"РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ" в Ловеч

Приятели, ще се радвам да присъствате на премиерата на новата ми стихосбирка „РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ” на 03 март 2016 година (четвъртък) от 17,30 часа в „Коктейл бар – Ловеч”, ул. „Търговска” № 12, до Покрития мост. Книгата ще бъде представена от Латинка Златна, със съдействието на СОСЗР и „Военен клуб”.

ЧИТАТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ ТИ ПОЖЕЛАВАМ, ТАЛАНТЛИВО МОМИЧЕ!
ПОЗДРАВИ НА ЗЛАТНАТА ЛАТИНКА ХЕ
ДОК Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Честито!

Добри дни... за теб и книгата ти! Smile

(((О)))

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Успех!

Гордея се, че си оформила вече две мои книги и се надявам твоята да бъде оформена не по-малко добре от моите, за да има огромен успех сред читателите!
Надявам се, че ще организираш и други представяния, за да мога да присъствам на тях след завръщането ми от Москва през май.
Щастие и успехи!

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 102

Честито Валя! Много успех на книгата ти.

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Честита книга, Валя! Много читатели и безброй срещи с интересни хора! Smile

zebaitel написа:

Честита книга, Валя! Много читатели и безброй срещи с интересни хора! Smile

Благодаря ти, дай, Боже, всеки му Very Happy

biala_liastovica написа:

Честито Валя! Много успех на книгата ти.

Благодаря ти, Бяла лястовичке Smile

Ще бъде истински празник, успех, Валюше! Very Happy

Алби

Albatros написа:

Ще бъде истински празник, успех, Валюше! Very Happy

Алби

Благодаря, Валери, вярвам, че ще е така Smile

yotovava написа:

Albatros написа:

Ще бъде истински празник, успех, Валюше! Very Happy

Алби

Благодаря, Валери, вярвам, че ще е така Smile

Златната Латинка ги умее тия неща, не се съмнявам, че и този път ще прояви завиден професионализъм, обич към текста и към автора, както и уважение към изисканата публика за поезия в Ловеч!

Туй то.
Алби Very Happy

Albatros написа:

yotovava написа:

Albatros написа:

Ще бъде истински празник, успех, Валюше! Very Happy

Алби

Благодаря, Валери, вярвам, че ще е така Smile

Златната Латинка ги умее тия неща, не се съмнявам, че и този път ще прояви завиден професионализъм, обич към текста и към автора, както и уважение към изисканата публика за поезия в Ловеч!

Туй то.
Алби Very Happy

Честит празник, морско момче!
Честит празник, ХуЛитери!
Бог да пази България!

https://www.youtube.com/watch?v=7lJYq6bjHTQ

http://lovechmedia.com/%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80/

ЧЕТВЪРТИЯТ ЕЗИК

Автор: Валентина Йотова

В една страна, в която Дунав
е стигмата, началото и пътят,
Родопа опустя като след чума,
а Искърът е вече локва мътна,

а уж един език говорим с Господ,
с благословия висша– да ни чува.
Зачеркваме ли паметта на костите,
та род и име нищичко не струват?

В парадните си речи – и с помпозни,
и твърде често с трудно разчетими
словесни възклицания и пози
оплитат се пастирите ни мними.

Понеже знам, че ме разбираш, Боже,
когато ти говоря сам-самичка,
отдавна ми се ще да ти възложа
задачата – от буквата до сричка

разясни ми сиглата разпятна –
къде сме се объркали по пътя,
и как се разпиляхме като гарги,
накълвани с клюнове нащърбени?

Дяволът ли пъпните ни върви е
хвърлял някога из пепелищата,
та в селцата ни подир разсъмване
само прахоляк сумтят стърнищата?

Ние грешно ли сме се помолили?
Грешно ти ли, Господи, разбрал си ни –
щъркели сиротни над тополите
подир невидимите ветровали?

В разрушени мравешки обители,
в плетките прозирни на гнездата
линеят в сенките дедите ни.
Без път са дните на децата ни.

От нине, веки и веков такава
люлюшка сякаш ни е залюляла.
Уж сеем семена, а жънем плява,
сред пепелище, люто прегоряла.
Най-страшната от тишините горе
е твоето Божествено мълчание.
И след като така ти поговорих,
да познаеш, че не сме отказали

народ да сме – с история и минало,
и с писменост, благословена свише.
И щом прелистиш святата си Библия –
ти на четвъртия език да я подпишеш!

РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ

Новата поетична книга „Разпятие за щъркели” е третата по ред на Валентина Йотова. Както знаем, щъркелите са символ на пролетта и новия живот, на надеждата, доброто и слънцето, а разпятието е разпъване на доброто, но в християнската религия разпятието е кръст, който, освен на мъките и страданието, е символ на възкресението и живота.
За своите петдесет години лирическата героиня на Валентина Йотова е научила, че „жената след любов е най-красива, а въздухът е оглушал от нежност” (из ,,Една стъпка след Бога”), че „безсмъртната любов не се разказва” (из „Орехова ядка”), че Любовта е от Бога „омесена от ангелска нежност” и че „Грях е да любиш, без да обичаш” (из „Няма друга”).
В стихотворенията на Валентина Йотова има меланхолия, нежност и копнения, красиви картини и мелодия: „Но помни ме така – като острия връх на игла, със която издрасках прощалните сигли на мрака. Запомни ме с дъха на последната глътка мавруд, дето влезе в кръвта с тишините си тежки и тъмни” (из „Запомни ме така”); „Ах, недей да си тръгваш, Любов, че животът без теб е безсмислен!” (из „Напиши ми любовно писмо”); „Ще остана в света ти жарта на копривата. И за мене душата си ти не залоствай” (из „Резе”).
Въпроси терзаят лирическия Аз: „Дяволът ли пъпните ни върви е хвърлял някога из пепелищата, та в селцата ни подир разсъмване само прахоляк сумтят стърнищата?… Зачеркваме ли паметта на костите, та род и име нищичко не струват?… и как се разпиляхме като гарги, накълвани с клюнове нащърбени?” (Из „Четвъртият език”).
Преди селата бяха местата, където бягаме от градската шумотевица, а сега от ден на ден се обезлюдяват все повече и повече. Животът им се е превърнал в глад, мизерия и нищета. Пустеят заради миграцията. „Няма село, ни улици, само комини, с две кокошки по двора, куцукащо куче. …Електричките даже не стигат дотука, телефон не тревожи навън тишината... А стариците чакат смъртта да потропа” (Из „Забравени“). Пак ще сготвим супа за душа бедняшка. Много не придиряй, стига ни и залъкът, дето го изпросихме…” (из „Супа за бедняка”).
Творчеството ú е наситено с житейски истини и мъдрости, с различни образи и идеи, със символи и сочни метафори. „Тишината се сипе на трици, непресята и с мораво рогче. Някой май ни избоде зениците и замаза със глинено топче. Някой май ни изтръгна сърцата – и е тихо по тази причина. И съзрях как чезнат децата ни в необраните Божи градини” (из „Без подател”), „Как този свят е твърде зле съшит, а Раят просто тъпа е химера… Из дебрите на своята душа Човек несетно става Минотавър” (из „Писмо от Минотавър”); „глас ме насочи – Ключът е при кръста!... Да можеш да бъдеш спасителен бряг, е мисия трудна, чак невъзможна” (из „Третата тръба”).
Нашите деца учат езиците на други народи, а нашият, който е един от най-основните белези на народността, го заличават. В много тежки времена България е успяла да оцелее и да запази вярата и езика си, а в днешно време културата ни се американизира. Унищожават се колосите на България – Левски, Ботев…
В „Коринтяни“ 4:3–4 се казва: „умовете на хората са заслепени от бога на този свят, за да не видят истината, което може да ги освободи”. Валентина Йотова, която много добре знае, че началото е словото – обича думите, а като родолюбец е наясно, че основните ценности, за да оцелее България, са езикът, вярата и културата. Затова в „Четвъртият език” тя се обръща към Бог с думите: „И след като така Ти поговорих, да познаеш, че не сме отказали народ да сме – с история и минало, и с писменост, благословена свише. И щом прелистиш святата си Библия – Ти на четвъртия език да я подпишеш!”
Това стихотворение, което звучи като молитва, трябва да се чете и препрочита от всеки българин с вяра и сила, за да стигне до Бог, защото Бог е казал: „Искайте и ще ви се даде!”, Матей 7:7.
Поезията на Валентина Йотова е стойностна и с прекрасни послания, много образна и с дълбока философия, романтична и жива. Тя е зряла поезия!
Поетите са огънят на Вселената; със словото си те могат да обърнат света. Те са предвестници и щъркели, по които стрелят и които убиват, но вярата им в бъдещето е толкова голяма, че те винаги възкръсват за нов живот, за да продължат напред и нагоре. Стихотворенията на Валентина Йотова завършват с добър край, с вяра в доброто и светлото.

„Но иде пролет! – под капчука
възвират алени талази –
от божи кравички – и звуци,
които Бог за нас е пазил!”

Латинка-Златна, Ловеч

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите