Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: dimo3
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13850

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 3
Всичко: 424

Онлайн сега:
:: erka
:: Markoni55
:: Mitko19

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Бал на пролетната поезия 2015
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
zebaitel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 610

МнениеВъведено на: 30 Мар 2015 21:00:56 » поздравления! Отговори с цитат върни се горе

Честито на наградените! Smile Smile Smile Smile Smile

Няма по-приятно чувство от това, да си номиниран в някоя от категориите на бала, а аз съм поласкана, че съм компанията на Джой и Люси! Smile

Да не се заричам, но никога няма да се откажа да пратя стих за бала - това е привилегия!

Наградените стихове могат да накарат много от конкурсите, по-скоро техните журита да се изчервят от неудобство, защото са на много високо ниво и това се дължи на вас, приятели, които изпращате произведения и възприемате бала, като едно изключително събитие!

И най-много, на прекрасната Маркони и целия и екип! Smile Smile Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Rodenavlotos
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 28, 2010
Мнения: 142

МнениеВъведено на: 30 Мар 2015 22:30:36 » Прекрасни сте! Отговори с цитат върни се горе

Прекрасни са всички наградени стихове, а още по-прекрасни сте всички, които участвахте!
Извинявам се, че съм кликнала първо на друг форум по погрешка. Smile))
Но "колкото повече, толкова повече"Smile))
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 911
Място: София

МнениеВъведено на: 31 Мар 2015 01:08:03 » Отговори с цитат върни се горе

Честито на всички участници, наградени и съпричастни към този празник- Баловете на Поезията! Това е единственият нещокатоконкурс, за който пращам стихчета(другите съм ги отказала като цигарите, но по- лесно), именно защото няма смущаващите характеристики и запазена марка глупости на същинските. Защото е бал, празненство, където думите, които поетите са написали под въздействието на емоция и чувство, не са състезателни коне, а споделени с приятели красиви и талантливо записани мисли. Благодаря на Маркони и всички съпричастни за това! Щастлива съм, че съм и двойно съпричастна на този бал, защото поредна пролет в рицарския турнир е (този път индиректно) и мое стихче- http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=172056 - миналата пролет само по себе си, а сега и чрез прекрасната рефлексия на Серго! Това явно е и отговор на въпроса- да, явно пролет е, и да, явно е черешов цвят..Smile Нямам търпение да видя стихчето на малката Мария и нейното развитие на това стихче- матрьошка. Както и другите! Тази година, от това, което прочетох, ми прави впечатление, че всички пратени стихове са силни и добри. Все така да е! Прекрасно е, наистина, че го има този бал и дай Боже, все така да е!
Сърдечни поздрави!


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: pc_indi на 24 Апр 2016 00:15:25 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2423
Място: Варна

МнениеВъведено на: 31 Мар 2015 14:06:30 » Индиииии Отговори с цитат върни се горе

Твоята деликатност и добронамереност ме оставят без думи. Съжалявам, че в цялата суматоха не съм обърнала внимание, че стихотворението на Серго, което ползвах за рицарския трунир, де факто е писано по тема от твое стихотворение. Извинявай Инди, но наистина се намирах в не съвсем адекватно състояние поради струпалите се събития... Инди, във време, когато всеки драпа да докаже собственост дори и върху думи, които са ничии, ти благосклонно погледна на една доста натрапчива грешка. Благодаря ти за проявената деликатност и добрите думи. Изчаквам да ми изпратят стихчетат от турнира и ще публикувам всичко... Инди, те се познаваме лично, но с радост бих ти стиснала ръката при първа възможност.
Маркони

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2423
Място: Варна

МнениеВъведено на: 31 Мар 2015 18:29:22 » всички участвали произведения Отговори с цитат върни се горе

Анна Николова /ami /Добрич

Бели цветя
изваляват дърветата,
а земята зелена
зелена..
Някакво чудо
строго секретно
прави сърцето ми
цветно.

Радослав Коцев / Daro / Пловдив

телеграфен стълб

От буклите на ранна пролет
венчелистчето поставя
бяло копче за акцент.
Ветровити пръсти разкопчават
шоколадовата риза
и го драсват с вишнев нокът –
разтреперал се пред дамата
аскет.

Йорданка Андреева / ASTERI /Атина , Гърция

На рамо скланя слънцето глава
и трупат залез сенките по двора,
проплаква тънко старата чешма,
а две петлета край стобора спорят.
До крушата се спираш, тя трепти –
обсипана със розов цвят невеста,
прокапва аромат, жужат пчели,
а къщата е празна като черква.
И тихо се затваряш у дома,
и стъкваш огън в старото огнище...
Пропукват съчките, а самота
душата ти със спомени разнищва.
А тя – душата ти – иконостас
със ликове на живи и на мъртви.
До Богородица е мойта снимка – аз
събирам твойта обич, като жътва.
Свещта запалваш в своето сърце,
молитвата изплакваш към небето
и уж е тя за твоето дете,
а всичките деца във нея светят.
Ще пиеш утре първите лъчи
и ще очакваш изгрева на прага,
ще чакаш моят глас да прозвучи,
ще чакаш аз да те прегърна, мамо.

Валентина Йосифова/ Valens/ Варна

Кръговрат

...Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек

Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред.
Дворът - волна е поляна.
Помни ли плета?!
Няма млади.
Няма стари.
Бог и тишина.
Никнат гъбките щастливо по къщния праг.
Даже мишки не живеят в стария долап.
Но виси напук на всичко прашният портрет
на стопанин и стопанка със дечица пет.
Днес във тяхната къщурка никне слънчоглед,
там под дупката в тавана с паднал гредоред.

Колко птички!
Пеят, пеят...
Цъфнали цветя.
Пак с надежда за начало идва пролетта.

Галина Иванова/ Варна

Уют

Денят със възхитителна небрежност
налива през стъклата топлина.
И ти записваш в строфа най-прилежно:
Ах, зимата си тръгва! Ето на.
Ах, този свят кокичест, минзухарен
сега ще бъде два пъти по-наш,
отколкото той бе през февруари.
И ахващ ден притуряш нов за стаж.
Щом дойде ред за първа теменужка,
ще бъдеш по-богата и от Крез,
защото в нечий поглед син се люшка
един почти безбрежен интерес
към туфите цветя или към плажа
отвъд гората. Всичко е любов,
с която някой иска да предскаже
тревисти думи, бряг и апостроф.
И ти докрай без страх се разпиляваш.
Идеи, срички, чувства и звезди
са ти дарили пролетното право
да бъдеш сойка, както и преди.
На чайките - сестрица мимолетна
с лъчист рефрен за лист от изумруд.
А, впрочем, някой трябва тук да вметне,
че в месец март е целият уют.

Десислава Съботинова Стоянова/ liulina / София

Видях те Пролет
Видях те в очите на дете,
затичано след слънчеви лъчи,
надничаше с лицето на кокиче
и чух, чрез птичи песни, не мълчиш …
Видях те в градските полянки,
свенливо се подаваш от пръстта,
видях те преродена в дъжда,
в дъха на новия живот, на свежеста …
Видях те, това пък е за мен добре,
не съм затворила сърцето си за теб
и значи в сърцето ми не ще умре,
на приключения и пориви духът!
Видях те Пролет
Видях те в очите на дете,
затичано след слънчеви лъчи,
надничаше с лицето на кокиче
и чух, чрез птичи песни, не мълчиш …
Видях те в градските полянки,
свенливо се подаваш от пръстта,
видях те преродена в дъжда,
в дъха на новия живот, на свежеста …
Видях те, това пък е за мен добре,
не съм затворила сърцето си за теб,
така, че в бъдното ми не ще умре,
на пориви за приключения духът!

Радостина Ангелова (joy_angels) – София
Петъчно

Този петъчен ден е роден, за да плача.
Мокър април зад стъклото се сипе.
Съмна вън, ала тук още здрач е.
Даже не искам да се опитам
лампата в мен да запаля, да блесне –
полетът не е мечта за къртица.
Тук ми е хубаво – кротко и есенно.
Вънка зелено боде ми зениците.
Но брегът на сърцето е тесен за нея –
тя иска водата! Тя иска обратно…
Моли с добро, даже песен ми пее,
после ругае ме непохватно.
Аз не искам в онази посока да тръгва.
Беше тя под дъжда… Не, стига толкоз!
Колко дни ей така си осъмваме:
тя – с молби, аз – със плач. И е болка…
Мокър април е, какво ли се чудя?
Шушне, вали, чурулика и пърха.
Вън на дъжда – само луди и влюбени,
а аз зад стъклото съвсем се обърках:
не мога… а искам… Но я… я ги виж ти!
С дъжда са дошли…пък аз къде гледам?!
Цяла флотилия кораби книжни
чакат да тръгна с любовта ми към тебе.

Диана Юсколова (DY) – София
Предчуствие за пролет

Да ме събуди врява на синигери,
брезата да разлисти тънки клони,
да ме настигне и задмине цвят от ябълка
и бяло облаче да ме догони...
Да ме погледнат бели маргарити,
да се загубя в ниското, в тревите,
да се намеря в чиста, светла капчица
и никой, и за нищо да не пита...
Да ме целуне дързък, топъл вятър
и да не помня за какво съм плакала...
Да ме опие вино от глухарчета...
Такава пролет много дълго чакам...

Дора Ефтимова/ dori_ef / Горна Оряховица
ПРОЛЕТТА Е МЛАДА
Със усет тънък на жена
и с мартенските си капризи,
пристъпва нежно пролетта,
разпуква резедави ризи.

Земята събужда за живот
и слънце в косите заплита.
Изпраща в Космоса любов
и песента й звънка литва.

А там, до старата ограда,
любовна двойка се целува.
Вижте пролетта! Тя все е млада!
В кръвта й лудо страст бушува!

Валентина Шейтанова/ jantreya/ София, ама е от Бургас

Унася се Бургас. Завива покриви
с мъгливо одеяло, изтъкано
от морски въздихания. А в локвите
трепти светличе, с нокът издълбано.
По Богориди плочките са стихнали.
Замитат сенките на минувачите,
а часовете на деня за спихнали
като балони. Стиснал е клепачи
поредният прозорец. Червенее
зад плътните пердета като рана
греховна светлина и се люлее
под звуците на глъхнещо пиано.
Забравен гларус дращи тишината.
Напъпилите розови бадеми
на сън цъфтят и благ е ароматът им.
От него правят за тъга мехлеми.
Безшумно е. Беззвучно е. Спокойно.
Тиктака времето в сърцето само.
Предпролет е и малко е усойно.
Морето тръпне като голо рамо.
По моста над вълните бродят спомени -
в мъглата са вълнуващи видения.
Градът заспива като стар бездомник,
без памет, без мечти, без угризения.

Кирил Аспарухов/Варна
П Р О Л Е Т

Нещо пресекна дъха ми
Нещо заседна в душата ми
Нещо разкъса брега ми
Нещо влуди самотата ми
Нещо подобно на шило
вряза се остро във мене
Бутна зад вехтото било
туй закъсняло зелено...

Кирил Николов / Giro /Пловдив
Сутрешно

Денят настъпва – мами ни с надежда,
че утрото е слънчева соната
и всичко пак щастливо се нарежда.
А щастието думка във главата.

Изпърхва ято от банални чувства,
превръща се във стадо и умира.
Животът сутрин е изкуство,
така че бирата не трябва да се спира.

Краси Янкова -Zvezdokril, София
ЗЕМЯ

Събудих се в зелено наметало,
Света не бе окъпан от лъчи,
Не беше вече и постлан във бяло
И Слънцето не чувах да мълчи.

Протегнах се и нищото прегърнах
И май очаквах да се разлети,
Но то не спря, а само се извърна
И тук не може да ме проследи.

Оставих нишки –стръкчета зелени,
Направо Пролетта се изуми,
Смутена Зима спря пред мене,
Света отново сякаш се роди.

Евелина Кованджийска/ Lorena /Plovdiv
Вой на щурци или просто пролет

Вой на щурци. Някой ме чака
там на края на тъмното.
Свири вятъра, прави писта към душата,
по която някой ще свърне.
Вой на щурци. Плаче гарванът,
осиротя кестенът
и щъркелът не дойде тази пролет,
а самотата се разплисква на думи.
Вой на щурци. И аз чакам -
някой прокле любовта ми.
Мъглата дълбоко във мене
натежа и горчи - проклетата.
Вой на щурци. Аз не помня
кога се предадох на тишината.
Черна чернее тъгата ми,
а пролетта е неистово бяла.
Сбогом, прости ми,
аз забравих
този вой на щурци
какво предвещава.
Само една дума остава
да ме върне в бялата пролет.
Моля, кажи я и пак прощавай,
че обичта ми се нуждае
от този протяжен вой.

Любка Славова/ Lss /Пловдив
Пролетно прераждане

Пролетта вие крехки гнезда,
по капчуците палаво тича,
разпилява се в буйна река,
слага цвете в коси на момиче.

Топло тя на тревите шепти,
нежни тайни в дърветата скрива,
боядисва във синьо мечти
и звездите наново открива.

Във деня вплита чист аромат
и във вишневобяло го вгражда.
Дава смисъл на целия свят –
любовта в този миг се преражда.

Любомир Николов / lubara / Велико Търново
- Пролетно стихотворение-

Едно пролетно момиче
всичко ми прощава.
Дори това, че бяла е брадата ми,
и колко ли ще побелее още,
докато то ще си е същото,
а може и по-хубаво да стане.

Едно бяло кокиче
ме радва, откакто ме заговори.
Какво още да сторя,
моите бодили не ще се превърнат
в ярки цветни върхове,
дори ще станат още по-бодливи.

А какво ли пък ще стане,
ако това момиче-кокиче
изникне покрай напуканите ми корени.
В едно съм сигурен,
поне от ветровете неканени
ще се стремя да го предпазя.

За нищо повече не обещавам!
Времето не ще ми стигне!
Знам го, откакто ми заговори.
И това много ми помага,
иначе до сега да бях останал
без корени, за бодлите да не говоря.

Людмила Билярска/ Лафайет , Индиана/ САЩ
Предпролетни ескизи

Сега, когато степните треви са повалени,
притиснати от вятъра,
А преспи сняг белеят тук-таме,
като изпънати във дрямка кучета.
Когато гладните койоти се оплакват нощем
на кръглата луна,
а голите дървета замират в крачка,
на слизане от хълма...
Тогава небето се облича в кринолин.
А птиците са радостни и бързи:
раз-два, раз-два и три...
Животът да се случи – пак е дръзнал.

ЮЛИЯНА НИКОЛОВА / mamasha / Бургас
Пролетна песничка

Топлият, кроткият мартенски дъжд
най-после запява край моя прозорец
и замирисва, ей тъй, изведнъж,
вън замирисва на пролет.

Клони разлистени тихо шумят,
люлее ги вятър - надолу-нагоре,
и на парка от зелената гръд
носи дъх нежен на пролет.

Пак алеите буди весела глъч -
ликуват над мене птичите хорове
и ми намига слънчев тъничък лъч.
Свежо ухае на пролет.

Мариела Русева /Варна
РАЗЛИСТВАНЕ

Разлистеното случване потръпва от надежда,
а тичинките му безброй сияят,
във бисерните капки на утрото оглежда се,
тихичко прошепва, каквото си мечтае.

Познава всяко вдишване, но друг е ароматът,
защото то е някак променено,
посоката сменил е изменчивият вятър,
става му неясно и му е смутено.

Пораснало във нищото от нищото ли идва?
Едва ли нещо случва се случайно ...
Невидима за зрящите крехка парадигма
в камъни и пясък стаила се е тайно.

От сокове отпива, дори когато няма,
със риск да бъде даже виртуално,
надеждата и вярата съвсем не са измама,
бавно се разлистват в случване реално.

Сияещи тичинки прашец на воля ръсят,
отнася ги променливият вятър,
веднъж на камък никнали, оазиси не търсят,
във нищото покълва нещо свято.

Мария Костадинова / mariniki / Пловдив
че пролет се листи...

нощем...
самотният вятър от хълма се спуска
изплъзнал се тайно от топлия сън на звездите
незримо край речния бряг прошумява...
за миг във върбите
притихва за да им прошепне
че пролет се листи...

а те...
със пробудена нежност пак клонки
поклащат в зелено разцъфнали
крехкия спомен за ласка любовна запазили
в перли дъждовни
от нощния вятър по бялата гръд
на деня разпилени...

Меги Гювенал / secret_rose/ Анталия,Турция
Покълване

Този дъжд, този дъжд - трополяща вина
от зарана е плиснал в душата.
Равнодушно преля здрачина в ранина
и потули под було земята ми.

По браздите лъщи с дъх на мокро гюбре,
на картофи, на тръни и шума.
И крайселските мери очуква добре
с песента на забравени думи.

Гледам, гледам... Очите ми - улей от дим.
По капчука на пулса оттичат.
Малка вадичка слиза: от пролетен грим
зацветила е жълто лютиче,

преналяла мъгла, под мъглата - живот
занашепнал Великденски псалми.
Още рано е, казвам. Още нося хомот,
под нивята си, мокри и кални.

А небето шурти. И не пита за мен.
Ще гори, ще бумти. Ще пристане.
И след бурята мъртвите капчици ден
ще са топлите Божии длани.

Милена Френкева /ole72/ София

Плувам в пролет -
бяла, розова и жълта,
лека съм с криле
на влюбена лястовица,
моят дом е южняка,
а зимата е минало,
за което цветовете
на черешата не говорят.

Нели Никова /nela_gold / Суворово, Варна
Кокичета

Не ме разплака.
Беше само дъжд,
полепнал ми по клепките,
нетраен.
Не те изгубвам.
Неведнъж...
Ще те откривам
в този дъжд случаен.
Не ми се случваш.
Просто ей така
играеш я -
поредната си роля?!
Обичал ли си
някога така -
тъй както се обича -
по неволя?
Не ме разплака.
Днес и не успя,
но сигурно ти паря
във очите.
Надяваше се
моята вина
да те усмихне...
на любов прилична.
Усмихна ме.
Денят ми е студен.
Дъждът ще си отиде -
сам. И празен.
След него идва
топла, пролетта.
Не виждаш ли
наболите кокичета?!

Радост Даскалова/Лондон, Великобритания
МОКРИ ОБУВКИ ЗАВИНАГИ

Историята ни, в обувките на пролетта,
тътрузи токчета като пияна блудница.
Така невзрачна е и хлипа жалка под дъжда,
с лилавите очи на ронещи се люляци.
Забравила те е във някой, тъпкан с хора, бар,
а мен ме развали на дребни за билети.
Сценарият е същият. Декорът - също стар -
изтърканите вишни с техните конфети.
Във нашата пиеса няма място за звезди -
епизодични сме, макар и в главни роли.
На сцената се спука да вали,
вали,
вали
по мокрите обувки и на тази пролет.

Райчо Русев / rasun / София
Април на село

Ще се вмириша на ракия,
на нафталин и на ошаф.
Аз тук от времето се крия,
от себе си и от света.

Ще се заровя в синкав здрач
над нивите зеленокоси.
Да ме изрови детски глас,
да ме извади пак на показ:

поляни, цъфнали дървета,
жужене на пчели...
Април

е всичко онова, което
ще бъда. Или пък съм бил.

Румяна Симова / osi4kata / Уелингтън , Нова Зеландия

Пролетно настроение
с дъждобран и бельо
в този пролетен дъжд...
всичко друго е просто излишно
и ветрецът е мъж,
свирва с устни веднъж,
после още веднъж..
през брезите...
Падат капки сребро,
тротоарът звъни..
Пролетта дефилира в зелено,
с дъждобран и бельо...
и пулсира любов
на ветреца из тънките вени.

Румяна Пелова - rumpel – Перник

Направи го
„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.“
Пабло Неруда

Направи го, направи го, де!
Нека пролетно разреша
под зеленоокото небе
къдрите си на череша.

Нека лумна в бели цветове –
огнени и разлюлени,
нека слънцето да заснове
пътя между теб и мене.

После? После няма накъде
да избягаме от тази орис.
Направи го, направи го, де!
С нея няма да се боря.

Чакам само с жажда на пчела,
за да ме направи спешно
влюбена. Тогава бих била
твоята разцъфнала череша!

Светла Гунчева / Rodenavlotos / Бургас
ПРОЛЕТНИ МИСЛИ

Прозорците отворихте ли в себе си?
Да влезе утрото? Забравено красиво е!
Не е ли вече време да разтребите
и къщата си, от нюансите на сивото,
и зимната душа от паяжините,
натрупани през месеците нелюбов,
в затворената с девет катинара стая?
Ако животът съумява да е нов
през пролетта, защо и вие да не бъдете?
Дръпнете очните пердета!
Природата, на бяла смърт осъдена,
сега в зелената си дреха свети,
което значи – нищо не умира окончателно.
Вдъхнете светлия й оптимизъм
сред сала си, от бурите разклатен.
Усещате ли? Духва бризът
и гони сенките на зимната душа
далеч зад хребета на бъдещото лято.
А нейният, бродиран на цветчета, шал
трепти по раменете й от вятъра.

Станислава Немска / stenli499/ София

Приижда пролет. Светлото царѝ.
Дори калта мирише на кокиче,
а циганката, даже без пари,
на тъжната ми длан любов предрича.

Блести тревата, с вик зелен расте -
една загадка с въздуха привиква.
Напролет всяко бъдещо дете
е малка тайна, скрита под завивката.

Виж как в гнездото в стария комин
танцуват две завърнали се птици.
Пои чешмата пътника самин,
поспрял за малко, морен за водица.

Момите идват, скупчени без ред,
и всяка иска жажда да му стане.
Кобилиците с менците от мед
играят върху кръшните сукмани.

Забравен блян разпуква се. Мълчи.
Сърцето му е пролетно. Играе.
И той избира с устни и очи
най-слънчево засмяната, открая.

От капките по медения ръб
отпива глътка пролет минзухарена.
Такъв абсент, убиващ зимна скръб,
не знаят и най-смелите знахари!

Соня Георгиева /Veronikas/
Пролетно почистване

Там, във ъгъла в ляво
има кош за пране.
С мръсни думи,
закани,
болки, рани, лъжи.
Там, във ъгъла в ляво
има шкафче с ключе.
С тъжни мисли събрани,
тишини,
брегове.
Там, във ъгъла в ляво
има маса с храна.
За когато остана
сам сама на брега.
Днес от път се прибирам
и разчиствам ъгли.
Пролетта се повдигна
чак до мойте очи.

Стефка Петкова / pc_indi / София
ОЧИ ЗА ПРОЛЕТ

Утрото по Пролетта е лудо...
Хиляди тревоги и задачи
вместо птиците ума ми будят,
стиснати зад зъби и клепачи.
Чакам си трамвая и не виждам
бухналите в цвят дървета,
размотали слънчевата прежда,
как като невести светят.
И тогава тя нахлу в света ми-
сляпата пред майка си вървеше
бързо, сякаш гонеше бастуна.
Водеше я, сигурна във пътя беше.
Будката за вестници ги спря,
продавачката със тях се разговори...
Слушах как незрящата запя
песни популярни и народни.
Скочи вързаното ми сърце
и в гласа й сви се като куче.
Сякаш с Господ пее във дует!
Сляпата на Пролет ме научи...

Станка Бонева / Uff / Варна
В ОЧАКВАНЕ

Тя, поредната пролет, полюшва бедра
и сърдито присвива очи срещу котките.
В двора дупките – зеленясали стари ведра –
с мътен поглед следят бавната ѝ походка.
Тази не е кокетка - имитира страстта
на предишните пролети, минали пред очите ми:
бяха те с многобройни плодовити гнезда,
с детелинови шепоти в шепите-свитъци;
щипеха ми лицето, спираха ми дъха,
удряха ме с резливи вълни на изгряване,
на смрачаване молеха да ги приютя
върху моето мургаво тяло-поляна.
Лягаха си пияни, ставаха преди мен,
хукваха да копаят ручеи из тревите,
после пълнеха всички дървета със дзен
и през сламки изсмукваха фреша на дните си.
Помня, някои пролети имаха стил.
Една беше брюнетка преди двайсет години,
истински бел епок: фаберже, аркансил,
силен беше дъждът ѝ, плачеше без причина.
Друга беше ампир – пъстра, но достолепна -
тънка талия, брошки, панделки, деколте,
хубостта ѝ стоеше като прилепнала,
но в портрети не можеше да се побере.
Много птици погали с белите си ръце,
много ягоди ръсна, много пясък преся.
Тя раздаваше обич ей така, с все сърце,
а изглеждаше тъжна и вглъбено сама.

Трета ходеше скромно – в стил рустикал:
шапки сламени, летни, простички сандалети.
Беше сушава, с нея се простихме без жал
преди десет години. Не ѝ пазя портрета.
Всички пролети – хубави, но с различен десѐн.
Едноцветни ли, пъстри ли, вече преминаха;
искам само една да се върне при мен:
тази с руйната кръв като кипнало вино
тази, буйната, хипито рошавата коса.
Ненадейно черешови клони да тръсне
тя, която бях аз. Да ѝ чуя гласа,
пък тогава сърцето ми нека се пръсне.

Сергей Сергеев /sergione/ Варна
Н Е П О С Л У Ш Н А П Р О Л Е Т

ЗИМАТА КАТО СТРОГА ИГУМЕНКА
НАИВНО СЕ БЕШЕ ИЗЛЪГАЛА.
ПРОЛЕТТА С НЕЯ НА ЖУМЕНКА
ИГРАЕШЕ НАХАЛНО ЗАД ЪГЪЛА.

ЛУДОРИИТЕ Й БЯХА ИЗЛИШНИ
НЕ СЕ ЧУВАШЕ ЕЛЕНСКИЯ ВПРЯГ.
„СНЕЖИНКИТЕ” ОТ ЦЪФНАЛИ ВИШНИ
ЗИМАТА ПОМИСЛИ ЗА СНЯГ.

НА ТОПОЛИТЕ С БЕЛИТЕ Й ПАМУЧЕТА
МЪГЛАТА ОТ ЗЕМЯТА ПОВДИГНА.
СЪБУДИ БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА
ДА ИМ КАЖЕ, ЧЕ ВЕЧЕ ПРИСТИГНА.

НАПЪДИ ГИ ТЯ ОТ ЗАСЛОНИТЕ
ПОДХВЪРЛИ ИМ ПАРЧЕНЦЕ ФИЛИЯ.
ЦИГАНИТЕ ИМ СБРАХА КАШОНИТЕ
ДА ГИ ВЪРНАТ ЗА СТАРА ХАРТИЯ.

РАЗРОШИ ЗА ПОЗДРАВ САЛКЪМИТЕ
КАНТАТА ЗАСВИРИ В УЛУЦИТЕ.
УСМИХНА ДОРИ КАЛДЪРЪМИТЕ
И ЗАПЯ ЩАСТЛИВО С КАПЧУЦИТЕ.

ДАЛЕЧЕ ПРОГОНИ И ВРАНИТЕ
НЕЩАТА СЕ БЯХА ОБЪРКАЛИ.
НАОПАКИ ОБЪРНА КАМБАНИТЕ
ЗА ГНЕЗДА НА ПЪРВИТЕ ЩЪРКЕЛИ.

БУТНА СЛЪНЦЕТО ОТ НЕБОСКЛОНА
ПРЕЗ СИНОРИТЕ КЪМ НАС ЗАПЕРДАШИ.
ЗИМАТА ЯДОСАНО СРИТА АМВОНА
И ПОБЪРЗА ДА СЕ РАЗМОНАШИ.

Мария Гюзелева/Елхово
ПРОЛЕТ В ШЕПИТЕ

Тънки стъбълца –
облаците.
В шепите ми –
утро – изворна вода.
После тишина
и много спомен
за зелено
във света.
А накрая –
тук на пръстчето
безименно
тънък пръстен
от луна.
Простичко
дошла е
Пролетта.

Румен Търев / Варна
ТЪЖЕН РОМАНС

Срещнах те в един прекрасен ден,
на пролетта.
Макар да си призная, малко изумен.
Сълзите ти ме изумиха.
Очите ти - зелени езера -
в душата ми за миг пробиха
каверните на мъката ми тиха
и в миг разбрах - това не е игра!
Алкохолик, безпътник като мен
не заслужаваше такава чистота.
И шпагата веднага си прибрах.
Не исках този грях -
Да те пленя във пролетния ден!
И се прибрах във свойта самота.
Какво да кажа още?
Нощем събуждах се и виждах теб.
Усмихваше се през сълзи
и ми протягаше ръце.
А аз усещах как във мен пълзи
една изконна, истинска човешка радост.
А болното ми от ексцесии сърце
туптеше , сякаш бе във първа младост!
И сякъш в мене беше Пролет!

Елена Бурова / Варна
Кокичета

Камбанки – пролетни звънчета
във преспите сега прорастват.
Кокичета покълват – ето.
Ветрецът милва бели пазви.

Дори под снежните кристали
жвотът мощен съхранен е.
Лъчите ласкаво ги галят.
Пристига Пролетта при мен.

Радостина Драгоева/ Варна
На един поет

Пролет е!
Дай ми за малко ръката си!
Искаш ли с
мен да допреш благодатна земя?
В нея душата
се шири пространствено,
вярна на
своя копнеж да не бъде сама.
Шепнат елхите:
„Опитай!” наоколо,
бързо порасли
със силни стебла и игли.
Вдишай
живота им! Дадох ти джокери.
Само помни,
че венецът елхов е бодлив.
Пролет е! Ти
не тъжи за разделите
с други
сезони на щастие, траяло миг.
Просто съший
към крилете си прелестни
вярата,
грабнат от нейния щедър светлик.

Тя ще
гравира сърцето ти стихнало,
сякаш рубин
е чрез царствена глиптика днес.
Даже водата ще
пиеш от стихове,
в битките свикнал
да пазиш честта си с финес.
Пролет е!
Люшкат камбанки зюмбюлите.
Славеи вият навярно
у тебе гнездо.
В ноти е твойта съдба, ненапразно разбулена,
с гамата
„О-б-и-ч”
научил
да
правиш
Добро.

Милена Белчева, ladydream, Варна
(Пролетен витраж)

Моминска гръд, в нега порозовяла
и пищна шир – разпукан рано цвят.
Денят се буди с песен за раздяла,
гнезда бездомни в тихи клони спят.
Изящна самота докрай изплаща
греховния бъртвеж на порив див.
Прониква ни любов животворяща;
предутринно разпъва нов статив
и с цялата си нежност милостива
изпъстря с ведри тонове навред –
река и рид, гора, сокак и нива,
пред влюбения поглед на поет.
Дали примамва само макиажа,
придаващ чар на земния ни плен?
С душата си опитвам да разкажа
за тайнството на този миг свещен.
За мекото жужене на пчелата,
за дрямката в градините с шибой.
Жилетката свали. И очилата.
В блаженство и смирение постой...
Подишай от надеждата насъщна,
изпълнила небесния озон.
Ще бъда тук, когато се завръщаш
в света на най-лиричния сезон.

Георги Велчовски / Варна
Две гургулички през пролетта

Миличките, гургулички, двете,мои,
пух и перушина отръскаха дръзко
и през глава се втурнаха в синевата.
Имали среща, ми казаха,със пролетта.
Захапали сандвичи и питиета, чакаха...
А тя им нижеше гердани...
от луличка на теменужка скрита във листо,
игли зелени на жълт крехък минзухар,
иглика,индрише и кукуряк,
опръскани със слънце пръснати парички,
жълтурчета,дяволския нокът,люлякови гранки,
бели момини сълзи с петунии под ръка,
бабина душица,риган,карамфилчета като звездички,
шибой и нарциси със къдрави глави,
зюмбюли дъхави и петльов гребен и жасмин
обвити в пара на сутришният бриз,омара
плъзнала завесата нагоре,
синева полегнала до хоризонта...
замириса на море.
Моите гургулици,
с венчета на главите със слънчеви лъчи заплетени
се върнаха и ...
и се заливаха от смях.
Се смееха...

Мира Дойчинова - irini, Видин

Не виждаш ли? Обличам се във пролет.
Било е рано? Нека. Не отричам.
Съблякох и тъгата, и умората,
и с нови сили този свят обичам...
Наметнах най-зелените си листи,
обух събудени във утрото тревички,
мечтите ми – от вятъра по-чисти
сега излизам – да раздам на всички...
Обличам се, обличам се във пролет!
(Да бъдем честни – даже се превръщам.)
И тъй внезапно, с тихия си полет
надеждите ми вече се завръщат...
Готова съм. Сега хвани ръката ми,
да тръгваме. Светът ти преобърнах.
Не виждаш ли? Облякох се в душата си.
Закрий очи... и можеш да ме зърнеш.


Катя Маринова/ Kristi / София
Пролетен софийски тротоар

Една жена
с пет гълъба споделяше
трохите на душата си.
На уличния тротоар,
под всички любопитни погледи
на малките балкончета,
пернатите
кълвяха от ръката й
напукания глад,
съсирената жажда за живот,
преляла
в капка водосвет
под купола на земния ни храм.
Един мъдрец,
подпрял небето си с тояга,
намерена
до кофата със смет,
прегърнал спомена за дом,
с очи преглътнали
и вяра, и неверие,
рисуваше с протегнатата си ръка
сълзите на мадоната.
А между тях
трамвай със надпис "За депо"
отнасяше красивата им вечер
по релсите... Какво,
какво,
какво,
какво бе чудото, което
изкърпваше смърдящите им дрехи
и в купчината им - болящ живот -
ги правеше все повече,
все повече човеци?

Албена Шуманова/alidora/ Пазарджик
Пролетно вълшебство

Денят, като хлапе
търкулна гръб,
целуна влюбен
нежното кокиче
и сякаш е вълшебство
този дъжд,
и сякаш
тази пролет е момиче-
лудетина,
дошла от древен храм,
живот пробужда
с люлякови длани
и сякаш Бог
отгоре е засмян-
вълшебник, подаряващ
бели тайни -
че става вечен
по-добрият свят
и стават вечни
по-добрите думи,
а вън е пролет-
вишнева на цвят
и сякаш става
топло помежду ни.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 911
Място: София

МнениеВъведено на: 01 Апр 2015 01:20:12 » Ееееее... Отговори с цитат върни се горе

Ваня, моля те,каква деликатност, какви грешки?! Аз пък не смятам, че има случайни неща и ако това, което искрено ме зарадва и направи щастлива е грешка, то определено ми е от любимите грешки! Smile Нямам търпение да видя всички разтворени цветчета- стихове с думите, които са на всички и за всички, и особено на малката Мария! Аз благодаря за удоволствието да съм част от вълшебните ти балове! А тази година пролетните стихове са кой от кой по- добър!
Поздрави и прегръдки!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
veronikas
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 09, 2011
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 01 Апр 2015 11:37:52 » Отговори с цитат върни се горе

Искам да благодаря от сърце за наградата. За съжаление не можах да присъствам, но се надявам да имам друга възможност. Пожелавам на всички много здраве и положителни емоции. Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
sofia_air
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 01, 2012
Мнения: 18
Място: Lafayette, Indiana

МнениеВъведено на: 03 Апр 2015 06:18:36 » Отговори с цитат върни се горе

"В станалата вече традиционна категория „Пролетта , нарисувана в щрих“ публиката гласува за три номинации:
„Мокър април зад стъклото се сипе.“ Радостина Ангелова (joy_angels) – София
„бадеми шият розов сън на фара“ ЖИВКА ИВАНОВА / ZEBAITEL / БУРГАС
„Животът да се случи – пак е дръзнал.“ Людмила Билярска Лафайет , Индиана/ САЩ
Наградата, осигурена от Елица Виденова – специалният календар по повод 80 години радио Варна, придружен с бутилка вино, публиката определи за Людмила Билярска Лафайет , Индиана/ САЩ."

Благодаря за наградата, приятели! Специални благодарности за теб, мила Ваня, че в такъв труден момент - загубата на скъпия ти приятел Серго (Светла му памет!), ти успя да се мобилизираш и всичко да бъде, както е протичало досега. Ти си прекрасен и силен човек! Искам да те помоля да се почерпите с бутилката вино, а за календара ще ти изпратя адрес в София и ако не те затруднява да го пуснеш по пощата до моята приятелка. Тя ще ми го препрати до Щатите. Още веднъж изказвам своята дълбока благодарност и пожеланието да продължават тези прекрасни срещи в галерия "Маркони" - където грее едно топло, живително слънце - голямото сърце на Ваня! Обичам ви!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2033
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 09 Апр 2015 11:26:04 » Ех, радвам се за теб, Лю! Отговори с цитат върни се горе

Тъй близка и тъй далечна, въздушна мъдрост си ти!
Никос Very Happy

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
sofia_air
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 01, 2012
Мнения: 18
Място: Lafayette, Indiana

МнениеВъведено на: 14 Апр 2015 06:59:28 » Отговори с цитат върни се горе

Благодаря ти, Ник! Честито Възкресение Христово, мили приятелю!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com