Преводна двуезична книга от Латинка-Златна

Уважаеми приятели, излезе от печат преводната двуезична книга „Магичен кръг” на македонски и български език от поета проф. д-р Христо Петрески, Скопие, Р. Македония.

Превод и рецензия – Латинка-Златна;
Корица и графичен дизайн – Валентина Йотова;

Благодаря на Валя за чудесната корица!

МАГИЧЕН КРЪГ
Рецензия

Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, обхващайки и неговата душа: „Той бута количката и вика: симид, симид, симид ..., прещастлив, че не носи гевреците на главата …,” продавачът на гевреци едва изкачва количката нанагорнище, не защото са тежки гевреците, но му са натежали годините. …И така всеки ден, от ден на ден”, „Тя всеки ден вареше по две яйца, по навик, за съпруга си – за работа. …А той пак ще вземе само едното яйце, ще го държи постоянно в дясната ръка. Така се топлеше, докато газеше в снега”. В поезията на Христо Петрески се говори също за моралните и духовни ценности, които са загубили своето значение. „Какво е пък сега това: сексуална (р)еволюция в ранна детска възраст, във възход, в транс, .…Всички търсят любов, а нея я няма и за лек. И не се продава и в най-малките шишенца”, „Във Фейсбук натрапчиви жени и провалени мъже с празни въздишки, любовни съобщения и обаждания, си отправят наизуст заучени, банални изречения.”; творчеството му е наситено със самоирония и ирония: „Моето цвете е зелено, тъмно зелено, горчив и зелен пелин, неразцъфнало, вечнозелено. …Да не бях аз това цвете зелено, отдавна щях да му взема мярката и отсъдя зелено”. „Двама не се разпознали,а може би (никога истински) и не се запознали… Не, единият вече беше прегърбен, … гледаше напред, защото нямаше нищо назад. Вместо вестник, под мишницата си носеше главата. …А другият, ето, тичаше, като попарен петел, за да покаже (уж), че гледа право само в улиците”; има философия и мъдрост: И кой знае кое в живота е (абсо)лютно и кое (пък) е относително, ..(Ал)берт Айнщайн, измери ли пътя от (всеки)дневните си стъпки до (не)преливащото туптене на сърцето? Колко е и кой (не) го е извървял и защо?!” , „А пътят е начертан, но непредсказуем.Така че може да завърши и преди да изброиш ,и да запишеш деветият ред, а за десетия и всички следващи вече да бъде (прекалено) късно ...”
Христо Петрески е наблюдателен и бързо реагира на всяко предизвикателство, което го заобикаля. Понякога изказът му е директен и циничен. Поетът натрупва поредица от предмети – чиния, пейка, ключове, радио, яйце, врати, прозорци, костюм, кантар, прахосмукачка, коли, писалка, камък, копия, стрели, боздугани, дълги саби, звънци, камбани и др. Поезията на Петрески е безпардонна и оригинална. Той е майстор на кратката форма. Краткостишията му са фини капки, които насищат душата:

ябълката се срамува
преди да съблека кората й
гола да я ям.

Неговата поезия трябва да бъде четена, защото е актуална – сега и за в бъдеще!

Латинка–Златна, Ловеч;

Стихове от Христо Петрески

ЗЕЛЕНО ЦВЕТЕ

Моето цвете е зелено,
тъмно зелено,
горчив и пелин зелен,
неразцъфнало, вечнозелено.

Но какво е това цвете зелено,
когато цвят няма и е само на листа и стебло зелено?
Така че кой е видял такова цвете зелено
и кой го къса докато е още зелено?

Да не бях аз това цвете зелено,
отдавна щях да му взема мярката и отсъдя зелено,
а нямаше непрекъснато да го поливам да бъде сочно и росно зелено.
А то всеки ден съхне, жълтее и все по-малко е зелено!

ЕТИКЕТ

1.
Видях хубава русокоса жена
с нов, пролетен, зелен дъждобран,
но и с етикет, който висеше като плитката ù.
Така че побързах уж обезумял да я стигна
и с тичане се доближих до нея,
но жената се изплаши толкова много,
щото и тя веднага увеличи стъпките си.
И напразно виках след нея, а тя нито веднъж не се обърна назад.

2.
От какво беше подплашена
бедната млада жена толкова много?
Защо не искаше да спре,
за да ù кажа, че на новия ù зелен дъждобран
има забравен голям червен етикет,
така че хората, като гладни вълци, само се взираха в нея и я наблюдаваха?
Сочеха я с пръст, сякаш бяха видели чудото на света,
или силно се смееха, като че ли тя (не дай, Боже) им хвали нещо...

3.
Затова, ако случайно забележите на половината път,
че горната си риза сте облекли наопаки,
съблечете я веднага на първата улица,
зад първото дърво, храст или висок автомобил,
въпреки че най-добре е това да стане в същия миг, на самата улица,
още повече, ако имате красиви гърди,
та сънливите минувачи да разтриват очи, да се разсънят,
и поне да има за какво да ви залепят траен етикет!

ОТ ДНЕВНИКА НА ЕДИН ЧИСТАЧ НА АВТОМОБИЛИ

Мразя ги всичките коли, които чистя,
извинете: лижа.
Идва ми да вляза вътре, да взема волана
и да шофирам, шофирам, шофирам...
Да побягна нанякъде, където няма да ме намери никой!

По-добре е да съм в някоя пуста пустиня,
отколкото да чистя нечии чужди коли
на напудрени дами и господа надути,
които гледат на мен, като на роб – високомерно и отвисоко,
и едва чакат да завърша с изтриването, извинете – с лизането!

Идва ми да им поставя една атомна бомба в багажника,
докато го чистя с прахосмукачката,
заедно с пътниците от под техните мръсни нозе, но и души,
защото най-радостно бих искал да ме погълне машината,
а не прахът, който случайно и неканено се е натрупал във вътрешността!

Не, няма да бърша, извинете – лижа вече!
Нито ще избягам още рано в зори към Сахарската пустиня;
и няма пак да позволя да ме засмуче една обикновена прахосмукачка!
Току ще събирам пари да купя макар и най-стара, скапана кола,
която ще чакам друг да я изчисти, докато аз го гледам под око!

НЕ ИСКАМ ВАШИТЕ ОБУВКИ

Не.
Не искам вашите обувки,
защото са измачкани,
с надраскани върхове,
с открехнати страни,
(в които, не дай Боже, може да влезе мишка!)
с износени подметки
от ходене в погрешна посока.
И връзките, които се скъсали от прекалената употреба.

Не.
Не искам вашите обувки,
защото са с напукана кожа,
изчезнал блясък на лака,
а Вие не сте предприели нищо.
Обували сте и сте събували същите обувки по навик.
Сутрин сте влизали в тях, а вечер от тях сте излизали.
Стягат Ви, или са били като лодки.
Или просто не сте имали пари за нови.

Не.
Не искам вашите обувки.
И дори да ми ги подарите, ще ги върна,
освен онези два чифта на вашите четири крака,
направени от испанска и италианска кожа.
(Та там живеят ли други говеда от нашите,
или магията я знаят сръчните майстори от Китай?!)
Така че обувките са като слети,
и в една дъждовна, есенна, сънлива сутрин
съвсем случайно са опънати!

Не.
Не ги искам на краката си, кръстосани една върху друга.
(Независимо дали лявата е върху дясната,
или дясната е върху лявата…)
Нито доближени една до друга,
като в армейски строй,
нито когато са твърде разтворени,
така между тях сякаш в тунел
може да премине истински влак.

Да.
Искам само тези две мои обувки,
направени вместо от чиста кожа,
от изкуствена турска кожа,
защото не ми набиват пръстите,
не ми потриват глезена,
нито ми бодат петата,
а и палеца може свободно да диша,
(въпреки че подметките срамежливо пропускат по малко вода),
докато аз вървя ли, вървя
всеки ден загледан към новото утре,
като някое изгонено, нещастно кученце!

УБИВАНЕ НА ВРЕМЕТО

По-добре е ние да убием времето, – рекох, –
отколкото то да убие нас!
Но защо толкова много убиваме времето,
което ни забравя и не ни забелязва при това,
като удряме себе си със силни, червени шамари и ритници отзад.

Времето е постоянно тука, като отворена врата.
А дали ние ще влезем, или не,
най-много зависи дали ще имаме време
веднъж окончателно и безвъзвратно да разберем,
че всеки е губещ, който си играе с времето.

И че всяка секунда не е изгубена от неограниченото време,
а от нашия кратък, гол и беден живот!

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 102

Поздравления за чудесната книга, мила приятелко. Преводът и рецензията са прекрасни.
Поздравления и на Валя за превъзходната корица.
Smile

Поздравления и от мен! Very Happy

Поздравления и поздрави и от мен, Латинка-Златна!

Бяла лястовичке, Доктора и Влади, благодаря ви от сърце за хубавите пожелания!

Влади, в момента правя петезична антология на съвременните балкански поети, която се надявам да стане в началото на 2016 година.

Честит празник, Приятели!

България е държавата на Духа бе казал руският филолог и културолог академик Дмитрий Лихачов! Нека да го опазим!

Тук и сега искам да споделя, че за Деня на будителите от Областния съвет в гр. Ловеч от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), клуб"Култура" на 31.10.2015 ми беше връчена Грамота. Наградиха ме като радетел и представител на България и Ловеч, за укрепване културните връзки между балканските народи и за личен принос в провеждане на мероприятия във връзка с военно-патриотичното възпитание на гражданите и укрепване организацията на СОСЗР. Благодаря им от сърце за вниманието!

Благодаря още веднъж на всички за топлото внимание!
Бъдете благословени!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите