Георти Марков е просто задължителен в училище!

ХуЛитер Записан(а): Mar 31, 2007 Мнения: 55

Имам въпрос към старите пушки -
zaltia, angar и подобни "братушки":
Защо бе, червени партийни соколи,
ръсите тук жлъч, слюнки, сополи?
В Русия идете и пишете частушки.

Темата трябва да се затвори. Явно дори и подобен сайт каскетоглавите са способни да залеят с помия.

Гост

Нещо интересно по темата.
От известно време програма Христо Ботев на БНР всяка събота има специално предаване за Георги Марков„

http://sofia.topnovini.bg/node/628922

Ето днешното предаване, което след минути ще започне.

от 17.30 до 18.00 часа
Говори Георги Марков
„Игра на държава”. Как политиката във времето на комунизма трайно се свежда до бащиния.
Днес ще чуете задочния репортаж „Игра на власт”, в който Георги Марков разказва за детските игри на политика, които често родните ни политици пренасят и в реалната политика. За всичко това Тони Николов ще разговаря с немския преводач и есеист Томас Фрам и с продуцента Александър Донев.

[quote="Elling"]Имам въпрос към старите пушки -
zaltia, angar и подобни "братушки":
Защо бе, червени партийни соколи,
ръсите тук жлъч, слюнки, сополи?
В Русия идете и пишете частушки.
Явно дори и подобен сайт каскетоглавите са способни да залеят с помия.[/quot

Вярно е това, че сме соколи.
Невярно е, че ни текат сополи.

Говориме си най-човешки ние,
а ти недей да лаеш по Русия.

Втори фронт ли искаш да откриваш?

По мое мнение темата дотук даде доста поводи за размисъл и би могла да бъде включена в социологическо изследване както за ролята и мястото на писателя Георги Марков в най-новата българска литература, така и за неговия принос към събуждането на нацията в годините на тоталитаризма.

Или дали има и други български граждани, оправдаващи убийството му.

В същото време би могла да бъде и обект на изследване на езика, общуването и поведението в обществените, в това число и литературни форуми, какъвто е сайта ХуЛите. Всеки би могъл да се върне в началото на темата и проследявайки постингите до момента, да направи собствените си изводи.

Майсторството на писателя Георги Марков най-силно се откроява в романа „Мъже” и новелата „Жените на Варшава”, които продължават да бъдат образец на модерно писане.

Но в съзнанието на милиони български читатели той ще остане със своите „Задочни репортажи за България".

Именно за прозренията и истините, написани в тях, авторът плаща с цената на собствения си живот.

Убийците на Георги Марков са негови герои от същите „Репортажи” – потомците на бай Ганьо, убил 80 години преди това автора си Алеко Константинов. Убит е така, както е привично за тях – без съд и присъда.

Оказва се обаче, че името на Георги Марков и днес – почти 40 години след неговата смърт, продължава да плаши.

Това, че Георги Марков прави една прецизна дисекция на т.нар. социалистическо общество в България не е случайно – голяма част от неговия живот преминава именно тогава. Според мен всеки уважаващ себе си историк, политолог, психолог, литератор, социолог, поставил си за задача сериозното опознаване на живота в това общество, неминуемо ще стигне и ще премине през всичките страници на „Репортажите” на Георги Марков.

И ще остане смаян и възхитен от наблюдателността и майсторството на писателя да води своето повествование, да гради с фотографска точност и миниатюрни детайли високата кула на делото на своя живот.

В "Задочни репортажи за България" блестят с афористична изчистеност и точност изрази като: „Ние имаме държавници, които нямат държава, личности, които нямат лица, политици, които нямат политика... избори, в които няма избор, съд, който сам е осъден, кражби, които се наричат привилегии, и привилегии, които се наричат кражби, и престъпления, които са разкрити, преди да са извършени”, „Театърът на абсурда — това е всекидневният ни живот”, „Ние нямаме настояще, а само минало, което е ужасно, и бъдеще, което е прекрасно” и др.

Без да забравяме, че Георги Марков никога не е бил политик, трябва да признаем, че ставайки дума за него като изобличител и критик на действителността в годините на „вървящия към комунизма социализъм”, той като автор често става прицел на все още съществуващите в България негови привърженици. Парадоксалното е, че най-често това са хора, незапознати или почти незапознати с творчеството му, какъвто е случаят тук.

Четейки сега „Задочни репортажи за България” и правейки анализ и равносметка на събитията и времената от описаното в тях до наши дни, виждаме мъдростта на техния автор – неговото пророческо виждане за сгромолясването в праха на преминалия през няколко „етапа” социализъм.

Да, социализмът загуби борбата със Запада, комунистическата идеология загуби борбата с демокрацията, социалистическото планово стопанство загуби борбата с капиталистическата икономика. Това са фактите – такива, каквито са.

Реалност, която 26 години по-късно някои привърженици на социализма в България, активни участници в него, все още не искат и не могат да приемат.

По времето на социализма в България западната демокрация бе наричана „псевдодемокрация”. Но ако тая „псевдодемокрация” взе връх над комунистическата идеология след негово 45-годишно съществуване у нас, колко ли по-рано щеше да се случи това, ако е била "реална"? И защо днес бившите партийни величия от времето на соца и техните наследници най-силно от всички крещят: „Демокрация!” и напират към запад?

Социалистическото планово стопанство, както вече писах по-горе, на свой ред загуби съревнованието с капиталистическото. Стигна се до абсурда 45 години след края на Втората световна война победената в нея Германия да изпраща помощи на своите победители.
А днес бившите партийни величия от времето на соца и техните наследници са сред най-крупните капиталисти у нас.

Тук е необходимо да спомена за една закрита от админите моя тема за изгорени книги, тъй като тя има отнощение към следващите редове. Преди да бъде закрита темата (като причина за което бе посочена липсата на заглавията на книгите, за което съжалявам), не успях да уточня, че става дума за книги, дефинирани като „неотговарящи на идеологията” на една известна федерация.

Върнах се на това като факт, за да споделя моето убеждение и верую:

Една идея и една идеология не могат да бъдат победени като се изгарят книги и се убиват писатели.

Една идеология може да бъде победена само с друга идеология.

Една идея може да бъде победена само с друга идея.

Владимир Генов

Гост

Ето част от студията на Цвета Трифонова в литернет:

"Есетата на Г. Марков облъчват ефира на Европа с истината за тиранията на просъветския режим в България върху всички сфери на живота - отнемането на най-елементарните човешки права на българския народ и всекидневните беззакония на властта. Огласяват с конкретни примери корупцията, покварата и лицемерието на управляващата партийна шайка, разказват подробно за лукса и фараонските й привилегии, скрити зад лозунги за "светло комунистическо бъдеще" за сметка на всеобхватната мизерия на обикновените хора. Надзорът над културния живот и в литературата, политическата цензура и насилието над съвестта, господството на посредствеността в обществената йерархия, полицейщината и паспортният терор над гражданите - безброй теми от българското битие са предмет на анализ в репортажите. Безкомпромисното изобличение на националното предателство на комунистическите лакеи на Кремъл е една от постоянните теми. Но истинският родолюбец и интелектуалец свидетелства не само за теглилата и издевателствата, но и за пасивната съпротива на сънародниците си, за невероятната им устойчивост, изобретателност и чувство за хумор, с които успяват да преодолеят сатрапската система, запазвайки своята жизненост, традиции и добродетели. В репортажите е показана пропастта между диктаторския режим и народа - мълчалив гняв, ненавист, демографски спад, вицове и подигравки, бягство зад граница - това е отговорът на нацията спрямо тиранията. Партийно-държавното ръководство е силно уязвено и поради коментарите, посветени на простоватото и хитро "величие" Тодор Живков. Те се излъчват в 11 предавания от ноември 1977 до януари 1978 г. Този заличен изгнаник и задочен изобличител им подронва авторитета и ги унижава не толкова пред Европа, където и без това ги смятат за карикатури, колкото пред милионите поданици, които с нетърпение очакват седмичните сеанси на радио "Свободна Европа" и ловят гласа на правдата, залепили ухо до бръмчащите съветски вефове. Подронва робското им покорство, изкушава ги със свобода, дава им кураж и надежда и свидетелства вместо тях. Ето как в шесто управление на ДС оценяват значението на "Задочните репортажи". Цитирам документ "Справка" с гриф "Строго секретно", написан в един екземпляр с дата 2.XI.1976 и озаглавен "Относно чуждата радиопропаганда на български език през първото шестмесечие на 1976 г."6

"Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков. Замислена като негативна панорама на социалистическото общество, тази поредица представлява серия публицистични есета с претенциите да показват социализма "отвътре", да посочват конкретните му недостатъци и да ги обобщават като характерни за социалистическото общество явления. Отделните глави от книгата на Георги Марков имаха за цел да създадат впечатление, че същността на социалистическия начин на живот били: подозрението, недоверието, фанатизма, безчовечността, кариеризма, нагаждачеството, семействеността, чинопочитанието, насилието над личността и т.н. Корените на "негативния" психологически климат, създаван според тези "репортажи" от КП в страната се търсеха в робската психология на народа ни, в отрицателните национални черти на българина, които разцъфтявали в новите условия."

Можем да им свалим шапка за правилната преценка - всичко е точно, само от кумова срама сложили тук-там кавички.

Това е непростимото престъпление, заради което замислят екзекуцията на Г. Марков. Един български емигрант, завербуван от тайните служби, е трябвало да извърши злодейското отровителство. Но вместо това човекът два пъти предупреждава чрез брат му Никола за грозящата опасност. Знаменателен случай, при който съвестта надделява над страха. А може би е загуба на идентичност, релативиране на всякакви норми и понятия, страх и смелост едновременно, съвест и безчестие в едно. Но предвид коварните закони на тайнствения шпионски занаят, възможно е да е само двойствена игра - трупане на дивиденти и алиби освен пред "своите" и пред "противната страна." Лавиране по ръба на риска и игнориране на всички правила, за да си спаси живота при евентуална издънка - чуждия като залог за своя. Животът на писател срещу живота на шпионин. Разменна монета за оцеляване в една опасна, хладнокръвна професия. Невероятна екзистенциална и житейска драма или просто страховит занаят - при всички случаи би била интригуващ психологически и приключенски сюжет за писателя, ако сам той не бе обреченият да загине в нея. Така или иначе противоречивата фигура на загадъчния доброжелател ще върви редом с биографията на Георги Марков и може би е време да го назовем най-накрая - Любомир Николов Константинов7 е този злополучен боец на тихия фронт, неуспял или не пожелал да изпълни ролята на "дългата ръка", с която се хвали министърът на МВР Д. Стоянов. Ролята му става неизтриваема, особено след като самият човек доброволно дава показания за поръчката и за начина на отровителството на Георги Марков пред Скотланд ярд и пред Националната следствена служба, преди да се отправи към отвъдното. Достоен финал все пак на един рискован и двойствен живот (Христов 2005).

Но на съдбата не може да се попречи - особено когато се явява във вида на комунистическа злоба и мъст. Тук е мястото за свидетелствата на генерал Олег Калугин, който по това време е бил шеф на външното разузнаване на зловещия КГБ: "Живков беше често нападан в предаванията на Би Би Си, в които Георги Марков беше главен участник. Дъщерята на Живков също беше обиждана по радиото. Има някакво участие на дъщерята на Живков в този случай и доколкото знам, Живков е бил много гневен от работата на Марков. Поради тази причина беше решено Марков да бъде премахнат физически. Колкото до съветската помощ, ние дадохме отровата. Това е."8

С грешните пари на българите и с помощта на "Големия брат" най-сетне осъществяват добре планираното, че и знаково заредено, "остро мероприятие" на моста Ватерло в Лондон - за рождения си ден овластеното правешко парвеню, получава на тепсия желания подарък - животът на един голям български писател, събрат на Апостола Левски и на поета Христо Ботев, един нов будител и вестител на Свободата. Несъизмерим с интелектуалния мащаб и с човешката висота на писателя, "партийният фюрер" не си и помисля, че се самоприкачва на позорния стълб на историята, че това е собственото му Ватерло, а не на неговата жертва. Историята ще сочи името на правешкия хитрец освен като национален предател, но и като убиец на един от най-светлите и вдъхновяващи умове на 20. век и на националната култура. Георги Марков издъхва в мъки на 11 септември 1978 г. (Христов 2005: 389-422). Осъденият на смърт се отправя по пътя на безсмъртието, следвайки сътвореното от него Слово.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Ранвир, беше Ви направено последно предупреждение. Заключвам темата.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите