Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vwforum
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13871

Онлайн са:
Анонимни: 327
ХуЛитери: 4
Всичко: 331

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: doktora
:: Bukvist
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Озарение
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
50%
 50%  [ 2 ]
4
25%
 25%  [ 1 ]
3
25%
 25%  [ 1 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 4


Автор Съобщение
konkurs
Модератор
Модератор


Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152

МнениеВъведено на: 20 Фев 2018 19:51:47 » Озарение Отговори с цитат върни се горе

Охранителите бързо провериха района и ми дадоха знак, че е чисто. Влязох в тоалетната, смъкнах си панталоните и клекнах в очакване. Трети ден идвах тук, на Миндовци, призори, в очакване да видя изгряващото Слънце и заедно с първите му лъчи да получа така желаното озарение, но уви, времето бе все облачно и мъгливо.
Казвам се Миндо Миндов – български писател. Преди три години бях Миндо – дърварят, самарджията... Но един сух клон ме удари по главата и промени живота ми. Започнах да получавам озарения и прописах проза. Зарязах доходния дърварски занаят и станах писател. Интересното е, че тези озарения, когато във въображението ми се раждаха сюжети и образи, ги получавах сутрин, докато клечах в тоалетната и посрещах с радост първите слънчеви лъчи. Тоалетната ми е външна и има само две стени (от север и юг) и покрив. Като клекна, гледам на изток, а гърба ми – на запад. Къщата ми е на края на селото и няма кой да ме гледа, но се намериха „доброжелатели” и кметът ме извика, да подпиша предупредителен протокол. Задължаваха ме да монтирам стена и врата. Казах му, че досега от там нищо не ми е крадено и отказах да подпиша.
Благодарение на тези озарения много скоро бях готов с първия си сборник с разкази. От скромност ще замълча за художествената им стойност, но ще повторя думите на лесничейката, която първа ги прочете: „Гениално! Така никой не пише!”
Предложих сборника на седем издателства. Всички бяха любезни да ми отговорят, но отказът им горе-долу бе такъв: „Прочетохме с интерес Вашите разкази. Много ни харесаха, но за съжаление читателите не купуват непознати автори. Желаем Ви успех.”
Параграф 22. За да съм известен, трябва да издам книга, но за да ме издадат – трябва да съм известен. Как да стане това? Клекнах и получих озарение. Обрах един банкомат. Не съм го разбивал с брадва. Разбих му кода. Откакто ме удари сухият клон, научих английски, а софтуерите и хардуерите започнах да ги чета като „Отче наш”. Не бяха много пари – около двадесет и пет хиляди. Никой не ме потърси. На втората седмица отидох при началника на полицията и се предадох. Оставих сака с парите и му разказах всичко. Освободи ме без гаранция. И повече никой не ме потърси. Нужен ми бе друг план на действие. И пак клекнах, да мисля. Първо ме задържаха за седемдесет и два часа, после ме осъдиха по бързата процедура на шест месеца (по не знам си кой член) и ме вкараха в пазарджишкия затвор. Докато минело европредседателството на България. Какво бях направил ли? Написах обява в няколко сайта: „Български писател от мъжки пол търси запознанство с джендър от европейския парламент, с цел изясняване свободата на словото, любовта и сближаване на позициите.” После разбрах, че лично Председателят на Европарламента помолил българското правосъдие да бъда прибран по бързата процедура, за да не мътя главите на една част от хората му. Все пак трябвало и да се работи. Това, последното, го казал с голяма доза неприязън.
Излязох от затвора съвършено друг човек. Само след един месец сборникът ми стоеше по рафтовете на всички книжарници в страната. По специална държавна програма се изкупиха и разпратиха за нуждите на библиотеките близо двадесет хиляди екземпляра, за една седмица обиколих всички телевизионни канали, радио-станции...
Как стана това ли? С пари. Повече не ме питайте!
Сега живея в центъра на София. Апартаментът ми е огромен. Има три бани. Всяка с вана, джакузи, бар-плот, Интернет... Масажистката ми е и лична охрана.
Услуга за услуга. Помогнах им, помагат ми. Дори и нещо повече, както обещаха.
Лошото е, че тръпката, емоцията изчезна. Стопи се. Сборникът ми се разпродаде като топъл хляб. Вече ме знаят и децата в детската градина, но на мен ми е тъпо. Имам нахвърляни близо сто сюжета, но не ми се пише. Липсва ми вдъхновение, озарение.
Сега клеча и чакам Слънцето да изгрее.
Ха, ето го! Изгря! Най-после! Отварям широко очи, изпълвам сетивата си. Виждам ги: сюжета, персонажите, чувам диалозите... Това ли било? Това ли трябва да направя, за да осмисля живота си? Изправям се усмихнат, щастлив... озарен. Вдигам си гащите. Вече знам какво да направя.. И ще го направя. Не за себе си – за хората, за Родината.
Щом бронираният мерцедес излезе от разбития селски път и се качи на магистралата за София, извадих телефона и се обадих на координатора:
– Незабавно да започне изграждането на двеста и четиридесет външни тоалетни към Народното събрание... Естествено, че за тях!... Слушай, важно изискване – без врати и задни стени! Точно така. Като клекнеш рано сутрин, да гледаш на изток как изгрява Слънцето... Не ти, народният избраник. Какво не си разбрал?... Не съм длъжен да ти обяснявам, но ще ти кажа. Първо, врати не са нужни, защото от там не се краде... Не ме прекъсвай! Като откраднат – откраднат. Второ, гледайки рано сутрин Слънцето, преди редовна сесия, ще получават озарение... О-за-ре-ни-е, казах, а не... Ей, много си тъп!
Някой в колата се обади, че трябвало първо със сух клон по главите... Ааа, такова нещо не съм казал. Може да съм видял, но си мълча. Не ми се лежи пак в Пазарджишкия? А бе, я който много знае, да върви на Миндовци и да сваля гащите!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
joy_angels
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900

МнениеВъведено на: 21 Фев 2018 12:03:05 » Отговори с цитат върни се горе

Хубава история, хубаво разказана, че чак и поучителна. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com