Бал на поезията "Звън на камбани, звън на вълни"

Вероятно много от преданите на поетичните ни балове приятели ще се изненадат. Но в динамичното време, в което живеем трябва да отчитаме случващото се. Всяка идея има своя жизнен цикъл, след който обикновено зацикля. И за да не се случи това с любимите ни поетични срещи в галерия "Арт Маркони", а и защото признавам малко се поуморих - четири бала в годината плюс изложбите и премиерите на книги не са шега работа Laughing

Особено сега, когато възобновихме и смешния бал за поезия и проза "Очи към себе си".
"Звън на камбани, звън на вълни" ще бъде четвъртата съвместна среща с поети и писатели от Московския съюз на писателите. Миналата година проведохме три срещи: зимна, пролетна и лятна. Не ги обявих тук по понятни причини - не ми се искаше красивата ни идея да бъде оспамена с русофобски настроения. Ще ми се да надраснем политическите си пристрастия и да погледнем от друга гледна точка. Езикът е богатство. В сайта ни има не малко творци, който гледат на руския език, като още едно предизвикателство и още една възможност за споделяне на творчество. Радвам се, че по време на тези поетични балове се случиха полезни контакти, дали възможност на български автори да бъдат включени в руски антологии, да се провокира преводаческия дух и на двете страни. Приятелят и съорганизатор на събитието, поетът Владимир Стоянов беше подготвил предварително подстрочник за стиховете, определени от журито за "рицарския турнир", така че в паузата се получиха интересни преводи на стихове на двата езика.
Тази година ще проведем само един съвместен бал на поезията/ толкова ще ми стигнат силите Laughing

/. Съжалявам, че малко късно пускам информацията, но това е само защото не успявам и моля да ме извините.
Галерия "Арт Маркони"
и
СОК "Камчия"
и
Дружество на писателите -Варна
организират

Бал на поезията / 2017

"ЗВЪН НА КАМБАНИ, ЗВЪН НА ВЪЛНИ..." / ЗВОН КОЛОКОЛА, ЗВОН ВОЛНЫ..."

08.05.2017 Г - 18.30 часа в галерия "Арт Маркони"

Своите стихове на български, както ако решите и във ваш превод на руски език, може да изпращате до 03.05.2017 г

- на лични, тук в сайта Mrkoni55
или на имейл art_markoni@abv.bg
регламен:
- всеки автор може да участва само с едно произведение
- произведението може да е публикувано, участвало в други конкурси, награждавано...
- всеки автор трябва да впише: име, фамилия , никнейм, град
- могат да се включат и автори, нерегистрирани в сайта
Разбира се, че ще има отличия, както за най-звънящите ви стихове, така и в "Рицарския поетично-преводен турнир" за превод на прима

Следващият ни поетичен бал ще бъде през август месец 2017 г. Темата, предполагам ще ви допадне, поради своя широк спектър :
РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ". т.е продължаваме идеята да рисуваме с думи, като имате свободата да нарисувате късчета живот, такива, каквито ги възприемат сетивата ви. Условията за участие са същите т.е. няма ограничения дали стихотворението ви е вече факт, стига да отговаря на темата. Разбира се, че ще пусна отделна тема, но това е информация в аванс, за да ви утеша, че срещите ни ще ги има и както вече се уверихте ще са три, т.е. с една по-малко. Ама не се знае, може да изникне някоя идея....ще видим. Laughing

и аз ви обичам! Laughing

Маркони

Само да отбележа, че вашите стихотворения не е нужно да бъдат преведени на руски. Те си участват наравно в руските. Отличията са си в две отделни категории. Разбира се, че ако желаете може да участвате и със стихотворение на руски Laughing

На тези, които журито прецени и номинира за рицарския турнир на прима, ще бъдат изготвени подстрочници за улеснение на участващите в него...Благодаря за изпратените стихове. Ама сте чевръсти Laughing

А аз се притеснявах че съм много окъсняла... То не, че не съм, ама не мога да насмогна. Това е за сега. Благодаря!

Маркони, вчера с Зеби взехме решение да подкрепим и двете инициативи - и за руския бал, и за новия формат на нашия си.

Така че, на линия сме.

Laughing

Кой казва – Бой.. че не е Бал,
(макар, че другото – проспал),
награбвам Музата си руска...
(...в точь как селëдка – „на закуска”)

Стаканчк – водочкой налил,
а Музу – шмоткой заманил...
...и сделав с ней два-три „У-шу” –
стихи конкурсные – пишу... Very Happy

Щом бургаската *морска, поетична бойна група* е на линия - и аз СЪМ!

... и ще наточа шпагата си поетична
за всякакви дуели... даже дву-езични!!! Very Happy

...но ако Музите, след пета водка се напиват
ще трябват секунданти - нас да до-убиват... Very Happy

Бой..

))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

като запразните сега, да не забравите за предстоящата на среща на 8.05.2017 . Очаквам звънките ви стихове!

Маркони, нещо ме смущава - трябва ли непременно за *камбанен звън и/или
морски вълни* да бъде писаното в стиха?

...а *едно птиченце ми каза* (на ухо), че на предишната среща е имало
китари, песни-пляски и т.н. , и т.н...

В този порядък на мисли - само *по едно настроение* да дойде (да си носи) човек
пак ще му е хубаво и приятно. Че и - забавно!
Следваща среща май ще има чак в края на Август, ако не греша. Smile

Бой..

Това е темата. всеки си я интерпретира както му дойде музата. Така е предложена от руските поети и аз я приех, защото е доста свободна. Пък и напоследък имаше доста напрежение около това, че "тези сезони вече ни омръзнаха"...Аз се опитвам да бъда динамична. Ето ви друга тема Laughing

. Следващата ни среща ще е в август и там темата е "Рисувам те живот" - също много свободна и широкообхватна...Действайте! Виното от мен! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

... а мен вече ме удари една звукова вълна, и резонанса от сътвореното се носи по къдрина на морските вълни, докато се плисне, докато се успокои пред прага на Галерията... и си найде любимата възглавничка от деним Wink

г-н Ултрамарин пожелава на Маркончето:

Дни за теб, в буден ритъм! Smile

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~(((O)))~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

...(.)

Очакваме информация как е протекъл Балът!...Малко светлина за тези, които по различни причини не можаха да бъдат част от него!.... Sad

Като че ли в природата трябва да има баланс и хубавите мигове да се редуват с гадни. След прекрасната вечер с руските приятели, галерията осъмна с избълвал мръсен канал...сещате се нататък, прескачам подробностите, но само и единствено по тази причина забавих резултатите и отзивите от събитието.

ЗВОН КОЛОКОЛА, ЗВОН ВОЛНЫ / 2017

Магията на думите, музиката им, тяхната вибрация, могат да създадат атмосфера на общуване в която езиковата бариера не съществува. Поредната среща с писатели и поети от Варна и Москва го доказа.
Темата беше широко интерпретирана от авторите, което в известна степен затрудни журирането и определянето на номинации и категории.
За рицарския поетичен турнир бе предложено тристишие от произведението на Радослав Коцев/Даро/ Пловдив
„..Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма...“Радослав Коцев/Пловдив
„ Тогда я слышу звон
и звон за звоном считаю
лучи людей, идущих в храм...“
Руските поети проявиха по-голяма активност и конкуренцията при тях беше по-сериозна. С най-много гласове присъстващите отличиха Найля Копейкина.
Вы скажите же скорей,
Что же в храм влечёт людей?
Звон красивый, спору нет,
Но не в этом же ответ.

Почему нас тянет в храм,
Тут просто ответ не дам.
Вера тут, души полёт.
Думаю, нас Бог ведёт.
От българска страна поетични шпаги премериха Людмила Богословова и Кати Вангелова. Кати отбеляза първото си отличие в тази категория.
Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма.
Отеква в ехо като гръм
звъна камбанен от сърцата.
Молитви Ангели шептят
в душите светлина да има.
Смирени хората мълвят:
„Спаси ни, Господи! Прости ни!”

Категория: „ Звън на камбани“ / български поети/
Мая Митова, гр.Кресна - Omaia Високи камбани

В селцето църквите са повече от къщите –
че всеки хълм тук храм е, всеки връх – звънарна вечна.
Прогонени са бесовете зли и смръщени,
и вързани с вериги. Черният трънак – съсечен.

Кристални ноти кацат на камбанния език –
от райски птици паднали, на звуци се разтапят.
Преливат до златисто над къщята, на вълни,
по покриви и по прозорци стичат се и капят.

Пронизват песенно плътта на блудната мъгла
и става по-зелено, по-прозирно и невинно.
Попадаш в Откровение и звънва в теб пчела.
В душата праща псалм – прашец с послание Аминно.

Камбаните те водят към високата скала.
Там всеки ден се ражда Той. Брои стадата.
Премества планини. Извират бистри начала.
Текат. Разпрягат тишини. Роят те в светлината.

Събират те пречистено. И вече с лек си кръст.
Засяваш светове, изкачваш върховете житни.
Политаш и се рееш пак над тяло и над пръст,
търкулваш хлебно зрънце към хамбара на дедите.

РУМЕН ТЪРЕВ / ВАРНА
Мъгла
На този ден му липсваше камбанен звън -
да извести за нашето завръщане!
Петнайсет души гледаха навън
и се опитваха, с надежда във мъглата,
да видят очертания познати -
едва ли не да влязат в къщи!
Вместо това,

камбаните на шамандурите прозвънваха лениво.
По дяволите, ама че мъгла!
Дори не можем да съзрем небето сиво.

Във този час, дълбоко в нас кънтеше тишината -
онази мръсна тишина ,
която те обхваща в минути на раздяла,
онази тежка и непоносима тишина,
която разнебитва тялото,
звъни в ушите
и толкова е силна, че оглушаваш.

По дяволите, ама че мъгла!

РАДОСЛАВ КОЦЕВ/ ПЛОВДИВ
Портрет на едно утро

Седи на пейката във парка,
а тялото е свито на камбана.
Главата му тежи с категоричността
на спряло бронзово махало.

Навярно спи.
Сънува дом в недрата
на глъхнещи подпочвени води.

Или сънува малка стая -
убежище от четири скали,
достатъчни за тъжното му тяло,
за две торби
и за бутилката с водата.

Допускам, че съм неговата сянка,
опряла челюстта си върху дланите...

... ужасно ми се спи,
ужасно ми се спи...

Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма.

Така бездомниците отброяват дните си.

От всеки пулс по нещо си отива
нанякъде,
чрез сънищата ни навън...
Присъстващите изразиха одобрение с най-много гласове стихотворението „Мъгла“ на капитан Румен Търев

Категория: „ Звън на камбани“ / руски поети/
Светлана Машевич/ Москва

Пой, запевала, пой! Я дружным хором
Вослед тебе. Я, если хочешь, дружным
Во сне с тобой. Я, если видишь, город,
Дома твои, и снег над нами кружит,

Не падая. Я буду непременно.
Где моря гул. Сегодня. В шесть. И впредь.
И голос льющийся бурлит по венам,
Как кровь горячая. Я буду жить и петь.

Мне непременно быть: я дую ветер,
Я жгу на небе звёзды по ночам.

Во мне так много дней, так мало смерти,
Что можно запросто ещё одну начать,

Что вспенится ещё не раз прибой
О скалы звонкие. Пой, запевала, пой!

Катя Славич/ Москва

Золотые купола над рекой виднелись,
Ивы, низко наклоняясь, листьями звенели...
В грустных мыслях он стоял и смотрел на землю.
Скольких близких потерял, зову неба внемля!
Сколько раз его трясло от бомбёжки сильной,
Сколько он сжигал мостов, что держали силой,
Сколько воры и лжецы занимали кельи,
Потом ванны, лежаки и в конце – безделье.
 Бог в алтарной? Нет, музей. Святость затоптали,
Извели твоих друзей тоже поэтапно.
Перестройка, атеизм и раздел на земли...
Путь короче, но тернист,
Только путь длинною в жизнь
Вряд ли стал душевней.
 После тёрли тряпкой пол, камни разбирали...
Вдруг затеяли ремонт, сметы составляли.
Батька, отложив гармонь,
 Скажет, севши в кресло:
 – Деньги? Пусть на храм народ собирает средства!
Так и возродили свет, на свои, на кровные...
Только прятаться иль нет нам в места укромные?
Колокольню возвели и погост в сторонке,
И могилы зацвели, как трава на бровке.
Люди стали приходить с верой беззаветной,
Причащать по выходным деток малолетних.
В храме арфой хор запел, голоса струятся...
С Богом жизнь! В монастыре смерти не боятся.
В свете дня не виден Лик, что под небом синим –
Он лишь в душах, кто проник в тайный код России,
Кто в гонениях не знал хитрости и злости,
Кто с душою не играл и отбросил «кости»,
Кто всё отдал, снял с себя – на постройку храма:
С миру нить – по кирпичу, точно, без обмана.
Не смотри по сторонам: верь себе, верь людям,
Ты ведь тоже строил храм – Бог в тебе пребудет.
Катя Славич/ Москва бе отличена в тази категория

КАТЕГОРИЯ: „Звън на вълна“
автор: Станка Бонева

ПЕСЕНТА НА СУШАВИЯ КАПИТАН

В очите ти танцуват лунни четвъртинки
и аз, морякът, съм безсилен да отплувам.
Светът ми ще е черно-бели снимки,
когато тръгна на далечното пътуване.

Стоях на сушата тъй дълго и безпаметно,
че времето се сви до шип в обувката.
Дъждовният сезон удави пясъка,
но аз изсъхнах след последната целувка.

Не стискай котвата - въжето ще се скъса.
Не можеш да я прибереш за спомен.
Виж колко котви ръждавеят - стават кръстове;
щом са без кораби, превръщат се в отломъци.

Морето е зелената ми улица.
Ще тръгна тихо, бавно, шапка килнал,
след облака-мъглявина в зениците
и към звездата си. Без право на помилване.

Бойко Боев/ Варна
Щил

Омръзна ми кутийката ни – клетката,
в която пърхаме и си цвърчиме;
в която ти ще си доплиташ плетката,
а аз ще тупам старите килими.

Омръзна ми от близки-непознатите –
да смесват болестите с политика,
а призраци на мъртвите приятели
в отвъдното „на гости” да ме викат.

Ще позакърпя мачтите на лодката,

обесена до пристана си, клетата;
ако не мога да и вдигна котвите,
безжалостно ще отсека въжетата.

Не знам къде ще ме отвее вятърът.
Дори да стигна нежни, топли плажове,
ще си намирам вятър за обратно
и ще се връщам, чакаш ли ме – да разкажа.

По идея на организаторите бяхме предвидили още една категория „ПОЕТИТЕ БИЯТ КАМБАНАТА НА НАШАТА СЪВЕСТ“, но поради напредналото време и сложната организация по отпътуването на руските гости не я обявихме. Все пак държа да усетите силата на тези две стихотворения.

Екатерина Митева/ Варна
Днес Калиакра е спокойна. Кротко спи.
руините й тънат във забрава.
Морето мие нейните скали
все още кървави от рана върху рана.

Не я будете. Тя сънува сън
Пътува към последната си битка...
Платна издига и с победен звън
разкъсва тежката си, робска плитка.

Било през август. В обедния зной,
от север духнал вятър във скалата

и в хоризонта блеснали под строй
на адмирала Ушаков платната.

Той стискал руля. Всъщност стискал кръст
кормувал своя „Рождество Христово”
готов да се превърне в шепа пръст
и да възкръсне от пръстта отново.

Със дух на ястреб смело връхлетял.
Клюн врязал остро в турската армада.
И ужасен Саид Али разбрал
Че изхода един е – ще се бяга..

Днес Ушаков пак там издига ръст.
Бди все така над бездната си синя.
И вместо руля пак е стиснал кръст.
И вместо кораб, плува на светиня.

НИКИ КОМЕДВЕНСКА/ СЛИВЕН
Песен за Яна

Казват, че сме такива –
само за скръб родени.
Мъката ни горчива

по мярка ни е скроена.
И ни ограбват свои,
и ни превземат чужди.
Светлите ни герои
спят и не се събуждат.
Чакаме нещо ново –
дали ще дойде? Няма!
Свихме Балканджи Йово
в собствената му драма.
Шепа народ остана,
който можа, замина.
Чу се – хубава Яна
в Кипър бере маслини.
Българи мои, спрете
да се огъвате в кръста.
Бог ни е дал ръцете,
не да му кършим пръсти,
не да се жалим вкъщи,
да нищим въже от вени.
Тегло назаем се връща
тъпкано и солено.
Само с късмет остриган?
Знаем я тази песен.
Въже от вени не стига

„даже да се обесим.“
Казват, от мъка пеем,
животът бил насила.
Ако ще го живеем,
нека не е по милост!

Нека да е сурово,
по мъжки – рана до рана.
Тъй както падна Йово,
ала не даде Яна.
Иска ми се да разкажа и за спонтанните песенни изяви докато преброявахме гласуванията, за топлата, сърдечна атмосфера, за разменените книги, адреси, за създадените приятелства. За финал публикувам специалият поздрав- стихотворение, отправен от Марина Зайцева, която зачетвърти път е гост на галерията и участник в поетичните съвместни с руските ибългарски поети балове.
Моя Болгария
Познаньем истории шибко
была я подростком горда:
Что символ Болгарии – Шипка,
и с ней мы друзья навсегда.

И Тырново – стойкий и гордый,
как светоч священный, не гас.
А Габрово, Варна и Пловдив –
звучали привычно для нас.

И чем-то повеет хорошим,
наполнится нежностью взгляд.
От мысли: стоит здесь Алеша
в Болгарии русский солдат...

Из нашего верного сердца
уже никогда не избыть
ни вкуса болгарского перца
и ни „Моностырской избы“...

Я в милую Варну с годами
сильней все тянусь и сильней.
Ведь Станки, Венеции, Вани*-
сестер моих там нет родней..
7 май/2017
• Български поетеси

https://www.facebook.com/art.markoni/photos/a.630459117158365.1073741869.193386627532285/630459233825020/?type=3&theater

Под всеки кадър съм публикувала творбата на участника. За съжаление, нямаше възможност да публикувам творбите на тези, които не присъстваха, но коректно прочетох.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите