Приятели, Серго е вече в един по-добър свят!

ХуЛитер Записан(а): Feb 22, 2011 Мнения: 168

Посещение

На Валентина Йосифова за премиерата на първата й поетична
книга „Под пясъчната риза на брега“

Рядко Господ на земята слиза
навярно да не губи своя блясък.
Ще слезе днес – за пясъчната риза
да види ризата, направена от пясък.

За него казусът „земя“ си е загубен
подобно случая с библейската градина.
Но днес ще слезе, безнадежно влюбен
във ризата на нашта Валентина.

Ще слезе да направи и проверка,
но няма да задава той въпроси.
Наум ще каже: „Брей, че талантлива щерка
отгледал е апостола ни Йосиф!“

И книжката под ризата ще плъзне
във пясъка сълзата ще попие.
Дори и Господ няма как да дръзне
красивите ни сънища да скрие.

20.07.2013 г. Сергей Сергеев
Варна /sergione/

Рецепта за сладкиш

На Валентина Йосифова за премиерата на втората й книга „Мечти, ябълки и канела“

Добре де, втората книга е втора рожба.
Постъпка на глед творчески смела,
но да правиш кулинарна изложба
от сладкиш с ябълка и канела

в Арт-салона на Радио Варна,
празнуващ 80-годишния звук,
да превърнеш медията в пекарна
и да разнасяш бали розов памук

и без мярка доста изкусно
ти прахосваш ефирни минути.
Ти не правиш предаване „Вкусно“
на Иван Звездев или на Ути.

Нахалството щеше да стигне предела
или да го доближи щеше почти,
ако към ябълките с канела
не сложи подправката от... мечти.

Рецептата по своему биде нова,
но подправката много отдалече личи
и въпреки, че беше казала Елица Виденова:
„Ако имаш ябълка, яж си и си мълчи“.

Ама как да излезеш на глава с Валентина
и да влезеш в творческия й периметър,
като се превъплъщава като героинята Нина
и любовно попада в ръцете на Петър.

По детството тя носталгично въздиша
летвата, всъщност си е доста висока.
Питам: на колко градуса пече се сладкиша
щом E.O.N. вдигна толкова тока.

И в тези минути удивително кратки
там, отляво започва да ти премаля.
И преди да печете коледни сладки
прочетете прекрасната книжка на Валя.

„Мечти, ябълки и канела“ – в гърлото пари.
Пишете, но гледайте да не се уморите.
Поети, писатели, работливи сладкари
сладкиша, внимавайте, да не прегорите!

С. Сергеев

Поклон, Серго! Спокоен да е вечният ти сън!

Мир на душата му ! ... i...

Бог да прости поета, приятеля и човека Сергей Сергеев!
Светла ти памет, Серго! Вече ни липсваш! Благодаря ти за всичко, което беше... С обич! Радостина Драгоева
В ТЪРСЕНЕ НА ЛИСТО...

на Радостина Драгоева за премиерата на книгата й "Четвъртото листо на детелина"

Откачила е сякаш тази планета
и докато правителството гласува бюджета
и пращаме станция на опашата комета

това търсене се превърна във мисия
и нещата добиха неочакван обрат
и докато второ място вземаше Крисия,
а Кличко бъхтеше в Хамбург Кубрат,

човечеството потегли в атака,
обзето от желание отколешно, дърто
и неприлично се дупеше на 4-те крака
на детелината да търси листото четвърто.

Търсенето и на кмета ни бе по вкусът
затова заповед даде по станции и пощи:
мургави косачи веднага да окосят
на Морската градина тревните площи.

Дали станахме жертва на световна измама,
но листото проклето просто го няма.

За случая тържествено беше поканена
от академията славянска почти да избяга,но
да дойде с каруцата на Петър Моканина
бялата лястовица - Елка Няголова.

И дори Сергей някак бездарно увисна
дето по премиерите все търси си боя.
Детелина домъкна и той четирилистна,
само,че направена в сладкарница "Джоя".

И тогава неочаквано някой се сети -
идеята беше почти лъчезарна!
Някой пак от търсещите поети:
Да надзърнем в салона на радио Варна!

И...о,щастие!Откритие на годината!
Застинала сякаш в картина на Гоя:
листото четвърто на детелината
държеше в ръце Радостина Драгоева!

И гости беше доста извикала -
преброените бяха много над сто,
а сюжетите пръснати точно в 5 цикъла:
четвърта книга - четвърто листо.

А стиховете бяха направо чудесни,
обърнати на "изток към игликите",сините,
тя твърдеше,че "прозорците само тука са тесни"
и за да не се изгубят листата на детелините,

Радостина без много да чака
и без да се впуска в пагубни мисли
светли "хвърчила пусна във мрака"
и "зася небето" със четирилистни.

Листото нямаше къде да избяга
то беше в душите ни,вътре във нас,
а Радостина чакаше като "слънце на прага"
да чуе :"На добър,час,скъпа!На добър час!"

21.11.2014г. Сергей Сергеев
Варна /sergione/

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2010 Мнения: 142

Не може да бъде. Животът на един поет не може да свърши. Той-вечният, тепърва започва. Ще се видим някъде, приятелю! Лек да ти е пътят!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Светли да са небесните му пътища!
Поклон

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Поклон...

Поклон...

Моите съчувствия на всички вас, които сте познавали човека и поета. Светла му памет!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите