| Автор |
Съобщение |
LeoBedrosian
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
|
 Въведено на:
05 Яну 2017 16:32:48 » ДОМ - стихотворение от Любомир Николов |
  |
Хвърчи врабче със сламка лека
към стряхата. Гради гнездо.
Ще се напълни със врабчета
и глъчка неговият дом.
А ти превърташ ключ ръждясал.
Прекрачваш праг полуизгнил.
Два паяка вървят по масата.
Плъх дупка в пода е пробил.
Почти не спиш. Прелистваш книги.
Огън в огнището кладеш.
От чалгата ти се повдига.
Отровни вестници четеш.
Къде са твоите момчета?
Баща ти? Ти къде си, ти?
Цвърчи под стряхата врабчето.
То къщата ще наследи. |
|
|
   |
|
pastirka
ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
|
| Въведено на:
05 Яну 2017 16:57:46 » |
|
Прекрасно е  Аплодирам автора и теб, разбира се, затова че ни запозна с това стихотворение!
Новогодишни поздрави и сполука във всичко, което предприемеш през 2017-та!  |
|
|
| |
|
doktora
ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
|
| Въведено на:
07 Яну 2017 16:32:12 » |
|
Мило, пасторално, затрогващо...
И философски осмислящо...какво градим, какво рушим!
Радвам ти се Лубара, да си жив и здрав, приятелю! |
_________________
 ...аз идвам, а ти? |
|
| |
|
LeoBedrosian
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 839
|
| Въведено на:
04 Май 2017 15:09:55 » :(.. |
|
Вероятно ме наляга старческата деменция, въпреки, че ми е рано.
Написаното ме хвърли в опустошителна носталгия, чийто катарзис ми подейства като чудесен балсам на душата...
Добре, че поне врабчетата остават да наследят спомените и историята ни!
 |
|
|
| |
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 2
Всичко: 846
Онлайн сега:
