Тази нощ

bogpan написа:
т у к

Цитат:

Тази нощ
ще ме обичаш

Тази нощ
ще те обичам,
но ще ми мине

Тази нощ
ще ме обичаш,
но ще ти мине

Тази нощ
валеше дъжд,
но ще премине

Тази нощ
валя живот
но ще премине

magiq02:

Цитат:

обичта и дъжда си приличат по това, че са пречистващи...Дъждът преминава, за да се завърне отново след време - за обичта не съм сигурна ...Просто не преминава! И вали ли живот
той няма да преминие....поне не без следа!

bogpan:

Цитат:

Преминава дъжда
-кръговрат е живота
на звездните вълни
и приливи и отливи
на другият бряг
ще се срещне
- Любовта не умира!

Толкова си прав...Любовта не умира! Но не е ли тя живот! Question

magiq02 написа:

Толкова си прав...Любовта не умира! Но не е ли тя живот! Question

Кръговрата в небето през тези двадесет века
ни води далеч от Бога и близко до смъртта
Т.С Елиът

ХуЛитер Записан(а): Dec 29, 2003 Мнения: 3

Любовта ще премине...
Защо винаги е така...Идва...Преминава...Или я губим...
Добре че идва пак...
Небето...то е винаги готово...За полети..

"Есен е, циганско лято буди
тих екстаз в слънчевото дайре.
Нашата обич, кротка и умна,
пак не изглежда никак добре.
Омърлушена, очите и празни,
втора седмица вече така е.
Старата циганка иска разни
билки, церове, иска да бае:
Ати-нати, на, уруки,
уруци, уруки, уруци със уруки.

Бае тя, че тъй са я учили, а като на длан са ясни нещата:
любовта е обречена, щом е зачената във сърцата.

Есен е, слънцето намалява.
Боже мой, гледам го притеснен:
как като бучка лед се стопява
в чашата на дъждовния ден.
А земята е весела и доволна,
вярва в новата пролет и знае:
вашата обич е смъртно болна,
още в началото зрее и края..."

Едно трио "Спешен случай" изпълняваха песен по горното, преди време. Не зная автора на текста, за съжаление...

Неочакван дъжд...по никое време.
Като изповед....като неосъзната вина...
като празник...като откровение...
като дълго търсена в тъмнината следа...

Не ме отведе никъде следата...
и празникът неочаквано свърши...
и дъжда бързо спря -в тъмнината
остана единствено вината ми само...

"Нарекох те свой празник,
а ти бе най-сивия и най-банален делник.
Ти бе земя - превърнах те в небе.
От капка те превърнах в безпределност.

Какво от туй! На този беден свят
е важна равносметката последна:
с една мечта аз станах по-богат,
с една любов остана ти по-бедна."

[quote="BlackCat"]bogpan написа:
[b][url=http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=216&mode=flat&order=0&thold=0]т у к[/url][/b]

[quote]Тази нощ
ще ме обичаш

Тази нощ
ще те обичам,
но ще ми мине

Тази нощ
ще ме обичаш,
но ще ти мине

Тази нощ
валеше дъжд,
но ще премине

Тази нощ
валя живот
но ще премине[/quote][/quote]

Любовта е абстрактна понятие... Smile

*****

Ако решиш и си отидеш
ще спре да се върти Земята.
Приливна вълна ще вдигне
хоризонти.
И ще разтрепери
и звездите, и Луната…
Тогава аз ще полудея...
Ще бъда Нострадамус.
Д-р Менсън. Д-р Равик.
Ще бъда онзи вечен казус
нерешен и от светците.
Тъмнината. Айсберг.
Скрит в подземията
на душите. Разпънатият
на Голгота. Музиката
от небето. Анданте состенуто
на Виоти. Цигулката
в ръцете на грозника, оня,
Николо Паганини.
Ще бъда рондо скерцо пицикато.
Ще бъда Бах. Фуга и Токата!
Ще бъда аз … Съдбата!
---
Но ти при мен отново Музо се завръщаш.
Във бяло. И с този танц паневритмичен
разкриваш и духа си, и изящното си тяло.
---
А аз умирам...бавно.
В своите несъвършенства.
Несъстоял се.
Неидеален.
И може би и неприличен.
От себе си измислен.
От другите различен...

Никола Анков

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2017 Мнения: 3

Тази вечер пак с луната бяла
от белота печалът се усилваше,
какво утеха беше при нашата раздяла,
май само че е вечер тъй красива.

Бяла лунна тишина сред двама,
беше тъй печална, укорителна,
вече път с весели искрици няма,
белота тъй тъжно съблазнителна.

Една луна подсказа – разделени сме,
ясно тя сълзите освети,
даде да усетя студа на твойте рамене,
плачеш за разбито настояще ти.

Плачеш за забравеното минало,
плачеш за отнетото ни бъдеще,
да ни понасят щяха куп сребърни години,
зная за студенината съдиш ме.

Глупост бе тя много непростима,
грешка безполезна, необмислена,
обич има като теб те има,
твойта обич беше много истинска.

Всеки очуден пита за делата ни,
пита кой докара тази вечер,
знаят че луната бе луната ни,
знаят и че минало е вече.

Изтри сълзите като всеки мина,
ала една потече и политна,
така отвя я вятърът невинен,
и птица я прегърна дето в небето скита.

Тази вечер сълзи и луна,
тъй ярка празнота за следващи години,
сълзите ти прегръщат криле и тишина,
не те са длъжни а аз забравил нашто минало.

06.02.2017

Извинявам се за липсата на поет(изъм) и моят идиот(изъм), но не разбирам!
Най-важното - края (дет' му викат поанта...)

Тази вечер сълзи и луна,
тъй ярка празнота за следващи години,
сълзите ти прегръщат криле и тишина,
не те са длъжни а аз забравил нашто минало.

Много се мъчих! Кое - какво прегръща?

- *сълзи и луна* - *сълзите ти* ?
- *сълзите ти* - *криле и тишина*? (Логично! Но какво правят *сълзи и луна*
в общото изречение, освен ако и те не прегръщат (без да са длъжни!)

Длъжен е лиричния герой, защото е *забравил нашто минало*
Добре - длъжен е, но какво е длъжен? Да прегръща и той?
Боже, какво прегръщане пада! Бедна ми е фантазията - признавам!
И - нищо не разбирам! (няма нужда да признавам - всички го знаят!)

А това, че се постарах да разбера, ме накара да напиша този коментар.

Защото съм бесен! За изгубеното време!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите