Играта

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

- Обичам те - каза той.
- И аз – каза тя.
- Нали не бързаме – каза той.
- Да – каза тя.
- Да поседнем на тази пейка – каза той.
- Добре – каза тя.
- Мммм – каза той. – Хубаво ми е да те прегръщам.
- И на мен – каза тя.
- Ето и един гълъб дойде – каза той.
- Благодаря за този подарък – каза тя.
- Какъв подарък – каза той.
- Пейката, прегръдка, гълъбът – каза тя. - Този подарък – Мигът.
- Ти си моята жена – каза той.
- Жената за теб – каза тя.
- Не казах жената за мен, а моята жена – каза той. – Има голяма разлика.
- Да – каза тя. – Има, но моля те, не ме трови с такива думи. Те ме плашат.
- С какво – каза той.
- С надежда за бъдеще – каза тя. - Аз не виждам такова. Даже ми се струва, че това е последната ни среща.
- Не искаш вече да ме виждаш – каза той.
- Не, не е това – каза тя. – По скоро е предчувствие за загуба.
- Искаш да умра ли – каза той.
- Може аз първа да умра – каза тя.
- Ти плачеш – каза той.
- Щом си помисля за теб и се разплаквам – каза тя. - Даже не знам защо.
- Не ме ядосвай с глупости – каза той.
- Много си мил – каза тя.
- Мил съм по свой начин – каза той.
- Трябва да говорим сериозно – каза той.
- Не ме плаши - каза тя.
- Не те плаша. Какво искаш най-много?
- Теб! – каза тя. – Аз винаги искам най-много теб.
- Не ставай дете - каза той. – Трябва да поговорим за нас и какво ще правим по нататък. И аз, и ти сме в сложни връзки, животи и обстоятелства.
- И какво от това? – каза тя. – Всеки е длъжен да се погрижи първо за себе си. Затова сме дошли на тази Земя. На никой нищо не дължим. И никой не ни дължи нищо.
- Да – каза той. – От една страна е така, но от друга…
- Да – каза тя. – Винаги има „но”, „ама” и „друга страна”
- Ние сме на дъното на кладенец – каза той.
- Не може ли да сме на дъното на езеро, река, море. Кладенец звучи зловещо.
- Имам чувството, че никога не ме слушаш внимателно.
- Обичам те – каза тя.
- И аз – каза той.

От дъното на кладенеца, до дъното на небето пътя може да трае миг, може да продължи цял живот, зависи от силата и размаха на крилата. Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите