Любопитство

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не знам добре ли е или зле да си любопитен. Но ние си го имаме наследство по женска линия. Като почнем от баба ми, която имаше едно тънко любопитство към любовните афери на хората, но не за да ги злепоставя и вреди, а за да каже гордо „знаех си аз“. Усетила тя, че звеноводът и една от по-младите жени нещо а-ха-ха, защото тя винаги сядала отпред до него в каруцата. И един ден баба ми изпреварила другата и седнала отпред. Тъкмо звеноводът да подкара конете и вижда кой се мъдри до него, от което усмивката му се изкривява. А баба ми го поглежда победоносно и а да каже „знаех си аз“, той я изпреварва и и казва: “ Да знаеш, Ано, каква си картинка!“ За тази „картинка“ тя беше обидена няколко месеца и накрая напусна ТКЗС-то.
Майка ми, пък се беше отказала от младежката си мечта да следва медицина, за да гледа „два идиота“както ни наричаше с брат ми когато я ядосахме. Липсата на диплома не и попречи да чете списания, популярни медицински книги и учебници, къде от любопитство, къде на инат. Знаеше наименованията, симптомите и начините за лечение на над 100 болести. Позволяваше си да дава мнения и задава “трудни” въпроси на докторите, използвайки латински термини. Добре, че по това време все още имаше истински доктори в България, та много от тях я поставяха на място. Например когато сбърка обикновен рахит на любимото си внуче с неврологично заболяване. От тогава май се кротна с диагнозите, но не и с поглъщането на медицинска информация.
Стигнахме и до третото поколение – колкото по- учено, толкова по- любопитно. То не бяха науки, не беше научна фантастика, спорт, музика, балет, всичко заради пустото любопитство. Да вземем балета например – умирам за мъжки балет! Всеки би казал „какво перверзно увлечение“ Може и така да е, като се има пред вид, че окото ми често фиксираше не само високите скокове и шеметни пируети, но и „пакета“ между краката на балетистите. Но не познахте, любопитството към мъжкия балет дойде от художествената гимнастика, където взаимствахме елементи от мъжкия балет. Знам биографиите на почти всички известни балетисти в света и с удоволствие гледам записи, но сега любопитството ми се измести повече към проблема колко от тях са умрели от СПИН. Жалко, ама като не си използват „пакетите“ по предназначение...
Та да се върнем на фантастиката, НЛО и извънземните – огромно любопитство! Неотдавна един наш професор щяха да го уволнят от БАН за коментари на тези теми. То кой ли от БАН не е за уволнение, ама нейсе. Добре, че никога не съм била сътрудник на тази организация и мога да си разпространявам любопитни факти на воля. И така, на млади години четях много фантастика, докато не започнах да си въобразявам, че някой ме наблюдава от балкона, че са ми взели бебето в зародиш, че мъжът ми е „фалшивият двойник“ и т.н. Особено се страхувах да не изпия някой път течния азот, с който работех ( както в „Соларис“). И от тогава си забраних научната фантастика. Но не и любопитството. Още като излязоха първите книги на Ерих Фон Даникен за древните извънземни, така се лепнах за тях, че и до сега поглъщам всичко на тази тема, нали е било в далечни времена, не ме е страх. Само че напоследък все нови факти, артефакти и теории се раждат, само и само да ни отклонят любопитството от актуалните неща като политика, икономика и да чакаме извънземните да ни спасят. То не беше Антарктида, куха земя, плоска земя, Интернет, меката на любопитството – точно за такива като мен! Сега съм наела апартамент на брега на едно езеро и денем и нощем дебна да хвана кога летяща чиния ще влезе или излезе от там. Не ме е страх. Гледам гущерите наоколо и се адаптирам към вида на извънземните. И за „пакета“ им оставям по едно око. Любопитство, какво да се прави!

ама откровено любопитство - подкрепям!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите