Летен Бал на поезията/2016

Дойде и този момент да обявя най-после летния бал. Изчаквах за да координирам присъствието на "прелетните ни птици" от всички точки на Земята. Е, не всички ще успея на удовлетворя, но...

27.08.2016 начало 18.30 часа/последната събота на август.

Летните ви емоции, облечени в стих очаквам до 21.08. включително.
За тези, които за първи път ще се включат припомням регламента:
- всеки може да изпрати САМО едно стихотворение, посветено на ЛЯТОТО.
- стихотворението МОЖЕ да е било публикувано, награждавано, отличавано...важно е да е ХУБАВО Laughing

- произведенията си изпращайте на имейл
art_markonr@abv.bg ИЛИ ТУК НА ЛИЧНИ
- моля, когато изпращате стихотворението си с прикачен файл, вашите - имена, никнейм и града от който пристига произведението, да придружават същото
- всички изпратени стихове "танцуват на бала". ако авторът присъства си го прочита сам, ако не - го четат водещите / на момиченцата ги чета АЗ/ Laughing

- ТОВА НЕ Е КОНКУРС И УЧАСТИЕТО НЕ Е АНОНИМНО
- по традиция имаме отличия в различни категории, но няма да ги обявя, за да не подвеждам емоциите ви. Споделете вашето лято, такова, каквото сте го почувствали: любовно, драматично, разтърсващо, красиво, сантиментално, секси...Нека го усетим и изпратим подобаващо във всичките му възможни нюанси. Бъдете искрени и себе си!
- присъстващите ще премерят поетични шпаги в традиционния ни Рицарски поетичен дуел.
Това е всичко от мен за сега. Ако има въпроси съм на линия!
Маркони!

че крайният срок за изпращане на стиховете за участие в летния бал на поезията - 21.08.2016 г НЕ ЗНАЧИ, че трябва да хванете последния влак Laughing

Благодаря на всички, които ме пощадиха и изпратиха своевременно своите поетични послания. Така,че....действайте и не се помайвайте и не ми задръствайте пощата в неделя Laughing

Маркони

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Поздрави на участниците, на организатора - чест и почитание)))

Ако някой има нужда от резервация за нощувка или ориентация как да намери галерията -
0888 26 33 24 - това е телефонът ми.
Благодаря за красивите ви летни поетични емоции. Вече нямам търпение да ви прегърна, особено, тези, които идат от много далеч: Канада, Виена, Будапеща...Оле че среща се очаква!
Laughing

Ти сега, Марконче, какво? Ами тези, дето са по-наблизо, ама по причина, че трябва да

няма да дойдат, непрегърнати ли ще ги ооставиш? Баре едничка виртуална прегръдчица, моля!

Незабравимо прекарване, приятели! Ще се видим на някой от следващите балове.

Споко! За всички ви имам изненади, както винаги. Laughing

Днес, не мога да напредна с прехвърляне на стиховете ви, естествено оставени за последния ден Laughing

Но пък толкова хубави, че ми мина и не се ядосвах толкова, какво да ви правя Laughing

Лятото ми е най-натоварено, но пък летния бал е най-очаквания и с най-много гости от далеч! Ето с него ще затворим цикъла от шест сезона и ще започнем седмия сезон. Сериозно си е, от където и да го погледнеш! Благодаря ви! И ви очаквам! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

и ще се съберем на летния бал на поезията в прекрасната галерия на Маркони! Няма другаде такава атмосфера, както в ухаещата на терпентин и приятелство галерия и всяко пребиваване там, макар и за няколко часа, те зарежда с енергия за цял сезон!
Бургаската група е още с неуточнен състав, но с твърдото намерение да не пропусне празника!
До събота!!!

Very Happy

Пловдив нещо се спотайва, ама да видим... Laughing

сигурно чакат есенния бал, че адвокат Николов да е изкарал от новото вино Laughing

.Тъй де, нали ги знаеш, винаги подготвени, като за едноседмична обсада... Laughing

Силни, хубави и различни стихове сте ми изпратили и мисля, че ще бъде едно прекрасно изживяване. 34 стихотворения кацнаха в кутията ми и утре ще имаме удоволствие да им се насладим. Това, което най-много ме впечатли, че лятото е видяно в най-различни свои превъплъщения и дори сме си измислили така категория. Още не сме й намерили името: шантава, нестандартна...и т.н. до утре ще я измислим. По-важно е, че всеки е усещал лятото със сетивата си, а не е редил просто думи. Благодаря на всички, които се отзоваха...и на тези, които буквално ме затрупаха в последния ден Laughing

. До утре!

Няма ли някоя ранобудна Пепеляшка да напише нещо за бала?

Бал на лятната поезия / 2016
Отбелязахме подобаващо и двадесет и четвъртото издание на баловете на поезията – ЛЯТО 2016. Винаги, след приключването на всеки бал/ а така е и с изложбите / смятам, че точно този е бил най-силният, с най-хубави творби и едва ли някога ще се повтори...Но идва следващия бал, следващата изложба, в края на които отново си мисля за най-...Съдейки обаче по обажданията ви вчера и днес, в които ме уверявате, че този път наистина са участвали много и силни творби съм склонна да мисля, че този бал наистина беше различен. Бързам да споделя и друго: този път и моето тайнствено жури беше затруднено. За всяка от категориите имахме между 5-6 номинации, които почти на „онче-бонче“ свеждахме до три. Иначе рискувахме да четем и гласуваме до сред нощите. А гласуването също показа, че избраният фаворит води с един глас преднина пред останалите предложения, като в една от категориите се наложи да гласуваме два пъти, поради равен брой гласове...
Знам, че има хора, които се вълнуват от номинации, от отличия, от награди. Всеки е малко или много суетен. Но съм щастлива, за всички онези, които подкрепят баловете на поезията неизменно от самото им начало. И не защото очакват, че все някога ще им дойде реда, много от тях са били отличавани, при това не веднъж. И точно те се превръщат в здравия стълб, на който се крепи идеята. Баловете на поезията, посветени на различните сезони нямат онези специални изисквания на конкурсите: да не са публикувани до момента, да не са участвали в други конкурси....и т.н. Единствено изискване е да са посветени на конкретния сезон. Имало е случаи, в които са възроптавали – е, стига с тези сезони, нека е нещо друго...Нека, изберете какво и се опитайте да го реализирате...Аз не мога. Избрала съм това, измислила съм наградите, поела съм организацията от – до, така че дори и както се случи във времето част от съидейниците да се запилеят на някъде – баловете ги има. Дори този си го водих сама, поради заетостта на Жоро Велчовски и Кирил Аспарухов...Нищо фатално, освен, че четох и стихотворенията на момчетата, както и това, че вероятно на присъстващите им доскуча защото бяха лишени от традиционния финал – „гургуличките“ на Жоро Велчовски. Оказа се, че той ги е изпратил...но не са пристигнали на време. Е, ще останат за следващото лято. Някой ме попита в паузата за анонимното ми жури. Мисля, че съм споменавала за него. Това са приятели, обичащи поезията, но самите те не пишат, не членуват в литературни сайтове и ако познават някои от вас, то е до толкова, до колкото успяват да се появят на някой бал или премиера на книга. Всеки път ползвам двама от тях/ не е удобно да ги ангажирам постоянно да изчитат между 35 – 55 стихотворения, колкото са обикновено участващите. Редувам ги според заетостта им. Знам, че на много хора ще им прозвучи скептично да бъдат оценявани от аптекар, счетоводител, преподавател по стопанско управление, капитан на кораб, инженер...За мен обаче тяхното мнение в определянето на номинациите има значение. Всеки от нас пише, защото изпитва потребност да излее нещо от себе си. После идва моментът, в който поглеждаш на това от друг ъгъл – възможността да бъде споделено и следователно изложено на риска да бъде критикувано, харесвано...Един такъв независим поглед мисля, че е важен, особено когато става въпрос не за конкурс с претенции, а за номинации. Присъстващите на събитието, в по-големия си процент творци, са тези, които вземат крайното решение, по един категоричен начин – писмено пускат своя глас.
В този смисъл искам да споделя още нещо - за литературните сайтове и най-вече за нашия. Все повече от пишещите публикуват творби във Фейсбук и са на мнение, че имат по-добра обратна връзка. Не съм убедена, че не знам си колко харесвания са точен критерий, самата аз много пъти натискам бутона просто от учтивост, без да прочета написаното защото нямам време. Но съгласете се, че ако дори и много хубаво стихотворение ми е попаднало непосредствено след разтърсваща новина / каквито напоследък ни заливат/ не бих имала сили нито да прочета, нито да коментирам. Защото във Фейсбук всичко е един миш-маш, такава е системата му. Докато тук в нашия сайт/ просто не съм абонирана в други/ влизам като в храм. Дори и за минути аз знам, че може да прочета само едно нещо, но ще отворя и изчета до край. Коментара – както го почувствам и зависи колко ми е близък автора. Да, и с Бог можеш да потърсиш връзка където и да се намираш – не само в храма, но в храма – стъпваш на пръсти и говориш тихо....

Рицарски поетичен турнир
От двете предложения, присъстващите избраха да пишат по откъса от стихотворението на Диана Юсколова
Диана Юсколова/ DY / София
„...Попитай ме сега: „Какво е лятото?“,
и ще ти отговоря - недостатъчно.“
Десислава / mariq-desislava / Русе
„ когато тишината
се превърне в зрънце лято..“
Участие в писането на прима взеха – Димитър Никифоров, Милена Белчева, Наско Енев и Светла Гунчева. След оспорвано, повторно гласуване, тъй като в първото Светла и Наско получиха равен брой гласове, Наско Енев с един глас преднина спечели поетичния турнир.

Никога преди не сме имали такава номинация, но този път различния поглед, през който бе видяно лятото ни наведе точно на тази мисъл. Когато публикувам пълните текстове на всички стихове влезли в тази номинация ще се убедите в тяхната равностойност, но за гласуване бяха предложени две – на Ганка Филиповска и Димитър Никифоров.
най-шантаво нарисувано с думи лято
Живка Иванова /ZEBAITEL /Бургас
Opus vermiculatum
казано с езика
на History Channel
жегата
като един средностатистически римски гражданин
от средата на Август
който знае как да пирува с излишества
излегнат в триклиниума на лятото
смуче море и плюе медузи
/идват му малко пикантни
и нежносиньото му неб(ц)е
се обрива в облаци/
толкова е обсебен от себе си
че недоглежда как Септeмврий Север
вече му е скроил бойни червени калиги
и зърната
на пищната бяла гръд
на гроздето
ще си останат само докоснати с устни
в долния край на мозайката...

opus vermiculatum – един от най-сложните типове мозайка, където тесерите не са в редици или колони, а са подредени като мазките на картина

Стефка Петкова - pc_indi с. Мировяне

ТРЕТОТО ЛЯТО

Лятото ми е като приказка,
като народна песен...
За онзи пишман-Илия,
за прасенцето с шапка от вестник...
Лятото ми се зазимява-
мъкне камъни , тухли
и къщата му изгрява
на сърцето в третата глуха-
да го пази от вълци,
братята си да скрие...
Лятото ми не бърза.
От шепите ми вода пие-
че има боя по ръцете,
а гърлото му пресъхва.
Носи ми вместо цвете,
даровете на влъхвите.
Лятото ми брои птици,
крушата си обира,
черпи с грозде лисиците...
Като съчка ме грабва
и в очите си ме прибира.

Мая Йорданова Митова /Omaia/гр. Кресна
ДАМАТА С КУТИЯТА ЗА ЛЕТНИ ПИСМА

ДАМАТА С КУТИЯТА ЗА ЛЕТНИ ПИСМА
Сякаш Тя никога не си е тръгвала
и е тук още преди началото.
Седи в люлеещ се стол
и съзерцава любената ръкописно ръж.
Отключва тайните кутии на класовете .
С обли думи обгражда пазителите й.
Разхвърчава размечтаните зърна на буквите –
в епистоларно небе.
Отмъглява забравата.
Дочува
мелодията на пронизващ тембър.
Беззъбо щастие озарява лицето й,
рестартира живот в изсъхналата
между страниците роза.
Повежда в неживян сезон Дървото.
Разтуптява подкорието му.
Отпраща уморената му сянка –
грешник,
молещ се на десния бряг на зимата.
Връща Дамата при летните ангели на щурците.
Тези, които
предат сладостен звук в надкрилията
и с него така целуват цветята,
че под шапката й пак цъфти свенливост.

Ганка Филиповска/ anonimapokrifov/ София

Никога не стига лятото
Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули,
от тежки сенки есента наднича:
в рибарска мрежа се премята юли,
пронизан от усмивката лисича.
Отлитат дните, сини пеперуди,
дете е Господ, в шепите лови ги;
зад ъгъла и август се събуди –
гнездо на трийсет и една авлиги.
Теши ни календарът, че е рано,
а куфар стяга глезеното лято,
едва усетено и неживяно –
мечтание, в просъница изпято.

Димитър Никифоров /argonik/ София

Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп
на дюната до плажа вбил коляно.

Разбриданите водорасли пак
изсъхват по седефни песъчинки.
Небето слага рехав бял калпак,
закичен с дребни облачни стотинки.

Чадърите искрят в палитрен тон
и гларуси летят като в спектакъл.
Довява бризът мек дантелен фон,
пред който всяка грижа съм съблякъл.

Капризната съдба разголва гръд
пред погледите жадни на мъжете
и чезне в хоризонта оня път,
за който ще платя със две монети.

Солта полепва. Ставам благ и мил
и няма скръб във плажната ми чанта.
Поморие у мен гнездо е свил
и свети слънце в моята поанта!

Естествено, че пак с един глас преднина, призът в тази категория отнесе Димитър Никифоров

Лятото и любовта винаги са свързани и поради много и различни погледи върху тази тема имахме и много номинации.
НАЙ-ЛЮБОВНО НАРИСУВАНО С ДУМИ ЛЯТО
Номинации:

Мартин Спасов / Шумен

Облече се светът във лавандула.
Опива ме лилавата му кожа.
Цитирам тишина. И идва юли.
Безтебен. Вдъхновяващ. Неотложен.
Сдобрявам се с душата си. Простих ѝ
среднощните излизания в петък.
Пораснала и помъдряла тихо,
с очите ми е търсела пътека.
С гласа ми те е викала във мрака.
А твоята душа дали е чула?!
Лилавата тъга раздвижи някой…
Не беше ти. Как мразя лавандула.

Светла Гунчева / rodenavlotos / Бургас
ВЕДНЪЖ

Във ъгълчето на живота ми, на края,
където огнено фламинго слиза залезът,
сред туфички изсъхнала трева бе Раят.
С очи на ивици те гледах, ти ме галеше.

Светът благоразумно се оттегли някъде.
Над теб - гърдите ми, от лотоси по-бели.
Но роклята, която бях облякла,
тревожно и невинно ни разделяше.

Немилостиви бяха в този ден лъчите,
а августовската земя така корава.
Но роклята, с която ти покрих очите,
на розмарин ухаеше и незабрава

Милена Филипова / ole72 / София
Морско лято в рая
На В. Фр.
От всяко твое дъно ме прегръщаш
и аз така бездънно си живея,
от двете ти ръце ми правиш къща,
и аз съм твоята принцеса в нея.

А топъл бриз – гласът ти ме вълнува,
и летен миг си – огнен до безкрая,
във всичките вълни все тебе чувам
и ти си мойто морско лято в рая.

Действителен и грешен, но учуден
в очите ми как изгрева запали
и влюбен, неочаквано си влюбен
във босите ми пясъчни сандали.

По пръстите ти тичам като луда
и в лятната ти нежност се обличам,
и ти си принц, русалката събудил,
а после ме превърна във момиче.

По кожата ти сладка сол вирее
и няма сън, по-сладък от екстаза,
и аз се смея в теб, ти в мен се смееш,
преплетени с любов, два слети Аза.

Христина Мачикян/ hristam/ Кърджали

По устните на лятото
По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа
и бавно в утрото потича...
Топи се дълго в меден шепот:
Не ме забравяй.
Запомни ме.
И ако можеш,
ме обичай...

Станислава Немска София

Благодаря за този пътепис!
Полето бе разголено до угар.
Гласът ти беше толкоз отривист,
а дозата от лятно слънце – ударна.
По-кратка бях от сняг – нали разбра?
По-трудна бях от хиляди раздели,
по-пълна от очакване, добра,
по-явна от молитвите неделни...
Днес имах стъпалата на дете
и знаех, че към мен синчецът гледа.
Усещах август как наум плете
ефир от разтопен душевен ледник.
Смалихме си мечтите до сезон.
От думи слънчогледът се прегърби –
в лицето му блестеше речен зной,
но беше наше, жълто и нащърбено.
В ръцете ми заспиваше дъждът
сред жаждата за бъдещи пътеки.
Видях как изворите се множат –
в следите им сълзите ми потекоха.
С любов ще помня този жарък ден
и ще го пазя до съня си стотен,
че всяка тревна туфа покрай мен
бе сбрала топлина за два живота.
Човек разбира тук какво ли не –
от порива на ветровете грабнат!
А аз усетих с морни колене –
единствен твоят допир ми е трябвал.

Даниела Викторова/ дънда / Варна

Оставам
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза,
за прохладния смях на вълните,
за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си.
Ще потъгувам за всички целувки.
За несбъднатите може и да поплача.
И ще следвам последните стъпки
на пияния юлски здрач.
И няма да искам, приятелю,
тук да се върна отново.
Зряла диня търкаля лятото.
И не се крием от хората.

От номинираните стихове, присъстващите на присъстващите бяха предложени за гласуване последните три : На Христина, Станислава и Даниела. И отново с минимална разлика от един глас пред Станислава Немска за свой фаворит присъстващите избраха стихотворението на Даниела Викторова

Традиционната ни номинация:
НАЙ – КРАСИВО НАРИСУВАНО С ДУМИ ЛЯТО

Надявам се ще се съгласите с мен, че всяко от до момента номинираните стихотворения спокойно може да влезе и в тази номинация. Признавам, че щеше да бъде още по-невъзможно от толкова много да се определи фаворит и се радвам, че можах да си позволя повече награди и следователно повече категории.
В тази категори излъчихме:

Катя Маринова/ Kristi / София
НАДНИЧА АВГУСТ
По тънко пладне
лятото се спуска
на паяка във старите обувки.
Две перушинки
в троскота се гушат
и старият комин ги слуша, слуша...
Реката свети –
кожата на гущер,
изпил съня на обедното слънце.
По бреговете й –
роднини по съседство –
къпините едреят с топли устни.
Събира в шепа
орехът душата си.
Мравунякът е насмолен и кротък.
Пролайва куче –
плаши маранята –
заровено в прахта парченце восък.
Простряна, съхне
сянката на август,
нашарена от танца на светулки.
Денят облизва
кошерите бавно,
преди по равното да се търкулне.

Нели Господинова / nellnokia/ София

Лято за всички!
По малката уличка снощи в квартала,
заминал си юли, додето съм спала…
И хоп, по павирания гръб на небето
спуснал се тихо, с прашни крачета,
август – вълшебникът летен – на пръсти,
с прасковен дъх и ръчички чевръсти.
Духнал от изток леко морето,
стоплил на старото куче сърцето
и нарисувал смокини червени
в клоните бухнали, тъмнозелени.
Грабнал си вятър, облаци гонил –
джанки и ябълки долу наронил…
Погъделичкал децата с мустаци,
погнал нанякъде рой котараци,
люлка си вързал, щурците му пели,
додето звездите съвсем избледнели…
И уморено заспал на паважа
на малката уличка… Как да ви кажа,
хъркайки шумно в утрото златно…
Чули го хората. Разсмял ги приятно.
Хукнали, тропнали… Гракнали птички:
„Август е! Ставайте! Лято за всички!”.

Павлина Матеева/ / Варна

ЖИВОПИС ОТ ЛЯТО
Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.
Зората е палитра от бои.
Тя себе си рисува над морето
със четки от разрошени лъчи,
под нотите на бризния му шепот.
И лятото разцъфва изведнъж.
Съблякло всички облаци и грижи,
изтръсква и последния си дъжд,
простира ги на слънчеви корнизи.
Прегракналият глас на корморан
без капка жал ме сепва и събужда.
Изтръпнала от сънища и в плам
усещам, че на някого съм нужна.
Разсънват ме милувката на мъж
и прилива-прибой на любовта ни.
През лятото обичам наведнъж,
през зимата – каквото ми остане.

Павлина Матеева отнесе първото си отличие от баловете на поезията.
На отличените, които няма да ми омръзне да подчертавам че са ПЪРВИ МЕЖДУ РАВНИ – честито! До нови срещи през есента!
Ваня Маркова

Диана Юсколова/ DY / София

Недостатъчно ми е нещо... Smile

Изсвирена от упорит щурец нощта,
оказва се, е твърде кратка песен.
Покълнаха светулки из тревиците
и си припомних думичката "есен".
Татулът зрее в синора, до житото,
и чайки хвърлят крясъци нататък.
Попитай ме сега: „Какво е лятото?“,
и ще ти отговоря – недостатъчно

Ангелина Бакалова

В червеното око на Август
делфините рисуват пръстен.
Танцува вятър край скалите –
на пясъка ли приказка
разказва?
Едно изгубено хвърчило
в солта на времето се стапя.
Изплита вълшебна мрежа
водораслото – да улови
Мечтата.
Нахлупва шапка Лятото,
облича есенната риза.
И слънчев знак в любовен
флирт последните слова
изписва.
Мажорно пеят раковини
в ухото на водата смела.
А морската звезда пътува
към светлата душата
на Жерава.

Елица Ангелова/ Voda / Калифорния САЩ
Това лято

То сякаш само зарад мен донесе
най-лудите поройни дъждове.
Със мълнии света докрай разтресе
и без да се усетя, ме превзе.

И бликнаха в полетата зелени
треви, цветенца, извори, реки...
А облачета, току-що родени,
им пращаха усмихнати сълзи.

Най-пагубното лято ме настигна,
когато, всъщност, аз очаквах теб.
Узрявам като плод. Наливам сила.
.И тръгвам с него към едно Небе.

Анна Николова / ami / Добрич

Неделя
в пепелник от раковина..
Как да не чуваш
пушенето на август
с шум в сърцето?!

Христина Мачикян/ hristam/ Кърджали

По устните на лятото

По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа
и бавно в утрото потича...
Топи се дълго в меден шепот:
Не ме забравяй.
Запомни ме.
И ако можеш,
ме обичай...

Валентина Лозова/ valens / Варна

Лятото си тръгна с теб

Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна там, където
преплетох моето със твоето кълбо
или, накратко, влезе ми в сърцето.

Без много приказки и шум голям,
душата си пред мен съблече гола,
поправи печка, шкаф и кран
и даже телевизора във хола.
Аз пекох меденки и с мармалад
лепих ги две по две. По-вкусно няма!
А после пихме топъл шоколад...
(Останалото - тайна между двама.)

Понякога си мисля: Ах, защо
не мога да се върна наобратно.
Сгреших тогава, а не знам в какво.
Бих дала всичко за усмивка лятна.

Ваня Липке / Варна

ОРФЕЕВИ

ВСЕСЕЗОННА ЩЕ ОСТАНА
В СПОМЕНИТЕ НА ЛЯТОТО
ВСЕСЕЗОННА ЩЕ ОСТАНА
В СПОМЕНИТЕ НА БЪДЕЩЕТО
И НА ОТМИНАЛИ ОБИЧИ
А ПЕРЛЕНИТЕ МИСЛИ
ЗАКИЧЕНИ В КОСИТЕ ТИ
ЩЕ ЦЪФТЯТ УСМИХНАТИ,
В ЛЕТНИТЕ НИ УТРИНИ
ЩЕ НИ БУДЯТ ДИВИ РОЗИ
И СРЕБЪРНИ ЩУРЧЕТА
С ОРФЕЕВИ ПЕСНИ
И МЪДРОСТИ СЛЪНЧЕВИ
ЩЕ ТЪРСЯТ ОЧИТЕ НИ
ПЪТЕКИТЕ НА МЛАДОСТТА

Ганка Филиповска/ anonimapokrifov/ София

Никога не стига лятото

Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули,
от тежки сенки есента наднича:
в рибарска мрежа се премята юли,
пронизан от усмивката лисича.
Отлитат дните, сини пеперуди,
дете е Господ, в шепите лови ги;
зад ъгъла и август се събуди –
гнездо на трийсет и една авлиги.
Теши ни календарът, че е рано,
а куфар стяга глезеното лято,
едва усетено и неживяно –
мечтание, в просъница изпято.

Владимир Виденов / vladun / София

БРЯГ

Брегът съм аз и сто вълни
в минутата до мен достигат.
шегуват се без свян, дори
една успя да ми намигне.

Със пяна - втора ме дари,
със пръски - трета ме докосна...
А следващата – призори
по мене се разходи боса.
За първи път бях бряг щастлив –

след толкова вълни случайни
с една вълна се чувствах жив -
и имахме си наша тайна.

Усетил топлите пети
до пясъчните си колене,
си мислех вече, че почти
останала е тя при мене.

Ала се втрурна тя завчас
обратно в морското си лоно.
А аз съм бряг – и няма как
да хукна и да я догоня.

Димитър Никифоров /argonik/ София

Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп
на дюната до плажа вбил коляно.

Разбриданите водорасли пак
изсъхват по седефни песъчинки.
Небето слага рехав бял калпак,
закичен с дребни облачни стотинки.

Чадърите искрят в палитрен тон
и гларуси летят като в спектакъл.
Довява бризът мек дантелен фон,
пред който всяка грижа съм съблякъл.

Капризната съдба разголва гръд
пред погледите жадни на мъжете
и чезне в хоризонта оня път,
за който ще платя със две монети.

Солта полепва. Ставам благ и мил
и няма скръб във плажната ми чанта.
Поморие у мен гнездо е свил
и свети слънце в моята поанта!

Дора Ефтимова / Горна Оряховица
ПОНЕСЕ МЕ ЮЛИ

Възседнал гордо ярък слънчев лъч,
Юли през стъклото се промъкна.
- Ставай, чуй, навън е весел глъч!
От тука хей сега ще те измъкна!
И сграбчил ме здраво в ръце,
надул бузи като за песен,
прилепил се до моето лице,
към детството той ме понесе.
И стигнахме до моя роден град,
пред къщата,за мене закопняла.
Там, на най- свидния, морския бряг,
розата за мен е разцъфтяла.
И хуквам пак след книжното хвърчило,
изработено сръчно от татко,
а мама ме посреща тъй мило
на прага със смокиново сладко.
А после със мойте другари
с очи попиваме залеза ален.
Бавно в морето денят догаря.
Пламък любовен гори запален.

Живка Иванова /ZEBAITEL /

Opus vermiculatum

казано с езика
на History Channel
жегата
като един средностатистически римски гражданин
от средата на Август
който знае как да пирува с излишества
излегнат в триклиниума на лятото
смуче море и плюе медузи
/идват му малко пикантни
и нежносиньото му неб(ц)е
се обрива в облаци/
толкова е обсебен от себе си
че недоглежда как Септeмврий Север
вече му е скроил бойни червени калиги
и зърната
на пищната бяла гръд
на гроздето
ще си останат само докоснати с устни
в долния край на мозайката...

opus vermiculatum – един от най-сложните типове мозайка, където тесерите не са в редици или колони, а са подредени като мазките на картина

Екатерина Митева / Ketbalu/ Варна

Топи ме слънцето!
Сърцето ми
като снежинка го топи.
Уж е Джулай, уж гутен морген
а пари, хапе и гори!
Тъй жули!
Пръстите!
Очите!
Соли … Не спира да соли…
Разпалва старите вулкани
и в нови почва да кипи…
Не го разбирах,
но обичах.
Разбираше ме
и
боля.
Родих се януари.
Нямам
ваксина срещу
любовта.
Знам, в огнените му зеници
Снегурочка ще се стопи
Не я откривам…
Виждам пепел…
и изгрев в морските вълни….

Елена Бурова/ Варна

Здравей лято!

Привет отново, жадно мое лято!
На весели мечти си благодатно.
И нека злато разпилява юни,
И дълги да са нощите ти лунни.
Морето пак прозрачно е и чисто.
Прекрасно лято, толкова те искам!

Павлета Павлова/ kanegan/ от Плеве
Когато августовски хлад
във нощите маслинови повее
и песен на щуреца благ
със тишината пак се слее.

Усещам лятото си тръгва пак
след нощните вселенски звездопади
дърветата се крият в мрак
облъчени от портокалени неони.

Над покриви на спящи блокове
луната пусти улици огрява
и времето на малки скокове
нощта безмилостно изрязва

И утро бавно се разпуква
небето облачно сияе
слънцето на хоризонта се окъпва
светът събудено мечтае.

Катя Маринова/ Kristi / София
НАДНИЧА АВГУСТ

По тънко пладне
лятото се спуска
на паяка във старите обувки.

Две перушинки
в троскота се гушат
и старият комин ги слуша, слуша...

Реката свети –
кожата на гущер,
изпил съня на обедното слънце.

По бреговете й –
роднини по съседство –
къпините едреят с топли устни.

Събира в шепа
орехът душата си.
Мравунякът е насмолен и кротък.

Пролайва куче –
плаши маранята –
заровено в прахта парченце восък.

Простряна, съхне
сянката на август,
нашарена от танца на светулки.

Денят облизва
кошерите бавно,
преди по равното да се търкулне.

Десислава / mariq-desislava / Русе
Белег от слънце

когато тишината
се превърне в зрънце лято
и стъпките ми не оставят
белег никъде
дали това е знак
че слънцето в мен най-сетне
е поникнало
или съм узряла да бъда себе си –
пясъчна скулптура по брега
на реката-живот

Мая Йорданова Митова /Omaia/гр. Кресна

ДАМАТА С КУТИЯТА ЗА ЛЕТНИ ПИСМА

Сякаш Тя никога не си е тръгвала
и е тук още преди началото.
Седи в люлеещ се стол
и съзерцава любената ръкописно ръж.
Отключва тайните кутии на класовете .
С обли думи обгражда пазителите й.
Разхвърчава размечтаните зърна на буквите –
в епистоларно небе.
Отмъглява забравата.
Дочува
мелодията на пронизващ тембър.
Беззъбо щастие озарява лицето й,
рестартира живот в изсъхналата
между страниците роза.
Повежда в неживян сезон Дървото.
Разтуптява подкорието му.
Отпраща уморената му сянка –
грешник,
молещ се на десния бряг на зимата.
Връща Дамата при летните ангели на щурците.
Тези, които
предат сладостен звук в надкрилията
и с него така целуват цветята,
че под шапката й пак цъфти свенливост.

Нели Господинова / nellnokia/ София

Лято за всички!

По малката уличка снощи в квартала,
заминал си юли, додето съм спала…
И хоп, по павирания гръб на небето
спуснал се тихо, с прашни крачета,
август – вълшебникът летен – на пръсти,
с прасковен дъх и ръчички чевръсти.
Духнал от изток леко морето,
стоплил на старото куче сърцето
и нарисувал смокини червени
в клоните бухнали, тъмнозелени.
Грабнал си вятър, облаци гонил –
джанки и ябълки долу наронил…
Погъделичкал децата с мустаци,
погнал нанякъде рой котараци,
люлка си вързал, щурците му пели,
додето звездите съвсем избледнели…

И уморено заспал на паважа
на малката уличка… Как да ви кажа,
хъркайки шумно в утрото златно…

Чули го хората. Разсмял ги приятно.
Хукнали, тропнали… Гракнали птички:
„Август е! Ставайте! Лято за всички!”.

Милена Филипова / ole72 / София

Морско лято в рая
На В. Фр.
От всяко твое дъно ме прегръщаш
и аз така бездънно си живея,
от двете ти ръце ми правиш къща,
и аз съм твоята принцеса в нея.

А топъл бриз – гласът ти ме вълнува,
и летен миг си – огнен до безкрая,
във всичките вълни все тебе чувам
и ти си мойто морско лято в рая.

Действителен и грешен, но учуден
в очите ми как изгрева запали
и влюбен, неочаквано си влюбен
във босите ми пясъчни сандали.

По пръстите ти тичам като луда
и в лятната ти нежност се обличам,
и ти си принц, русалката събудил,
а после ме превърна във момиче.

По кожата ти сладка сол вирее
и няма сън, по-сладък от екстаза,
и аз се смея в теб, ти в мен се смееш,
преплетени с любов, два слети Аза.

Павлина Матеева/ / Варна
ЖИВОПИС ОТ ЛЯТО

Ядосана на лятото, че спи
в черупката на празна мида скрито,
зората просветлява и сребри
чудатите релефи на вълните.

Зората е палитра от бои.
Тя себе си рисува над морето
със четки от разрошени лъчи,
под нотите на бризния му шепот.

И лятото разцъфва изведнъж.
Съблякло всички облаци и грижи,
изтръсква и последния си дъжд,
простира ги на слънчеви корнизи.

Прегракналият глас на корморан
без капка жал ме сепва и събужда.
Изтръпнала от сънища и в плам
усещам, че на някого съм нужна.

Разсънват ме милувката на мъж
и прилива-прибой на любовта ни.
През лятото обичам наведнъж,
през зимата – каквото ми остане.

Рада Димова Бойкова / rady / Харманли

Сбогуваме се с лятото... Отново.
Но този път не искам да тъжа,
сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.

И всеки път е някак си различно.
Тъгата е с различни имена -
понякога е тръгващо момиче,
понякога е стая без стена.

И все по-равни стават дъждовете,
преливат вътрешните ни реки,
все по-унесени са ветровете -
докосвам ги дори с ръка.

Да срещнем есента е малко чудо.
Умирането ражда красота,
умирането всъщност е заблуда -
просто се гмурваш в друга самота!

Радостина Драгоева/ Radost - ina / Варна

СЕКУНДНА ВЕЧНОСТ
Търся те, Лято, навътре в дълбокото,
в днешно безмълвие, взето от рибите,
в спомени-перли блестящи под ноктите
все да избягам от вътрешна гибел.

Ти си това съвършенство от ноти,
смисъл, дарило на новото утро.
С обични корени можеш ли кротко
в мен да намериш местенце уютно?

Лято, прости ми, за дългата есен,
взела плача от една раковина!
Дай ми м о р е за излятата честност!
(В него душата ми диша невинна).

Чайки сребристи отново долитат,
с песен измиват безброй калдаръми.
Лято, как тъй си секунда от дните,
щом те превърта безкрайно съня ми?

В теб е ключето към топлите стаи,
свили простори за сляпото взиране.
В малко дете с твоя лъч ме изваяй!
После живота
докрай
ще събирам...

Райчо Русев /raysun / София
На Марта

Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега – непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.

Картината ясна. Нещата от прости по-прости.
Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик.
Ще поблъска в съня ми,
ще му дойда 2-3 пъти на гости
и всичко ще се забрави.

Трябва да тръгвам.
А имах за гледане, имах за питане още:
хубави къщи, очите на старците влажни,
хищната плът, пияната музика нощем,
чистачите сутрин по плажа...

Трябва да тръгвам.
Люспа от мида в съня ми полепнала – стига.
И – за да не сбъркам посоката! –
една звезда като фар ми намига –
най от високото! –
там, където умът не достига.

Станислава Немска София

Благодаря за този пътепис!
Полето бе разголено до угар.
Гласът ти беше толкоз отривист,
а дозата от лятно слънце – ударна.
По-кратка бях от сняг – нали разбра?
По-трудна бях от хиляди раздели,
по-пълна от очакване, добра,
по-явна от молитвите неделни...
Днес имах стъпалата на дете
и знаех, че към мен синчецът гледа.
Усещах август как наум плете
ефир от разтопен душевен ледник.
Смалихме си мечтите до сезон.
От думи слънчогледът се прегърби –
в лицето му блестеше речен зной,
но беше наше, жълто и нащърбено.
В ръцете ми заспиваше дъждът
сред жаждата за бъдещи пътеки.
Видях как изворите се множат –
в следите им сълзите ми потекоха.
С любов ще помня този жарък ден
и ще го пазя до съня си стотен,
че всяка тревна туфа покрай мен
бе сбрала топлина за два живота.
Човек разбира тук какво ли не –
от порива на ветровете грабнат!
А аз усетих с морни колене –
единствен твоят допир ми е трябвал.

Стефка Петкова - pc_indi с. Мировяне

Лятото ми е като приказка,
като народна песен...
За онзи пишман-Илия,
за прасенцето с шапка от вестник...
Лятото ми се зазимява-
мъкне камъни , тухли
и къщата му изгрява
на сърцето в третата глуха-
да го пази от вълци,
братята си да скрие...
Лятото ми не бърза.
От шепите ми вода пие-
че има боя по ръцете,
а гърлото му пресъхва.
Носи ми вместо цвете,
даровете на влъхвите.
Лятото ми брои птици,
крушата си обира,
черпи с грозде лисиците...
Като съчка ме грабва
и в очите си ме прибира.
Христина Мачикян/ hristam/ Кърджали

По устните на лятото

По устните на лятото черешов сок
събира в топли пръски пчелно ято.
На юли изгревът е тъй дълбок,
че пари като отпечатък
на бяла длан във мъжка шепа
и бавно в утрото потича...
Топи се дълго в меден шепот:
Не ме забравяй.
Запомни ме.
И ако можеш,
ме обичай...

Христина Маджарова / София

"във тоя миг от грейпфрут по-горчив"
Христо Фотев

Когато нямаш какво да ми кажеш,
ти просто ми почети Фотев.
В Бургас да отпразнуваме залеза,
да отпразнуваме и живота.

Когато пак забравя да плувам,
ти само ми почети Фотев.
В Бургас обикновено съм муза,
скрий ме в дъното на окото ти.

Когато пак забравя да плача,
ми припомни, че сме временни.
Ще изпълзя изпод клепача ти
миг от Бургас да си взема.

Не, не искам Бургас завинаги,
как морето да притежавам!
Стига ми, че и днес има го.
Почети ми Фотев и да отплаваме.

ЮЛИЯНА НИКОЛОВА / mamasha/ Бургас
Моят август

Ленив вървеж на изгреви и залези,
внезапен облак – кръпка върху риза синя,
вълни, извили гръб като делфини,
мъниста слънце в пазвата на залива;

прибой, откраднал шарена играчка,
чадър, забил крака си в парещия пясък,
сред сухи купчини от водорасли -
забравен шал и избеляла шапка;

и будни нощи с бели звездопади,
по улиците – смях, разноезичен говор,
потаен шепот в тъмните дворове...
Това е август, моят весел август.
Радослав Коцев / Daro/ Пловдив
възвишението е огледало на усмивка

Обезлюдя на любовта градчето.
Щъркели отнасят
безплодното ми лято
повито с брезови кори.

A то дими,
опушва си ужиленото тяло.
Дали отново хала
ще отвее любовта му
с ледено езиче?!

Но нали „голямата любов”
била бездетна,
ще дочакам яловата есен
да ме сваля с листата.

А зимата да диша с наргилета
и да се надява
с димна броеница
от изстиналата вяра.

Светла Гунчева / rodenavlotos / Бургас

ВЕДНЪЖ

Във ъгълчето на живота ми, на края,
където огнено фламинго слиза залезът,
сред туфички изсъхнала трева бе Раят.
С очи на ивици те гледах, ти ме галеше.

Светът благоразумно се оттегли някъде.
Над теб - гърдите ми, от лотоси по-бели.
Но роклята, която бях облякла,
тревожно и невинно ни разделяше.

Немилостиви бяха в този ден лъчите,
а августовската земя така корава.
Но роклята, с която ти покрих очите,
на розмарин ухаеше и незабрава.

Даниела Викторова/ дънда / Варна

Оставам
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза,
за прохладния смях на вълните,
за лявото джобче на твоята риза,
в което спасявах мечтите си.
Ще потъгувам за всички целувки.
За несбъднатите може и да поплача.
И ще следвам последните стъпки
на пияния юлски здрач.
И няма да искам, приятелю,
тук да се върна отново.
Зряла диня търкаля лятото.
И не се крием от хората.

Наско Енев/ rimpo / Варна/ Германия

ЕСЕННО-ЗИМЕН ПЛАЖЕН ПЕЙЗАЖ

Бели гларуси живеят със спомена,
който пази в себе си юли
за любов като капка отронена,
любовни клетви всякакви чули.

Морето за територия воюва с брега
изпращайки в битка вълна след вълна,
за подкрепление влива се всяка река
не осъзнала, че вечна е тази война.

Черупки черни на плажа изхвърлени
с водорасли зелени и други неща,
сънуват сънища мидено-перлени
и бляскави накити красящи света.

Вятър пронизващ по пясъка тича,
заличаващ безбройни следи
на двойки които тук са се влюбили,
а вече не го помнят дори.

Тъгува плажът есенно-зимно
за постеля от голи тела,
слънчеви сънища сънува предимно
и се моли: "Лято, по скоро ела!"

Юлиян Атанасов/ Варна
Светулка през юли

Светулка през юли е любовта ми.
Протегни ръка
и е твоя.
Аз съм просто капчица дъжд
о сълзите на Господ.

www.facebook.com/events/951967358247114/permalink/954906617953188/

Честито на наградените! Наистина прекрасни летни стихове! голяма радост е това! Сърдечен поздрав на всички! Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

С уважение към организатора! Да бъде)))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите