"Плетачката" на Живка Иванова във Варна

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
и
ИЗДАТЕЛСТВО „ЖАНЕТ – 45“

ПРЕДСТАВЯТ

"ПЛЕТАЧКАТА"

сборник разкази
на

ЖИВКА ИВАНОВА

18.30 часа 04.05.2016 г.

Словесно гурме - това е първото определение, което ми хрумна затваряйки последната страница на „Плетачката“. И уточнявам, затваряйки я след повторно изчитане, независимо, че съм чела разказите още когато Живка Иванова ги публикува в любимия ни сайт „ХуЛите.нет“. Не зная как направих тази асоциативна, но възприех сборника разкази точно като едно изискано словесно гурме. Блюдата, които влизат в тази категория имат няколко съществени белега, освен броя на компонентите – те се приготвят сложно, изискват точност в пропорциите, включват понякога не традиционни и провокиращи съставки. Дори се сещам за първата ми готварска книга, когато още понятието „гурме“ не беше навлязло в речника ни. Та, в книгата на София Смолницка потърсих рецепта за заек, бойното ми кръщение като млада снаха. Бях потресена от това, че трябваше да го пълня с бисквити, ябълки и стафиди. Днес портокал или ананас в пуйката е нещо съвсем в реда на нещата, но тогава...И отново се връщам към разказите на Живка. Те не са „излети на един дъх“. В тях има аромата на много думи и преживявания, човешки страсти от едната до другата крайност. Смело, но изключително прецизно се редуват сладко, солено, кисело и горчиво; поетичен финес, злободневна бруталност, философска равновесност и то в един и същи разказ. Избирам „Вината като птица“:
„Утрото е пльоснало белезникав задник върху града като тоалетна чиния, докарва го и на мирис....“ малко след това в същия разказ:
„...а Гучо написа импресия за камъка и водата – срутват се камъче по камъче, после цели скали се стоварват с грохот и се отприщва вода, много вода, прозрачни струйки, мътни потоци, тъмни талази и после изведнъж – пеперудени капки...“
И накрая:
„В мрака на коридора шпионката се опита да го прикове с поглед, но от окото й се отцеди само мътилка.“
И ако на места разказите й звучат плътно и живописно, истинският им блясък засиява в скулптурирането, в отнемането на излишествата, на слоевете от цялото, защото Живка предварително е видяла онази изящна линия, която на моменти изтънява до прозрачност, до копринен конец. „Христина голяма и Христина малката“
„Есента се предава. Неочаквано топлият за ноември безумец, вятърът, цял ден я търкаля в мощните си, задушни прегръдки и сега я пуща да си ходи гола, продухана и безцветна. Като след нощ, прекарана с Тото.“
И финал: „Не крада, ще му прелея малко топлина и ще си тръгна. Но не си тръгна.“
Малка, стегната, но като богатство на вкусове и аромати изключително разточителна е поредната книга на Живка. Истинско словесно пиршество. Тя не е за четене във влака, автобуса или на плажа. Изисква съсредоточаване, защото е изпилена и изваяна до запетая. Усещането е като от гастрономически шок, до чревоугодно разточителство. Сюжетите й изглеждат като скубани директно от градината на човешките взаимоотношения – неподправени, премаляли от жегата или ококорени след дъжда. Но после, после смело и ловко забъркани в нейния кулинарен казан, където свещенодейно редува обич, гняв, болка, самоунищожение, изкупление, щедрост, смирение....
И се сещам за един свой коментар по повод нейно произведение, изумена от странните й приумици, а именно, че и от клечка за зъби може да сътвори стих. След словесното гурме кротко се изтягам на дивана. Взимам любимата си клечка – дървена, стругована, и изчовърквам нещичко останало между зъбите:
„После, когато нещо изведнъж избухнеше едновременно в утробата и в главата й, съдът се напълваше и тя натежаваше. Замирисваше й на узрели смокини- тя така се възприемаше, като пукнала се от зрялост сочна смокиня със сладка червена вътрешност.“
Премествам клечката:
„Няма нищо по-самотно и тъжно от две празни пейки под оголените дървета в прозрачно ноемврийско утро. Толкова странно самотно е, толкова тихи са листата покрай извитите им крака, както и онези, които още се крепят на клена, че ти се иска да се тръшнеш отгоре им и да строшиш тишината и самотата“
Гурмето не е просто хранене, а изтънчено удоволствие. Всяка хапка изисква внимателно предъвкване първо на едната страна, прехвърляш на другата, после я притискаш към небцето, така че цялата й прелест и енергия да потекат блаженно към гърлото. Бавно отпиваш и поемаш следващия залък...Да ви е сладко и на добър час на „Плетачката“ и нейната авторка Живка Иванова.
Ваня Маркова /Маркони

След това грабващо от самото начало , завихрящо и отвеждащо до края в осезаемост за споделена магичност и красота представяне на Маркони, мога само да кажа: " Искам и аз да ям Плетачкаааа! " Smile

Ваня, признавам те за блестящ рецензор! При това без грам излишък и неточност! Езиковото богатство , пъстрите и еклектични хрумвания на Живка са факт. За радост на всички..гастрономически читатели! Smile

Успех заслужен на книгата!

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Успех, Живе!

pc_indi написа:

Ваня, признавам те за блестящ рецензор! При това без грам излишък и неточност! Езиковото богатство , пъстрите и еклектични хрумвания на Живка са факт. За радост на всички..гастрономически читатели! Smile

Успех заслужен на книгата!

Присъединявам се, Инди - Маркони съвсем точно е схванала същността на книгата. "Плетачката" наистина е гурме, литературно гурме, даже за изкушени литературни гастрономи. При това достъпно за всички, не за отбрани, както е обикновено. Всеки може да намери себе си сред героите ѝ, всеки може да прочете своите вълнения в мислите и емоциите им, всеки ще открие ситуации и случки, станали със самия него. И в това е главното умение на Живето като писател.

Цитат:

Сюжетите й изглеждат като скубани директно от градината на човешките взаимоотношения – неподправени, премаляли от жегата или ококорени след дъжда. Но после, после смело и ловко забъркани в нейния кулинарен казан, където свещенодейно редува обич, гняв, болка, самоунищожение, изкупление, щедрост, смирение....

Спомням си как ми разказваше хрумката за разказа "Синьо" - просто едно случайно поглеждане през прозореца, докато се мотае из кухнята, вижда майка с дете и вървящ срещу им човек с газова бутилка. Докато се усети, вече ги е забъркала в случка. И тръгва разказването... Точно, както Ваня го е казала - от нищо и никаква "клечка за зъби". Тъй де, проста работа, игра с думички, ама игра в ръцете на майстор-разказвач.

Цитат:

Тя не е за четене във влака, автобуса или на плажа. Изисква съсредоточаване, защото е изпилена и изваяна до запетая.

Тук има и с какво да се съглася, и с какво - не. Вярно е - изисква съсредоточаване. Но и увлича и не е нужно усилие над себе си, за да я четеш и във влака, и в автобуса, и на плажа. Аз самата, която познавам тази книга още преди да бъде книга, а само разказ след разказ на страницата на Зеб в сайта, още когато беше просто проект с редакторските бележки и авторовите несъгласия, я носех със себе си в автобуса, докато пътувах за София. И отново потъвах в нея така, сякаш я четях за пръв път, не усещах времето, не виждах хората в автобуса, бях далече, бях с всеки от героите ѝ на някоя улица, в нечий дом, край брега, където реката прави "бистри вълнички". Може, може да се чете навсякъде. Повярвайте!

Smile

Но опитах, както винаги да чета, докато Жорето кара, да оползотворя сутрешното разстояние Кранево-Варна - все пак със задръстванията има- няма 30 и кусур минути. Ама нещо не ми се получи и в един момент усетих, че така и не разбрах кой трябва да нахрани Нана Laughing

Мисълта ми е, че Зеб пише динамично, разказите й не следват винаги хронологията на случването. Понякога си мисля, че пръска всички части на замисления разказ на масата и ги сглобява и подрежда по неин си неподражаем начин, следвайки не логиката на последователността, а някаква своя си линия. В този смисъл те изискват съсредоточаване, защото предизвикателството е сериозно и да за усетиш истинския му гъдел, трябва да си нащрек.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Живка Иванова е много талантлив поет, който се прояви във времето и като разпознаваем като стил прозаик. Така, както се зарадвах на първата книга на Ганка Филиповска "Сонет 130" (Гане, радвам се и на втората), така се случва и със Зеб - щастлива съм за нейния пробив в "Жанет 45" с "Плетчаката".
Защото е автор, който заслужава да бъде четен насякъде (не само по маршрута Варна-Кранево - закачам се, Ваня).
На добър час, Живе! Very Happy

че ти "отвори" вратите към Жанет-45. И като потекоха едни книги...До колкото знам Венци е следващото допълнение в списъка от хулитери, издадени от това издателство.

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Ваня, с уговорката, че нищо не разбирам от готвене на словесни гурмета, мога да те поздравя за този текст и ми се струва, че е бил на ръба да се пресоли, но си свила пръстите о време!

...много ми допадна това: " Сюжетите й изглеждат като скубани директно от градината на човешките взаимоотношения – неподправени, премаляли от жегата или ококорени след дъжда. Но после, после смело и ловко забъркани в нейния кулинарен казан, където свещенодейно редува обич, гняв, болка, самоунищожение, изкупление, щедрост, смирение...."

Да, Да, Да... Живето заслужава това!
Пожелавам добри дни на новата й книга...
неуморност и усърдие в реденето на следващата й литературна мозайка...
а на Жанет 45 - да търсят, да си отварят широко очите и ушите, и да не чакат литературните "бездомници" да им потропат на вратата - те имат все още съхранено достойнство и никога не са били нахални!

...(.)

Усетих, че нещо ми замириса на прегоряло...та чак се чудех дали да ви гощавам с това ревю...
Ама не го преживявам толкова, защото то си е за вътрешна консумация и няма да излиза в книга... Laughing

Да се вдига малко пушилка, да провокира... Laughing

"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на човешката екзистенция. Шарени и шантави истории за виенското колело на живота, което ту се въздига, ту пада. Само че разказани без помпозност, а близко и насъщно, на една ръка разстояние – досущ като чашата димящо кафе.
Погълнах ги на един дъх и с подобаващо количество цигари.
Понеже всъщност обожавам хубаво кафе.
А предполагам, вие също.

Кръстьо Раленков

тук следват аплодисменти!
Laughing

не само за автора а и за любимият ни Матадор

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Може би за Мускетара все пак, Ваня Laughing

всъщност не знам дали не се обърках с никовете на Раленков. Но аплодисментите са и за него. а и Ватерло.

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Скъпи приятели от Варна и около Варна,
След прочитането на всичките хубавини за себе си и книгата аз едва ли мога да кажа нещо повече, освен да ви поканя да дойдете на представянето й, за да се уверите дали са истина! Smile

Заповядайте на 04.05 в галерия "Арт Маркони"!

Подгответе си всякакви въпроси - ще съм ви в ръчичките и няма да мога да избягам от отговорите!
Smile

Да, Марконче, малко обърка никовете: става дума за Мускетар! Smile

zebaitel написа:

Скъпи приятели от Варна и около Варна,
След прочитането на всичките хубавини за себе си и книгата аз едва ли мога да кажа нещо повече, освен да ви поканя да дойдете на представянето й, за да се уверите дали са истина! Smile

Заповядайте на 04.05 в галерия "Арт Маркони"!

Подгответе си всякакви въпроси - ще съм ви в ръчичките и няма да мога да избягам от отговорите!
Smile

Да, Марконче, малко обърка никовете: става дума за Мускетар! Smile

ами той като все се губи, как няма да се объркам...и ги сменя тези никове...Но е ясно че става въпрос за Раленков.

А ние сме си приготвили въпросите - нема да пуашиш!

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Скъпи приятели от Варна и наоколо,
В много късата работна седмица между Великден и Гергьовден, за да не ви напусне въобще празничното настроение, заповядайте в галерия "Арт Маркони" да се видим и да поговорим за "Плетачката" и за каквото още пожелаете - проза, поезия или живот! Ще ви посрещнем както подобава - Ваня Маркова, Ваня Краева/azzurro/ и аз, Живка Иванова Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите