"Плетачката" на Живка Иванова във Варна

Много са навити. Но Ваня Краева е номер едно. Тези разстояния ги няма за нищо. За отрицателно време довтаса от Виена, сама за да бъде част от празника на Живето. Няма такъв отбор. Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Марконче,
приятели от Варна,
Благодаря за топлото посрещане и за интереса! Бяхте прекрасна публика, СРЕД която винаги ще ми се иска да се връщам!

Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 21, 2007 Мнения: 476

Видях във Фейсбук снимки от вечерта на представянето на книгата, успех ти пожелавам от сърце, Живе! Smile

П.П. Наистина прекрасна публика, прекрасните ни Приятели от Варна...

опитвам се, макар и нескопосно, да продължа онази прекрасна традиция на Серго, за всяка премиера на книга да сътворяваме по един дружески шарж за автора. Ето го и моя:

На Живето, в отчаяния си опит да заплета и аз някоя друга плетка...ама май така се овързах, че скоро няма развързване....

Плета, разплитам, почвам от начало,
уж следвам нишката, а нещо не върви.
Хем едноцветно, а прозирам тук-там в бяло.
Степано редува рехаво, възли...

Премятам, свивам две, една изпускам.
Плача, смея се, въздишам.
Приятелко, така оплете ме изкусно,
че със „Плетачката“ буквално ме разнищи!

с обич Маркони

Сигурно не е станало ясно - защото не съм го казвала с такъв директен тон - но считам, че присъствието на Живка се откроява като рядко фино и елегантно на литературната ни сцена. Пожелавам искрен успех на авторката, а на себе си - да изпия някое и друго питие в компанията й, докато я слушам зяпнала Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Не ми се искаше да напусна тази страничка, на която сте написали страхотни неща и поради тази причина обявявам тук следващите спирки на "Плетачката"
Very Happy

На 11. 10. 2016, вторник, в 18.30 часа в София, Книжен Център Грийнуч,
бул. "Витоша", 37
https://www.facebook.com/events/931050447001675/?__mref=message_bubble

На 12. 10. 2016, сряда, в 18.30 часа в Пловдив, Културен център Тракарт, подлез на Архиологическия музей
https://www.facebook.com/events/1125848024130304/?__mref=message_bubble

На 18. 10. 2016, вторник, в 18 часа в Бургас, в Дом на писателя

Поканени сте! Very Happy

Благодаря за поканата, Зеб!
Там ще съм, ще се видим!
Very Happy

Споделен и хубав празник ти желая! И прегръдки на всички приятели! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Тръгвам за София, а на 12 - за Пловдив! Ще се видим или в Книжен център Гринуич на "Витошка"37 на 11 октомври или в галерия Тракарт в Пловдив на 12 октомври!

Добре сте дошли! Very Happy

Досега само веднъж съм ходила на представяне на книга. Беше първата с поезия на Петър Делчев - к2, преди 10-тина години. Не си падам. Някак предпочитам да се потапям в написаното, да си представям автора според създаденото от моето въображение, да го асоциирам с героите и творбите му. Живка ме заинтригува с нещата си в сайта от първо четене. Има хора, които усещам през думите, хора, които влагат душа и сърце в текстовете си. Тя е такава. Исках да я видя, да я чуя и затова снощи отидох на представянето на Плетачката. Запознах се с едни топли очи, с мек глас и излъчващ топлина и мекота човек. За книгата какво да кажа. Маркони я е коментирала прекрасно. Всяка история е различна, във всяка се потапяш, обострят се сетивата ти, опитваш сладостта на думите, бодва те в душата. Плетивото на Живка е в много цветове, с много вкусове, наситено с безброй емоции. Бих откроила няколко разказа, но сърце не ми дава. Как да омаловажа някой. Невъзможно!
На представянето Живка прочете и стиха си Прераждане. Един от любимите ми, който ме е докоснал дълбоко и всяка една дума е преминала през клетките на тялото ми. Въздейства ми силно емоционално. Кожата ми настръхна, очите ми се напълниха със сълзи. Такава е Живка - въздействаща, топла, излъчваща мекота и хармония. Светла жена. Щастлива съм, че бях част от споделянето на книгата й в София. Благодаря, Живе! Жива да си и до нови срещи Smile

)))))

ХуЛитер Записан(а): Jul 03, 2015 Мнения: 30

Часът беше 18.30, вторник, 11.10.2016, но можеше да бъде и 19.30 часа, която и да е година, възможно е напълно да бъде и сряда. Различното обаче беше съвсем друго…не бе и дъждът, стори ми се топъл…
Трябва да чуете този смях, трябва да видите това жълто и да имате моите очи, когато се докоснете до Живка. Симбиозата от есен, листопад, дъжд от сърдечност и заискрили усмивки, биха разковали оковите на всяко едно сърце, което е забравило, че може да чувства дом и на съвсем друго място, а не само, когато врътне ключа на входната врата и обуе топлите домашни чехли.
„Познавах” Zebaitel чрез стиховете. Стихове, които вибрират на моята честота и ме карат да вляза в света на мистичното, на безкрайните мисловни лабиринти, и както казва Хесе – да я усетя като човек с едно измерение в повече. Предстоеше ми обаче „Плетачката”. Разкази. Усещах една вътрешна съпротива, казвах си : не може да са по-добри от стиховете ѝ. Може! Но не са по-добри, а абсолютно нов свят. Хваната за ръка от всеки разказ, събувах обувките и стъпвах боса (чудесна терапия за всяко мое косъмче, което успяваше да настръхне от редовете).
„Тя търпеше всичко, беше си вменила безкрайно чувство за вина и го изкупваше с търпение и покорство. Душата човешка обаче, подобно на окадено менче за мляко на Михаиловата баба, си има ръбче и ако напълниш над това ръбче, или ще прелее, или ще се обърне. Михаил беше селско момче и би трябвало да знае, че млякото се сипва само до ръбчето и после внимателно се бърка, докато се свари, иначе или загаря, или изкипява. Не усети, че един ден, когато я накара да заколи заек и да го одере, а тя повръщаше от ужас, беше вече допълнил душата ѝ до ръбчето и тя не можеше да поеме повече.”

Снощи си тръгнах с огромен заряд. Опитах се да се сетя кога за последно съм чувствала такава тяга. Точно с тази енергия си тръгнах след концерт на Рики е Повери.
Вярвах, че ще има такава среща и тя се случи. Пожелавам на всеки докосването и радостта от споделеното. Благодаря за прекрасната вечер, Живе! Пожелавам повече читатели и усетили творчеството ти! Поздрав и на всички жени, които живеят в теб и плетат! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Не само снощи в Пловдив - многократно, Живка Иванова е споделяла, че не знае края на своите произведения. И тя като нас читателите, вероятно иска непреднамерено да достигне изненадващаия, "заковаващия" финал, дори за самата себе си. Да бъде бродник и пътешественик, да бъде издирвател и откривател в житейския лабиринт, да бъде съавтор в колоритния пъзел на съграждащото се литературно битие. Към завършека на своите творби да усети, да намери, да "захапе" края и да си каже - това е, това е, мамка му! Безспорно, тя притежава този вътрешен усет - кога да постави точката или многоточието - както в лирката си, така и в разказите си. Искам да кажа, че тя е усвоила едно от най-важните качества за всеки автор - мярката, баланса. И това е проява на високия й вкус, изобщо в нейния живот, за което й се възхищавам като читател, като почти невидим неин издател... но най-вече като предан приятел.
И да не забравяме, да си припомняме, когато я четем, когато по човешки общуваме с нея, че тя е чиста проба благородство - все пак Живето е от "Бургите", а не от "Газлиите" Smile

До нови срещи, Живе(ц)

...(.)

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

от Хулите, реални и виртуални,
Представянията на "Плетачката" в София и Пловдив се получиха благодарение на вашето присъствие, вашите усмивки, вашите цветя, вашите думи! Още съм под тяхно влияние! БЛАГОДАРЯ ви! Very Happy

И, МД, ти си прекрасен фотограф, Дарче, на теб ти казах... Very Happy

От Бургите и то от ЕскиБургите ( направо ЕскналиБург Wink

)

Много се радвам за плетачката! Напомня ми една жена, която плете небеса Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите