Днешната банда поети е шайка лигави измамници

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 840

Виждам, че темата се разгаря, което си беше и моята цел и мотив да я пусна. И ако Папакот се прави, че не разбира за какво иде реч, а Маркони учтиво ни хвърля в лоното на творческото самозалъгване(знам, че се шегуваш), то Ганка най-добре го е казала. Всеки се има за незаменим и оригинален до болка творец. Това чувство не е ли основния ни проблем днес? Чувството, че сме най-великия, най-огромния, най-блестящия талант, Гения пред който трябва всички да паднат ничком в отдаване на дължимото му уважение.

И ако Буковски не е най-лиричния стихописец или писател, то несъмнено е най-смелия и безпощаден анализатор на американското общество и въобще на съвременните нрави.

Учтивото заобикаляне на проблемите и замаскирането им с красиви думи няма да ни помогне да ги преодолеем. Те трябва да лъснат така, че да ни избодат очите и да не ни дадат мирка, докато не си скъсаме гъза, за да ги решим. Това е направил Буковски с творчеството си, според мен!

изпускате от вниманието си водещите руски творци в областта на изобразителното изкуство и скулптура като Ернст Неизвестни, Михайл Шемякин, Иля Кабаков, Анатолий Осмоловски, Олга Чернишова, Ерик Булатов, Павел Пеперщайн, произведенията на които се продават за по милиони долари и фунти стерлинги, както и произведенията на Виктор Пелевин, Людмила Улицкая, Захар Прилепин, Татяна Тромбовецкая, Сергей Герман, Чак Паланик, Сергей Жадан, Алексей Ручий,Софья Купряшина, Олга Полякова, на украинеца Юрий Андрухович, които покоряват читателите с новите тенденции и продължават традициите на Достоевски, Чехов, Висоцки и Окуджава.
Разширете познанията си по руски език, четете в оригинал новите произведения на бъдещите велики руски писатели и поети и ги превеждайте на български език
Щастие и успехи!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 840

starozagorez написа:

изпускате от вниманието си водещите руски творци в областта на изобразителното изкуство и скулптура като Ернст Неизвестни, Михайл Шемякин, Иля Кабаков, Анатолий Осмоловски, Олга Чернишова, Ерик Булатов, Павел Пеперщайн, произведенията на които се продават за по милиони долари и фунти стерлинги, както и произведенията на Виктор Пелевин, Людмила Улицкая, Захар Прилепин, Татяна Тромбовецкая, Сергей Герман, Чак Паланик, Сергей Жадан, Алексей Ручий,Софья Купряшина, Олга Полякова, на украинеца Юрий Андрухович, които покоряват читателите с новите тенденции и продължават традициите на Достоевски, Чехов, Висоцки и Окуджава.
Разширете познанията си по руски език, четете в оригинал новите произведения на бъдещите велики руски писатели и поети и ги превеждайте на български език
Щастие и успехи!

Никой не обезценява или изпуска каквито и да са творци, заралийо! Вероятно творят още няколко дузини неизвестни никому поети, писатели, музиканти и художници. Дано някога намерят признание. Далеч съм от мисълта, че оценката на едно съвременно творчество може да бъде обективна или безпристрастна. Намеси ли се човешкото мнение обективността отлита.

Комерсиализма не винаги е признак за високо творчество. Лично познавам първенюта и новобогаташи, които трудно биха различили Рембранд от Разпутин, примерно. И въпреки това са готови да дадат несметно богатство за някоя известна и популярна шарения.

Както обикновено времето е най-великия съдник и то оценява най-добре стойността на едно произведение. То няма да пощади и най-известния или популярния съвременен творец. Лошото е, че няма да пощади и нас, за да видим чие творчество ще остане вечно и непреходно.

Поздрави и на теб!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Мисля че разбирам терзанията на Лео - да, като че ли няма толкова големи творци и като че ли днес изкуството е по-плитко. Но си мисля за няколко неща, първото от които е бобът.
Слагат пред теб една торба боб, в която има няколко черни бобчета, а останалите са бели. Понапъваш се малко и ги откриваш. Но ако стоварят в двора ти един камион боб, то тогава ще е много по-трудно да откриеш тези черни бобчета, защото, колкото и да ни звучи странно, броят на черните бобчета е почти същият както в оная торба, а белите зърна са ужасно много, което се дължи на синдрома "Чукча" ( писател, а не читател), Т.е. вероятността да попаднеш на стойностна книга, например, е пренебрежимо малка.
Второто нещо, за което си мисля, е времето. Времето като физичен вектор и времето като Времена. Разполагаме с определено време и го делим между различни дейности - ако трябва да изчетеш толкова много книги, колкото се издават, то кога ще имаш време да осмислиш прочетеното? И тук се включва ворият ипостас на времето - Времената. А те са жестоки - нека никой не си мисли, че информационната вълна ще ни даде време да си поемем дъх, да седнем и да помислим малко. И хората инстинктивно посягат към неангажиращото изкуство, в което, за сметка на идеята, се набляга на играта.
Хайде стига съм писал глупости Smile

Та, Лео, сигурно ги има големите творци, сигурно черните им бобчета се търкалят наоколо, ама ха иди, че ги намери сред огромната купчина празни листове... Smile

verysmallanimal написа:

Мисля че разбирам терзанията на Лео - да, като че ли няма толкова големи творци и като че ли днес изкуството е по-плитко. Но си мисля за няколко неща, първото от които е бобът.
Слагат пред теб една торба боб, в която има няколко черни бобчета, а останалите са бели. Понапъваш се малко и ги откриваш. Но ако стоварят в двора ти един камион боб, то тогава ще е много по-трудно да откриеш тези черни бобчета, защото, колкото и да ни звучи странно, броят на черните бобчета е почти същият както в оная торба, а белите зърна са ужасно много, което се дължи на синдрома "Чукча" ( писател, а не читател), Т.е. вероятността да попаднеш на стойностна книга, например, е пренебрежимо малка.
Второто нещо, за което си мисля, е времето. Времето като физичен вектор и времето като Времена. Разполагаме с определено време и го делим между различни дейности - ако трябва да изчетеш толкова много книги, колкото се издават, то кога ще имаш време да осмислиш прочетеното? И тук се включва ворият ипостас на времето - Времената. А те са жестоки - нека никой не си мисли, че информационната вълна ще ни даде време да си поемем дъх, да седнем и да помислим малко. И хората инстинктивно посягат към неангажиращото изкуство, в което, за сметка на идеята, се набляга на играта.
Хайде стига съм писал глупости Smile

Та, Лео, сигурно ги има големите творци, сигурно черните им бобчета се търкалят наоколо, ама ха иди, че ги намери сред огромната купчина празни листове... Smile

Всъщност не се шегувах и имах предвид точно това, че има със сигурност големи творци и сега. И ми се щеше да споделим своите малки открития. Защото трудно вече се доверявам на големите рекламни кампании и тиражи. И ми се завива свят как без интернет в онези време са се издавали тиражи над 20 000, на всичко отгоре и на много езици... Laughing

Вакрилов ми е от любимите също, да не пропусна да спомена. Всъщност тук в сайта са ми много и се радвам, че поне в кръга на хората, които гравитират около галерията съм успяла да ги направя популярни.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 840

verysmallanimal написа:

Мисля че разбирам терзанията на Лео - да, като че ли няма толкова големи творци и като че ли днес изкуството е по-плитко. Но си мисля за няколко неща, първото от които е бобът.
Слагат пред теб една торба боб, в която има няколко черни бобчета, а останалите са бели. Понапъваш се малко и ги откриваш. Но ако стоварят в двора ти един камион боб, то тогава ще е много по-трудно да откриеш тези черни бобчета, защото, колкото и да ни звучи странно, броят на черните бобчета е почти същият както в оная торба, а белите зърна са ужасно много, което се дължи на синдрома "Чукча" ( писател, а не читател), Т.е. вероятността да попаднеш на стойностна книга, например, е пренебрежимо малка.
Второто нещо, за което си мисля, е времето. Времето като физичен вектор и времето като Времена. Разполагаме с определено време и го делим между различни дейности - ако трябва да изчетеш толкова много книги, колкото се издават, то кога ще имаш време да осмислиш прочетеното? И тук се включва ворият ипостас на времето - Времената. А те са жестоки - нека никой не си мисли, че информационната вълна ще ни даде време да си поемем дъх, да седнем и да помислим малко. И хората инстинктивно посягат към неангажиращото изкуство, в което, за сметка на идеята, се набляга на играта.
Хайде стига съм писал глупости Smile

Та, Лео, сигурно ги има големите творци, сигурно черните им бобчета се търкалят наоколо, ама ха иди, че ги намери сред огромната купчина празни листове... Smile

Ето такъв коментар чаках! Благодаря за него!
Всичко казано от малкото животинче е така, несъмнено. Само дето аз се размислих за друго. Какво ли е искал да каже оня пияница и курварин, Буковски? За какво са му притрябвали толкова всичките тези Ерсасцовци и Елиътовци? Нима не му стига и това, че ги е имало? Аз предпочитам да прочета отново някоя класика, която ще ме насити душевно по един познат начин, отколкото да търся нови вдъхновения и това търсене да е със съмнителен изход.

Казано иначе защо човека никога не се задоволява? Иска все ново и непознато, иска да бъде изненадан и омаян пак и пак... Знам, че въпросът ми е наивен, но не е ли това една от основните беди на съвременността. И основната причина да бъдем заливани всекидневно с помия? Ами искате нови и непознати преживявания? Ето ви ги! На килограм, в неограничени количества. Е, малко са блудкави, имат лош привкус и понамирисват зле, ама са нови! Поемайте ги, безрезервно.

Къде остана добрия стар аскетизъм? Само в историята ли? Жалко, другари съвременници. Алчността за още и по-различни удоволствия и преживявания ще ви изиграе лоша шега. Всъщност тя вече се играе на съвременната сцена. Така, че ни се наложи да поемем цялата описана в по-горния абзац помия. Сами си я поискахме, нали...?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 840

Markoni55 написа:

... Защото трудно вече се доверявам на големите рекламни кампании и тиражи... .

Рекламата е един от най-опасните съвременни бацили, които съвсем легално ни заливат всекидневно по всички възможни канали. Борбата за популярност по всички начини и със всички средства е болест, която освен, че е съвсем легална се превръща и в смисъл на съвремието. Противодействието срещу нея е силно ограничено и очаквам съвсем скоро да бъде обявено извън закона. Единствения ефективен механизъм е да се използват методите му за популяризиране на една истинска стойност. На нещо наистина красиво и заслужаващо внимание.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите