги. Показвах "любов" към духовното, даже написах разказче на морски жаргон. Учителка го оцени – от тройкаджия станах отличник. Любимия ѝ автор бе Чехов и когато организирах класа да гледа пиесата „Дамата с кученцето”, тя направо ми писа шестица за годината. Това бе харбѝ, но Ачо веднага ми лепна "нарицателното": Даната с кученцето. Голям бъзик бе за мен, щото знаеше, че не кльопам кучета. При него нещата, уж, потръгнаха. Ходеше на консултации през ден, а двойките му станаха четворки. Питах го: – Как е хавата? Той вика: – Пече се. Покани ме на среща в няква "Вишнева градина". Много, скоро ще кандиса. ..."Ох, чи си залюхан" – си викам на акъла.
Но, откакто съм "Даната с кученцето", сън не спах, как да "изработя" авера. Натаманих му номера с „тенекията”. Измолих едно гадже от друго даскало да напише любовно писмо до Омаята, като му определи час за среща в Морската – привечер. И писмото да завършва, задължително, с: „Обичам те! С. А.”– това бяха инициалите на учителката ни. Писмото бе връчено, "тенекията" вързана, само трябваше да издрънчи. В уречения час Ачо бе там. Чакаше с букет, чопнат от парка, и се озърташе. Половината клас сме се скрили из храстите, киризим и се хихикаме. Мина половин час, Омаята още чака. Тогаз пуснах уличния котарак с вързана на опашката му празна тенекия от сирене и викнахме дружно: – Тенекия-я-я!... Животното хукна, та се не виде. Само ехото от дрънченето остана да се чува още месец. След тоз джумбиш с Ачо не си говорим. Завърши в друга гимназия, а после бачкаше спасител. Но след 5 год., когато разбра, че съм се оженил за учителката ни по литература, се "чупи" в чужбина. Трудно понесе, че бях № 1.
...Днес съм семеен, но „гларусовия” мерак не ме е напускал. Хойкам си дискретно, че мойта „кака” вкъщи, ако ме гепи – „горя”. Поставих "по-висока летва" – свалки с поетеси. Регистрирах се в литературни сайтове с ник „Даната с кученцето”. Публикувах от моя си жаргонен хумор и коментирах ласкателно стиховете на поетесите, за да ги впечатля. Предлагах им запознанство и наяве под предлог, че искам стихосбирка с автограф. Минаха месеци – нищо. Чак лятото една ми писа на „лични”: – На почивка съм във Варна и до 12 ч., ще бъда на южния плаж с котака си. Ако имаш домашен любимец, ела с него, за да се разпознаем. Писах ѝ: – Идвам, ще бъда с куче. – и се юрнахме към плажа с пинчера на жена ми. Пътьом един авер ни скива, как аз търча, а кучето се сурка и ме бъзикна: – О, Даната с кученцето на плаж! Ха, ха!
Метнах „мишока” под мишница. Едва сколасахме, а на плажа – тарапана. Очите ми шариха за поетесата с котарак. Внезапно пинчерът се отскубна от ръцете ми и бягна към една прегърната двойка – гърбом. Доде му викна и той: хоп – скочи връз дамата и с радост почна да я ближе. Приближих да се извиня и само де не "пометнах".
– Даньо, ти кво праиш тук? Да не си "глътнал плувката"?
– Ами, аз такова-а. А, кучето бутам, че не е скивало морето. – смотолевих, но не спирах да киризя към ефето, дето продължаваше да прегръща, кой мислите, ...съпругата ми.
–Ачо, ти ли си, бе? – изфъфлих онемял, дорде пинчерът гонеше котарака с...тенекията.
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
Vlad_Ongyl ХуЛитер
Записан(а): Mar 01, 2007
Мнения: 168
Място: По света и у нас
Въведено на:
06 Мар 2018 00:18:08 »
хЪрбѝ - "добре" по варненски. Според мен на "Козирката" са дрънчали най-много тенекии, а отгласът на някои от тях е стигал чак до "Детелината". Харесах
_________________ "Две смърти няма. А без една не може!" ıYı
melange ХуЛитер
Записан(а): Apr 22, 2013
Мнения: 20
Въведено на:
13 Мар 2018 16:43:19 »
Забавно! Харесах!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
15 Мар 2018 12:18:18 » Гларусни историйки...ама къдя са полякините, ве
Тривиално е, личи си че има "напън" за оригиналност, но...познат завършек, клише...освен някой и друг лаф варненски, ами къдя са чуждиците, ве...а, анадънму Коста карасъ )))
Не съм впечатлен
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума